Показват се публикациите с етикет Латински. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Латински. Показване на всички публикации

01 септември 2020

Седмата Лятна школа по класически езици в България


От 17. до 25. август 2020 г. в София се проведе седмата Лятна школа по класически езици в България. В нея участваха общо 40 души – ученици, студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ", НБУ, Първа АЕГ, 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", СМГ „Паисий Хилендарски“, Американски колеж – София, НМА „Панчо Владигеров“, Университета на Кентъки и други.

Събитието се проведе при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

По време на школата бяха проведени над 160 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други стари езици като старобългарски и персийски. Бяха четени произведения на Катул, Хораций, Овидий, Федър, Марциал, Лукиан, бл. Августин, Черноризец Храбър, Пико дела Мирандола, Симон Марий и Евангелието според Йоан.

И тази година имаше занимания с антична поезия и нейните интерпретации през вековете.

Още в първия ден на школата по интернет като специален гост се включи проф. Милена Минкова от Университета на Кентъки, САЩ, която проведе двучасово занимание върху една от сатирите на Хораций.

В лекционната програма се включиха студентът по класическа филология и балканистика в СУ „Св. Климент Охридски“ Борислав Петров с лекция на тема „Защо се чете така на английски?“, завършвайки по този начин обзорния му поглед върху интересни моменти от историята на английския език, започнал още на лятната школа през 2017 г. и продължил хронологически през 2018 и 2019 г.

За втора поредна година проф. дфн Искра Христова-Шомова от катедра „Кирилометодиевистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ изнесе лекция на лятната школа. Тази година темата беше „Старобългарските астроними“.

В школата тази година се включи и един нов лектор – доц. д-р Йордан Банев от НМА „Панчо Владигеров“, който изнесе лекция на тема „Писанието в пението“.

Темата на тазгодишната лекция на Ангел Димитров, студент по философия в СУ „Св. Климент Охридски“ бе „Езикът на ума“.

Д-р Лъчезар Томов (НБУ и НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ изнесе лекция на тема „Теетет, Теодор и природата на познанието“.

Учениците подготвиха и представиха написана от тях кратка сцена върху една от басните на Федър.

Преподаватели в школата: Димитър Драгнев (СУ „Св. Климент Охридски“, възпитаник на НГДЕК и  Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия; организатор на школата, учител по латински език в 17 СУ „Дамян Груев“, преподава латински и в Първа АЕГ и 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“), д-р Иван Петров (МУ-Пловдив), доц. д-р Невена Панова (СУ „Св. Климент Охридски), гл.ас. д-р Димитър Илиев (СУ „Св. Климент Охридски), ас. Яна Христова (СУ „Св. Климент Охридски), Бетина Янева (НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ), Борислав Петров (СУ „Св. Климент Охридски), Максим Попов и Марк Томов (ученици в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и възпитаници на Accademia Vivarium Novum), Мадлен Нанева (СУ „Св. Климент Охридски).

02 септември 2019

Проведе се шестата Лятна школа по класически езици в България



От 24. август до 1. септември 2019 г. отново в Трявна се проведе шестата Лятна школа по класически езици в България. В нея участваха общо 70 души – ученици, студенти и преподаватели от НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ", СУ "Св. Климент Охридски", Първа АЕГ, 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", СМГ „Паисий Хилендарски“, ПЧМГ – София, ЧЕСУ „Дорис Тенеди“, 133. СУ „А.С. Пушкин“, Белградския университет, НБУ и други.

По време на школата бяха проведени над 170 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други стари езици като старобългарски, староисландски, персийски и средноанглийски. Бяха четени произведения на Архилох, Солон, Еврипид, Теокрит, Плавт, Хигин, Корнелий Непот, Катул, Хораций, Плутарх, св. Атанасий Велики, Черноризец Храбър, Еразъм и други.

Както всяка година имаше занимания с антична поезия и нейните интерпретации през вековете.

Лекционната част от програмата зае сериозно място в нашата школа през тази година. Бяха проведени общо 12 лекции (в една или две части). Като лектори участваха д-р Иван Петров (МУ-Пловдив), който говори за вътрешната история на латинския език и неговия произход и развитие от гледна точка на езикознанието, а организаторът Димитър Драгнев (СУ „Св. Климент Охридски“) говори за външната история на латинския език през призмата на съвременни изследователи на езиковата история. 

Д-р Димитър Илиев (СУ „Св. Климент Охридски“) разказа за известното антично произведение „Moretum”, възпяващо част от античната кулинария и приписвано на Вергилий, като в неговата лекция имаше и практическа дегустация.

Д-р Лъчезар Томов (НБУ и НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“) говори по темата „Проблемът за мярката“, в която илюстрира връзката между античната философия и математиката.

Студентът по класическа филология Борислав Петров (СУ „Св. Климент Охридски“) говори за своите изследвания по средноанглийския епос „Sir Orfeo”, а Яна Христова от катедра „Класически изток“ в Софийския университет изнесе лекция за авестийския език и неговото значение за езикознанието.

Д-р Георги Гочев от НБУ разказа за своя опит при превода на Еврипидовата трагедия „Медея“, поставянето ѝ на сцената на Античния театър в Пловдив и свързания с това проект, включващ провеждането на работилници по психодрама, като в рамките на два дни заедно със своята съпруга и специалист в областта Александра Гочева проведе такива работилници с участниците на лятната школа.

Здравко Иванов (възпитаник на СМГ „Паисий Хилендарски“ и многократен златен медалист от международната олимпиада по математическа лингвистика) изнесе лекция за лингвистиката и проведе практическо занимание със задачи по математическа лингвистика.

Ангел Димитров (възпитаник на НГДЕК и многократен лауреат на Националната олимпиада по философия) говори на тема „Историята на една средновековна любов“, посветена на св. Франциск Асизки.

Проф. дфн Искра Христова-Шомова изнесе лекция на тема „Преосмисляне на названия на антични понятия в християнството“.

В два следобеда участниците в школата посетиха някои от музеите и храмовете в Трявна, като при посещението си в Славейковата къща направиха рецитал на произведението „Неразделни“ на Пенчо Славейков на български и латински език (в двата превода на Крум Димитров).

Преподаватели: Димитър Драгнев (СУ „Св. Климент Охридски“, възпитаник на НГДЕК и  Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия; организатор на школата), Марта Методиева (преподавател по латински в НГДЕК), Георги Митов (СУ „Св. Климент Охридски, alumnus на НГДЕК и Accademia Vivarium Novum), д-р Иван Петров (МУ-Пловдив), Лука Личитра (Папски Салезиански университет, Рим, alumnus на Accademia Vivarium Novum), доц. д-р Невена Панова (СУ „Св. Климент Охридски), гл.ас. д-р Димитър Илиев (СУ „Св. Климент Охридски), д-р Георги Гочев (НБУ), проф. д-р Воин Неделкович (Белградски университет). 

18 септември 2018

Латински=математика?



Преди около месец д-р Лъчезар Томов (НБУ, НГДЕК) ми предложи да коментирам статията "An Apology for Latin and Math" от Cheryl Lowe, публикувана на страницата memoriapress.com (оригиналът може да бъде намерен тук). Ето моя отговор, публикуван и като коментар във Фейсбук:

Началото на статията е много ясно, като показва, че в основата на класическото образование стоят латинският и старогръцкият. Това, разбира се, е валидно навсякъде, не само в САЩ, и трябва да се повтаря постоянно. Оттам нататък съм взискателен към аргументите, които се използват. Например това, че „Мечо Пух“ е преведен на латински по никакъв начин не изяснява каква е стойността на изучаването на този език, затова до голяма степен не съответства на началото на изречението, в което стои. А това, че латинският не се използва за всекидневно общуване просто не е вярно – постоянно виждам стотици примери за такова общуване между хора, които не използват друг език за общуване помежду си, като това е само един конкретен отрязък от време – трябва да си даваме сметка, че всъщност това е нещо постоянно в последните повече от две хиляди години. Правилното съждение тук би било, че днес няма родители, които да научават децата си на първи език латински, който да им се превръща в майчин език. Веднага след това, изречението за безсмъртието е добро и не е просто красива метафора, а може да се разглежда като синтез на цялостна теза, подкрепена от аргументи от историята на езика.


По-нататък имаме една дълга апология на математиката, която завършва с това, че почти всичко, което се е казало за нея, може да се каже и за латинския. Тук основната теза е, че математиката изисква „cumulative study“. Да, това важи и за латинския, но не важи ли и за всеки един друг език, свой или чужд? Кумулативен е начинът, по който се усвоява и майчиният език – детето събира примери, на които подражава, след което получава съответните корекции от по-възрастните и така натрупва граматика и думи. Такъв би следвало да бъде начинът и на изучаване на всеки един друг чужд език. Струва ми се, че тук прозира адресирането на някакъв недостатък на чуждоезиковото обучение в САЩ, да речем, което може би се вижда на авторката твърде ситуативно, а не систематично. 

Оттам нататък някак апофатично (чрез отрицание на английския) разбираме какъв (следва да) е латинският – че има „структура“, „форма“ и „логика на правилата“. Това обаче също важи за всеки един език, доколкото, ако в един език нямаше „структура“, „форма“ и „логика на правилата“, той нямаше да може да изпълнява основната си комуникативна функция и да предава еднозначно посланията, които говорещите го закодират. Не виждам обаче латинският да се отличава с нещо от другите езици в това отношение. Дори разликата между прозата и поезията, писани на латински, е доста съществена по отношение на „структура“ и „форма“, а ако погледнем историческото развитие на езика, „логиката на правилата“ въобще няма да се изясни, даже ще се предизвикат толкова въпроси, колкото и отговори имаме.


След това има някакви по-скоро умилителни съждения като „The Romans were disciplined, and their language marched in columns, row after row, like soldiers.“, „English grammar is abstract, whereas Latin is concrete.“, за които аргументи не могат да се приведат. Същото може да се каже и за „In Latin, you know the direct object because it is in the accusative case.“ Последното не е логично, тъй като една дума може да е в акузатив, но да не е пряко допълнение, т.е. от A (търсим пряко допълнение) следва B (намираме дума в акузатив), но от B (намираме дума в акузатив) не следва непременно A (думата, която сме намерили, е пряко допълнение). Има и хубави съждения като „By teaching a language that is very different from English, the student, for the first time, really starts to see how his own language works.“


Сега, тук трябва да се каже, че в първия учебник по латински за НГДЕК, писан от забележителните Мария Костова, Красимир Банев и Димитър Бояджиев има написано нещо подобно: „1. Латинският прилича на математиката. Той изисква логична мисъл и строго прилагане на правилата. 2. Латинският език прилича на спорта. Както без редовни тренировки няма победа, така и без последователно заучаване на всичко предадено няма превод.“ Което наистина е подходящо наставление за един осмокласник, като тук ясно е посочена тогавашната цел в учебната програма – да има добър превод от латински на български. Но преводът е съвсем друга операция спрямо свободното ползване на един или друг език. Ако това свободно ползване (дори и с цел превод в един момент) е най-важното при изучаването на езика, то логиката не е нещо, което ще го рекламира, особено при това богато наследство на литературата, написана на латински, до което всеки би могъл да се докосне, а не да го ползва само като инструмент. Така или иначе, явно и подобни текстове като този в статията имат някакъв ефект за убеждаването на повече хора да учат латински, интересно би било да се проследят тенденциите по време и след ученето. Сигурно по-скоро такива текстове не вредят.



08 септември 2018

Escuela con clásicos - в Испания също се борят за класическото образование


Днес, 08. септември, пред Министерството на образованието в Мадрид се организира демонстрация в подкрепа на класическото образование. Множество организации са загрижени най-вече за намаления избор от страна на учениците на предмета "Старогръцки език" в рамките на хуманитарния профил. Отскоро в Испания тече и интернет кампания под мотото #EscuelaConClásicos.

Ето и съобщението за събитието, публикувано на страницата culturaclasica.com (оригиналът е тук):

"Мадрид, 06. септември 2018 г.

Осемнадесет испански асоциации и платформи, свързани с изучаването и разпространението на класическото образование, свикват протест в Мадрид,  следващата събота, 8. септември, от 12 ч пред Министерството на образованието, за да изразят своята загриженост за окаяното положение на предметите от цикъла на класическото образование – "Старогръцки език", "Латински език" и "Класическа култура" – в средното и в бакалавърската степен на висшето образование. В частност, акцент е поставен и върху изключително тежкото положение, в което се намира предметът "Старогръцки език".

Много хора, свързани с античния свят или не, смятат, че обучението по предметите латински, старогръцки и антична култура съставлява един основен елемент в образованието на нашите ученици както заради своето специфично съдържание, тясно свързано с нашите езици и култура, така и заради общите ценности на универсалност, хуманизъм, сътрудничество, политически и философски модели, които те предават.

Премахването на хуманитарния профил в много испански институти и колежи и по-специално това на предмета "Старогръцки език" в мнозинството от тях (според достъпните данни предлагането на този предмет е намалено с 50% процента в последните три години) носи опустошителни последици за нашата образователна система. 

На първо място, ограничаване на висококвалифицирани и  мотивирани професионалисти, които ще бъдат задължени да преподават „сродни“ предмети, докато в същото време има ученици, готови и желаещи да получават уроци по латински и старогръцки. 

На второ място, това означава едно истинско неравенство във възможностите за учениците по места и региони, където просто не се предлага хуманитарен профил.

Заради всичко това свиканите общности и колективи държат да дадат гласност на проблема за прогресиращото изчезване пред обществото и образователните власти.  Този проблем се дължи на изброените факти, а не на законодателството, засягащо класическото образование в нашата образователна система.

Не става дума за инициатива против нещо, а само в полза на продължаването на един тип образование, който смятаме за жизнено необходим за нашето общество и за бъдещите поколения.

Организаторите вече изложиха тази своя загриженост в Министерството на образованието и поискаха среща с министъра, за да я предадат от първа ръка – информация от центровете в цяла Испания за това, което се случва, така че да се търсят начини, които могат да спрат и обърнат настоящото положение.

Организатори:

Plataforma Educativa “Escuela con Clásicos”
Sociedad Española de Estudios Clásicos (S.E.E.C.)
Sociedad de Estudios Latinos (SELat)
Asociación Cultura Clásica
Sociedad Española de Bizantinística (SEB)
Asociación Cultural Hispano-helénica (ACHH)
Sociedad Hispánica de Estudios Neohelénicos (SHEN)
Asociación de Profesores de Latín y Griego de Murcia (AMUPROLAG)
Madrid, capital del mito - Asociación de Profesores de Griego, Latín y Cultura Clásica de la Comunidad de Madrid
Associació de Professorat de Llengües Clàssiques de Catalunya (APLEC)
Collegium Latinitatis
Federación Europea de Asociaciones de Profesores de Lenguas y Humanidades Clásicas (EUROCLASSICA)
Asociación Céfiro (Asturias, Profesores de Latín y Griego)
Asociación Internacional Alma Clásica
Ludere et discere, de Sagunto
Plataformama d'Ensenyants de Llatí i Grec (PÈLAG)
Somos de Clásicas
Asociación de Profesores de Instituto de Andalucía (APIA)"

Предаване на текста от испански: Димитър Драгнев, редакция: Анна-Мария Етова.

15 септември 2014

Завърши първата Лятна schola по класически езици в България

След края на Лятната schola в Боровец

От 01. до 07. септември в Боровец (на латински - Pinetum) се проведе първата Лятна schola по латински и старогръцки език в България. В нея взеха участие общо 12 души - седем ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ", двама студенти от специалност "Класическа филология" в СУ и трима преподаватели - от България Димитър Драгнев, от Белгия Marion Dapsens и от Холандия Abel Schutte.


Базата

Заниманията (тази година посветени предимно на латинския език) се проведоха в база "Шумнатица" на МОН, където участниците имаха възможността за една седмица да се посветят изцяло на класическите езици, като същевременно се наслаждаваха на планинския въздух. Прочетени бяха текстове, свързани с римската история, митология, култура, имаше занятия с римска поезия, игри, филми - всички те свързани с Античността и класическото наследство. Остана време и за почивка сред планината. 

Поради международното участие повечето от заниманията се проведоха на латински, което се случва за първи път в България в такъв мащаб. Това помогна на участниците в школата да напреднат доста в изучаването на езика, свиквайки с него при слушане и упражнявайки го активно при комуникацията с преподавателите (устно) и при съставяне на различни по вид текстове на латински. Всичко това не попречи да бъдат тренирани и способностите за художествен превод от латински на български. В първия ден (по-скоро в първата вечер) участниците се запознаха помежду си, използвайки латинския като средство за общуване, едновременно продължавайки една традиция на усвояването на езика, жива повече от две хилядолетия, както и използвайки латинския като lingua franca - свидетелство за непреходното значение на латинския като основен език на европейската цивилизация, към която ние принадлежим.

Как да напишем текст на латински?

На 02. септември сутринта бяха прочетени (и разиграни) диалози, съставени с учебна цел в духа на методите за изучаване на латински, използвани от ренесансовите хуманисти. След това учениците се занимаваха с текстове от един от най-популярните в Европа учебници по латински - Familia Romana, а студентите - с четене на предисловието към известното съчинение на Лоренцо Вала Elegantiae linguae Latinae, написано в средата на XV в. Заниманията с текстове продължиха и през следващите дни.
Привечер участниците се запознаха с две от най-известните стихотворения на Гай Валерий Катул - III. ("Lugete") и V. ("Vivamus"), които след вечеря бяха изпълнени от всички (спазвайки дължините и краткостите на сричките) под съпровод на китара и цигулка. Дългият ден завърши с игра на бесеница, като разбира се, думите бяха само латински.


Занимания с антична поезия

В сряда, 03. септември първото занимание беше посветено на старогръцкия, като участниците се разделиха на две групи - бъдещите деветокласници имаха своя първи час по старогръцки, а останалите, които вече имаха опит с езика, проведоха урока си по старогръцки на латински език, като по този начин тренираха и уменията си за превод между двата класически езика. 
Привечер заниманията включваха четене на още диалози и разиграване на такива, съставени от участниците в школата, при които на сцената се появиха богинята Диана, убиваща заблуден елен; забравил домашното си ученик и строгият му учител; момче и момиче, отиващи на cinematographeum и накрая - група приятели, срещнали се в ресторанта.
След вечеря пред участниците в школата лекция изнесе доц. д-р Невена Панова, преподавател по старогръцка литература в СУ, която говори за "Четенето и читателите през Античността". На нея организаторите благодарят специално за посещението и участието в школата.


Лекцията на доц. Панова

На четвъртия ден сутринта чухме втората част на лекцията на доц. Панова, а във второто занимание за деня участниците съставиха текст (в проза, на латински), преразказвайки историята и съдържанието на третото стихотворение от Катул. Вечерта бе посветена на още поезия (Catulli carmen XXXIV., "Hymnus ad Dianam") и на игра, свързана с представянето (и познаването) на думи и изречения на латински само с жестове и мимики.

Бъдещите деветокласници по време на първия си час по старогръцки

В петък продължиха заниманията със старогръцки, а после четохме текст на митологична тематика - за грабването на Европа от Зевс, преобразен в бял бик.
Следобед посетихме Историческия музей на Самоков, както и известния манастир "Покров Богородичен", а след завръщането си в Боровец участниците се разделиха на три групи, като всяка поотделно разви своя история по дадени "опорни точки", като в резултат се получиха три интересни текста, написани на латински език. След вечерята гледахме "Rosaciola" - може би най-добрият от поредица филми на антична тематика, създадени от група ентусиасти от Чехия (под името LVPA) - отново изцяло на латински език.

На 06. септември сутринта имаше три занимания - в едното от тях направихме обзор на римската история и на историята на римската литература, във второто довършихме заниманията си със старогръцки, а в третото - научихме прочутия химн "Gaudeamus igitur".
Следобедът беше време за творчество, а след вечеря чуждестранните гости представиха образователните институции, от които идват: Schola Nova в Incourt, Белгия, Insula Latina в Louvain-la-Neuve в Белгия; Athenaeum Illustre et Renatum в Амстердам и Accademia Vivarium Novum в Рим.


Представяне на творбите

В последния седми ден на лятната школа учениците представиха своето творчество, което имаше разностранен характер - текстове, написани на латински и български, рисунки, графики и др. Особено се отличи Диана Зулчева от бъдещия XI клас на НГДЕК, която претвори едно от известните двустишия на Сафо в елегически дистихон на латински език. Лятната schola завърши с раздаването на художествено оформените дипломи.

Връчването на дипломите

Специални благодарности трябва да бъдат изказани на преподавателите Marion Dapsens и Abel Schutte, които без заплащане и напълно доброволно преподаваха на българските ученици и студенти в продължение на една седмица.

Една от дипломите преди нанасянето на имената

В понеделник, 08.09. преподавателите посетиха катедра "Класическа филология" в СУ "Св. Климент Охридски", където се срещнаха с ръководителя ѝ проф. Мирена Славова, а по-късно през деня имаха среща и с Марта Методиева, преподавател по латински език в НГДЕК. По време на разговорите бяха обсъдени планове за предстояща съвместна дейност между България, Холандия, Белгия и Италия.

В Гълъбарника

Надяваме се, че догодина школата ще има възможност да приеме по-многобройни участници.

В следващите дни очаквайте снимки, видео и интервюта с участвали в школата.


Снимките направиха Биляна Йорданова, Marion Dapsens и Димитър Драгнев.

29 юни 2014

VOX CLASSICA НА ПЕТ ГОДИНИ



Днес, 29.06.2014 г., в деня на Св.Св. Първовърховни апостоли Петър и Павел, нашият сайт VOX CLASSICA BULGARIAE навършва цели пет години. 

За това време се натрупа голямо количество публикации, които от една страна информираха за актуални събития в България и по света, свързани с Античността, класическото образование, латинския и старогръцкия, класическото наследство през вековете и в наши дни и разбира се, за това, което през Ренесанса Леонардо Бруни (а и редица останали забележителни автори) са нарекли studia humanitatis, на български можем да приемем общия превод "занимание с, стремеж към човешкото" - колкото и всеобхватно и същевременно неопределено да звучи това. Не само събитията, но и самите хора, занимаващи се с всичко това, са "на фокус" в тази страница. 

От друга страна авторът на сайта се опитваше да събира важни текстове и други материали, свързани с изброените по-горе теми, които да са достъпни и по-лесно откриваеми в Интернет пространството, за да могат тези, които се занимават професионално или любителски с въпросните проблеми, да ги ползват свободно, а от друга страна хора, които тепърва искат да се запознаят с Античността, класическата филология и свързаните с тях дялове от хуманитаристиката, да имат някаква отправна точка.

За последните два месеца страницата е посетена близо 2600 пъти, което е едно скромно постижение, но същевременно показва, че в България има една стабилна общност, която се интересува от тези въпроси. Разбира се, тези пет години са много малко на фона на дългата история на българската класическа филология и на българската хуманитаристика и още по-малко на фона на хилядолетната класическа традиция, но се надяваме се сайтът да е допринесъл поне малко за консолидирането и разширяването на тази общност.

И едно съобщение: за редовното си списване и за издирването и публикуването на наистина важна информация и интересни текстове, сайтът търси сътрудник. Неговата дейност ще е по-скоро творческа и, разбира се, ad usum et bonum publicum. 

И тъй като страницата е основана именно в деня на Първоапостолите, най-големите мисионери и проповедници на Словото, нека поне частица от техния дух и тяхната отдаденост да присъства и тук в това "виртуално" пространство.

12 юни 2014

Юни - месец на римските фестивали в България

През този месец в България се провеждат два антични фестивала с възстановки на гладиаторски борби, традиционен пазар, пресъздаване на обичаи от римския бит и римска кухня.




Единият от фестивалите предстои на 21. юни (събота) и ще се проведе в санданското село Склаве. Както показва името (лат. sclavus - роб), тези земи са населявани още през античността от гърци, римляни и траки. На това място е имало римски пазар, чиято традиция и до днес се поддържа под формата на панаир, който се провежда през лятото. Според легендите именно на това място като роб е бил продаден известният герой Спартак и община Сандански е спечелила проект, който ще рекламира селото и околностите именно като "Родната земя на Спартак".

На 21. юни от 17 ч гостите на фестивала ще се пренесат в древността с възстановките на гладиаторски тренировки, на пазар за стоки и на пазар на роби. Предвижда се впоследствие да бъде направен филм и албум за събитието, които да бъдат допълнени и така да се формира малка експозиция, която да представя местните легенди и обичаи, а в нея да бъдат включени възстановки на облекло от древността и местни носии.

Повече информация може да бъде намерена чрез този линк.




На 07. юни в Монтана (също антично римско селище с древно име Municipium Montanensium), няколко дни преди празника на града - Св. Дух, се проведе първото издание на Фестивала на римския бит и култура. Събитието започна с шествие на гладиатори, което премина през града и завърши при възстановената Антична крепост. Там бяха показани възстановки на различни занаяти и обичаи, бяха поднесени ястия по древни рецепти, а кулминацията представляваше спектакъл със заглавие "Богинята Диана - покровителка на Монтана". В него се включи знаменитият актьор Любен Чаталов, а в ролята на Диана бе актрисата Марина Мозжухина (възпитаник на НГДЕК "Константин Кирил Философ"). 

Повече информация може да бъде намерена тук.

Заб. Първата снимка е от сайта infomreja.bg, а втората - от в. "Стандарт".

09 май 2014

Химнът на Европа на латински


Както всички знаем, "Одата на радостта" от Деветата симфония на Бетовен (в оригинала по текст на Фридрих Шилер) е официалният химн на Европа. Заради многобройните езици, на които се говори на нашия континент, в повечето случаи химнът се изпълнява само инструментално, без текст. Въпреки това в много страни (включително и в България) се използва и негова версия с текст на латински език, който е "неутрален" и същевременно свързан като класически език на европейската култура с всички държави в ЕС и Европа.

Автор на текста е австриецът д-р Петер Роланд. Ето латинския текст и българския превод:

Est Europa nunc unita
et unita maneat;
una in diversitate
pacem mundi augeat.

Semper regant in Europa
fides et iustitia
et libertas populorum
in maiore patria.

Cives, floreat Europa,
opus magnum vocat vos.
Stellae signa sunt in caelo
aureae, quae iungant nos.


Сега Европа е обединена
и нека остане обединена;
единна в различията
да отстоява мира в света.

Винаги в Европа да властват
вяра и справедливост
и свободата на народите
в голямата родина.

Граждани, нека Европа процъфтява,
голямо дело ви призовава.
Златните звезди в небето
са знаците, които ни обединяват.


Д-р Роланд е направил специален сайт, който поддържа вече повече от десет години. В него може да бъде открит и поздравителен адрес на латински от председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, който също обича да пише стихове на латински.

Ето и клип на химна:


Флагът на Европа е взет оттук.

31 август 2012

Ватиканът създава академия за латински език


След като дейността на Ватиканската фондация за латински език (Opus fundatum Latinitas) постепенно затихна, папа Бенедикт XVI най-после обяви това, което дълго се говореше в Курията - а именно създаването на академия за латински език, чиято цел ще е да развива езика и да увеличава неговата популярност сред учени и лаици, организирайки научни семинари и други събития. Тя ще трябва да продължи издаването на Lexicon recentis Latinitatis, в който се публикуват новите думи в латинския език. Все още не е ясна съдбата на списанието Latinitas, което излиза вече почти шестдесет години и през годините е публикувало и статии за България - от бившия апостолически нунций Марио Рици ("Хораций в България"), а и българи са участвали в неговото списване - Милена Минкова, сега професор в университета "Кентъки" в САЩ и поетът Александър Свещаров със свои стихове (преводът на латински е от Иво Братанов).

Явно е, че въпросната академия ще бъде изградена и с помощта на Салезианския университет в Рим, единственият от трите папски университета, който предлага обучение по антична и раннохристиянска литература. Vaticaninsider цитира положителното мнение на Роберто Спатаро, преподавател по раннохристиянска литература в Салезианския университет.

Надяваме се, че дейността на тази бъдеща академия ще допринесе за запазването на дълбоката връзка между съвременната европейска цивилизация и латинския език.

30 юли 2012

Снимки на класиците

Снимки от миналото и настоящето на класиците в България може да видите на адрес: http://kkf.proclassics.org/gallery.php .

27 юни 2012

Савина Петкова, ученичка от НГДЕК, за латинския, философията и studia humanitatis





                                         

Какво за теб беше участието в Хорациевия конкурс във Веноза?

За мен участието в Хорациевия конкурс беше най-високата сцена, на която мога да проявя наученото през годините в НГДЕК като комплексни знания, разбира се. Не става дума само за формален превод от един език на друг (всъщност от латински през български към английски), а по-скоро за прилогане на целия инструментариум, който съм "присвоила" от Гимназията. Възможността да общувам с други хора от Европа, които боравят със същия този инструментариум, да разглеждаме приликите и разликите в подхода си към езика, към класическите езици, това беше нещо изключително ценно, защото НГДЕК като единствена по рода си гимназия в страната наистина няма с кого да се сравнява и по чий критерии да се коригира и актуализира.


Откъде идва интересът ти към римската поезия и към латинския въобще?

Трудно мога да отговоря на този въпрос. Към латинския имам интерес или по-точно обич от момента, в който започнах да го уча. Още от първите си часове в VІІІ клас при г-жа Л.Домарадска. Бих казала, че с него се свързахме по взаимно съгласие и оттогава не сме имали противоречия по никакви въпроси. За римската поезия нещата стоят по малко по-различен начин: когато в ІХ клас по програма трябваше да учим антична литература като цяло, интересът ми към нея беше минимален, чисто формален. Но веднага щом завърших ІХ клас, реших да подходя с любопитство както към гръцките, така и към римските произведения и за моя изненада бях пленена. Принципно съм любител на поезията, така че двете неща идеално се допълниха.


Латинският е все пак само език, т.е. преди всичко средство, чрез което хората общуват. Какви са другите твои интереси?

Моите интереси са все в сферата на общуването. Най-вече бих посочила литературата - цяло разнообразие от жанрове оформя списъка с моите любими книги - постоянно чета, постоянно пиша нещица, не смея да ги дефинирам нито като чисто художествени, нито като чисто научни, по-скоро есеистични творчески петна от букви. Говоря си с книги и с любимите си хора, никак не е лошо. 

                                         


Знам, че през тази година участва и в други олимпиади. Разкажи нещо повече за тях.

Exegi monumentum. Шегата настрана, не очаквах тази година да бъде толкова успешна за мен, но мога само да се радвам на чувството, че целият труд, който съм вложила във всичко, най-накрая се отплаща и то по най-добрия възможен начин. Особено старатие проявявах във всеки кръг на олимпиадата по класически езици в училище от ІХ клас насам, макар че, признавам си, всеки път изпиваше на малки глътки живота, останал у мен (бел.: Савина спечели първото място на олимпиадата по класически езици в НГДЕК тази година). По-голямата изненада за мен беше първото място в олимпиадата по литература, за което решаващ фактор се оказа участието ми през последната учебна година именно благодарение на есеистичния стил, който развих благодарение на философията. И за да стигна до най-голямата изненада: за човек, който в началото на годината беше абсолютно ужасен от това какво е философията, смятам, че постигнах огромен успех и в крайна сметка се преборих с натрапчивото усещане, че не съм на мястото си. Лауреатското място на Националната олимпиада по философия и най-вече участието ми на IPO (International Philosophy Olympiad) в Осло, Норвегия донесе същата същностна  полза както и конкурса във Веноза, но на философско ниво. И забелязах, че за един философ е от огромна полза да бъде класически филолог.


С какво смяташ да се занимаваш занапред?

В контекста на предишния си отговор ще допълня само с това, че желанието ми е да бъда старателна ученичка на studia humanitatis, като точната сфера за това още не съм дефинирала. Но предвид самата кохерентност на понятието, не мисля, че това засега ще представлява проблем.

Благодаря ти, Сави, за отделеното време и за хубавите думи!
Благодаря ти, Митко, за прекрасните въпроси, за мен беше удоволствие да отговарям!

Интервюто взе Димитър Драгнев

10 май 2012

Certamen Horatianum MMXII

Нели Александрова и Савина Петкова, ученици от XI клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ" (с преподавател д-р Лидия Домарадска) достойно представиха училището си и България в тазгодишното издание на конкурса за превод от латински и коментар на стихове от Хораций в неговия роден град Веноза (Venusia) в Италия. Те се състезаваха заедно с ученици от Италия, Хърватска, Румъния, Португалия и други европейски страни. Очаквайте скоро и снимки!

05 януари 2012

Честита Нова година!

Екипът на "Античността в България" ви пожелава успешна 2012 година!

Quod bonum, felix, faustum, fortunatumque sit omnibus! 

ΑΓΑΘΗΙ ΤΥΧΗΙ! 

22 ноември 2011

90 години специалност "Класическа филология" в СУ

Катедра "Класическа филология" кани всички, свързани с изучаването на класическите езици, античната история, култура, литература, философия, археологията и всички интересуващи се от Античността в България на своя 90-годишен юбилей. Честването ще започне на 02.12. (петък) в 10:30 ч в зала 1 на СУ "Св.Климент Охридски". Ето и програмата (натиснете за увеличаване):



07 ноември 2011

27 септември 2011

Българско-латински речник


Ето че и първият българско-латински речник вече е факт! Той съдържа около 12000 хиляди думи и изрази, преведени на латински език, включително и новолатински думи като "компютър" и "автобус". Авторът е г-н Диян Желязков. Това е първото издание на речника, което вероятно ще претърпи корекции, но дори в този начален вариант е изключително полезен справочник за всеки, който по някакъв начин се занимава с латински език. Речникът запълва една огромна празнина в областта на изучаването на класическите езици в България. За повече информация и поръчки можете да посетите блога на автора: http://bulgarian-latin.blogspot.com/

05 септември 2011

Арпино и Веноза 2011

През май българските участници в Цицероновия конкурс в Арпино и в Хорациевия конкурс във Веноза успешно представиха България и своето училище - НГДЕК "Константин Кирил Философ". В Арпино участваха Владисая Василева и Симеон Младенов (ученици от ХІ клас на НГДЕК) с учител Каменка Рангелова, а във Веноза - Ивета Янчева и Кристиян Гарев, също ученици от ХІ клас на НГДЕК, с учител Лидия Домарадска. Ето и кратките презентации, които те направиха за незабравимото си преживяване в Италия:


31 юли 2011

Лятно прекъсване

Очаквайте нови публикации в края на август!

Популярни публикации

Общо показвания