Савина Петкова, ученичка от НГДЕК, за латинския, философията и studia humanitatis

                                         

Какво за теб беше участието в Хорациевия конкурс във Веноза?

За мен участието в Хорациевия конкурс беше най-високата сцена, на която мога да проявя наученото през годините в НГДЕК като комплексни знания, разбира се. Не става дума само за формален превод от един език на друг (всъщност от латински през български към английски), а по-скоро за прилогане на целия инструментариум, който съм "присвоила" от Гимназията. Възможността да общувам с други хора от Европа, които боравят със същия този инструментариум, да разглеждаме приликите и разликите в подхода си към езика, към класическите езици, това беше нещо изключително ценно, защото НГДЕК като единствена по рода си гимназия в страната наистина няма с кого да се сравнява и по чий критерии да се коригира и актуализира.

Откъде идва интересът ти към римската поезия и към латинския въобще?

Трудно мога да отговоря на този въпрос. Към латинския имам интерес или по-точно обич от момента, в който започнах да го уча. Още от първите си часове в VІІІ клас при г-жа Л.Домарадска. Бих казала, че с него се свързахме по взаимно съгласие и оттогава не сме имали противоречия по никакви въпроси. За римската поезия нещата стоят по малко по-различен начин: когато в ІХ клас по програма трябваше да учим антична литература като цяло, интересът ми към нея беше минимален, чисто формален. Но веднага щом завърших ІХ клас, реших да подходя с любопитство както към гръцките, така и към римските произведения и за моя изненада бях пленена. Принципно съм любител на поезията, така че двете неща идеално се допълниха.

Латинският е все пак само език, т.е. преди всичко средство, чрез което хората общуват. Какви са другите твои интереси?

Моите интереси са все в сферата на общуването. Най-вече бих посочила литературата - цяло разнообразие от жанрове оформя списъка с моите любими книги - постоянно чета, постоянно пиша нещица, не смея да ги дефинирам нито като чисто художествени, нито като чисто научни, по-скоро есеистични творчески петна от букви. Говоря си с книги и с любимите си хора, никак не е лошо. 

                                         

Знам, че през тази година участва и в други олимпиади. Разкажи нещо повече за тях.

Exegi monumentum. Шегата настрана, не очаквах тази година да бъде толкова успешна за мен, но мога само да се радвам на чувството, че целият труд, който съм вложила във всичко, най-накрая се отплаща и то по най-добрия възможен начин. Особено старатие проявявах във всеки кръг на олимпиадата по класически езици в училище от ІХ клас насам, макар че, признавам си, всеки път изпиваше на малки глътки живота, останал у мен (бел.: Савина спечели първото място на олимпиадата по класически езици в НГДЕК тази година). По-голямата изненада за мен беше първото място в олимпиадата по литература, за което решаващ фактор се оказа участието ми през последната учебна година именно благодарение на есеистичния стил, който развих благодарение на философията. И за да стигна до най-голямата изненада: за човек, който в началото на годината беше абсолютно ужасен от това какво е философията, смятам, че постигнах огромен успех и в крайна сметка се преборих с натрапчивото усещане, че не съм на мястото си. Лауреатското място на Националната олимпиада по философия и най-вече участието ми на IPO (International Philosophy Olympiad) в Осло, Норвегия донесе същата същностна  полза както и конкурса във Веноза, но на философско ниво. И забелязах, че за един философ е от огромна полза да бъде класически филолог.

С какво смяташ да се занимаваш занапред?

В контекста на предишния си отговор ще допълня само с това, че желанието ми е да бъда старателна ученичка на studia humanitatis, като точната сфера за това още не съм дефинирала. Но предвид самата кохерентност на понятието, не мисля, че това засега ще представлява проблем.

Благодаря ти, Сави, за отделеното време и за хубавите думи!

Благодаря ти, Митко, за прекрасните въпроси, за мен беше удоволствие да отговарям!

Интервюто взе Димитър Драгнев