Конкурс за авторски творби на латински 2017 г. (резултати)

Ето класирането във втория конкурс за авторски творби на латински, организиран със съдействието на Софийския университет, катедра "Класическа филология" и на НГДЕК "Константин Кирил Философ".

Тази година, както и миналата, участваха седем души, като първата награда е публикация на текста в международното списание "Melissa".

От българските участници се отличиха Диана Зулчева, студентка в първи курс на специалност "Класическа филология" в СУ (първа награда) и Румяна Павлова, ученичка в 11. клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ" (втора награда). В конкурса участваха и ученици и студенти от Белгия, които също са наградени.

Награждаването на българските участници ще бъде на 27. юни от 15 ч в 187. ауд на СУ "Св. Климент Охридски".

Certamen compositionis Latinae AD MMXVII

sub auspiciis Lycei Classici a Constantino Cyrillo Philosopho nuncupati

et Universitatis studiorum Serdicensis a Sancto Clemente Ochridensi nuncupatae

est celebratum.

Quod ad longiora opuscula ab alumnis universitariis exarata, primum praemium accipit Diana Zulcheva ob textum, qui inscribitur “Passer et Hirundo”. De breviorbus autem opusculis ab alumnis universitariis exaratis primum praemium nemini tribuitur. Secundo tamen praemio honestantur Guillaume Delmeule, Leontine Maes, Doriane Moenaert ob textum, qui inscribitur “De opere quodam pictoris Magritti”.

De longioribus opusculis ab alumnis lyceorum conscriptis primum et secundum praemium nemini tribuuntur. Tertium praemium Clemence Dehareng (ob textum, qui inscribitur “De reginae Elisabethae Certamine”) et Charles Roger (ob textum, qui inscribitur “Orpheus et Eurydice”) ex aequo accipiunt.
De scriptis brevioribus ab alumnis lyceorum paratis primum praemium nemini tribuitur. Secundo vero praemio Rumyana Pavlova ob textum, qui “Res magica” inscribitur, exornatur.


Gratias agimus omnibus auctoribus!

Iudices: prof. Milena Minkova
               Vladimir Athanasov
                Demetrius Dragnev

Конкурс за авторски творби на латински 2017

Конкурс за авторски творби на латински език

Certamen compositionis Latinae

за ученици и студенти

Под патронажа на НГДЕК и СУ

Важно пояснение: Учениците и студентите се класират отделно

Конкурсът има три КАТЕГОРИИ – 1. Текстове в проза до 200 думи. 2. Текстове в проза до 1500 думи. 3.  Поетически текстове, написани в традиционните за Античността поетически размери и съдържащи поне осем стиха. Допуска се участие с повече от една творба.  

Няма ограничения в темата и жанра на творбите.

Не се допуска участие с текстове, написани в рамките на академични, училищни или извънкласни дейности.

Учениците и студентите могат да се консултират с преподаватели от НГДЕК и СУ, без да има пряка преподавателска намеса върху творбите.

Основни критерии за оценяване на текстовете:

“Elegantia est, quae facit ut locus unus quisque pure et aperte dici videatur.” (Ad Her. IV, 17)

“in primis esse curandum, ut apta, ut Latina, ut elegans, ut pura sit oratio… Elegantia partim sita est in verbis receptis ab autoribus idoneis, partim in accommodando, partim in compositione.” (Erasmus, “De copia verborum et rerum”, I, 10)

Книги, които могат да бъдат консултирани: 

Wagner, F.: Lexicon Latinum seu […] Universae Phraseologiae Corpus Congestum [...],Brugis, MDCCCLXXVIII. тук

Meissner, C.: Latin Phrase-book, MacMillan and Co., London 1894. тук

Erasmus Roterodamus, D.: De copia verborum libri duo. In usum scholae Paulinae, Londini 1823. тук

Gradus ad Parnassum sive novus synonimorum, epithetorum, versuum ac phrasium poeticarum thesaurus, London 1817. тук,

както и други книги, препоръчани от преподавателите.

НАГРАДИ за първите: книги и публикация на текста в международно издание.

Краен срок за предаване на творбите: 01. април 2017 г.

за студенти: в канцеларията на Катедра "Класическа филология" (каб. 183 в Ректората - Гълъбарник).

за ученици: в канцеларията до учителската стая в сградата на НГДЕК на ул. „Баба“ 16.

Внимание: конкурсът е АНОНИМЕН. Участниците следва да предадат творбите си в три напечатани екземпляра, поставени в голям плик. В големия плик освен тези три екземпляра трябва да има малък плик с листче, на което да са написани трите имена на участника, клас/курс и категорията, в която участва. Произволен номер следва да се напише в горния десен ъгъл на трите екземпляра, върху малкия плик и върху листчето с имената. Пликовете се запечатват.

Внимание: приемащият работите в канцеларията е инструктиран да провери, че всичко остава анонимно. Ако не сте сигурни дали сте спазили изискванията по анонимността, може да запечатате пликовете в момента на самото предаване. Ако анонимността на конкурса не е спазена, участникът не може да участва в класирането.

КОМИСИЯ по оценяването на творбите:

проф. Милена МИНКОВА, професор по латински език в Университета на щата Кентъки, САЩ, автор на изследвания върху новолатинската литература и на книги върху латинска стилистика. Доктор по класическа филология на СУ и възпитаник на НГДЕК.

Владимир АТАНАСОВ, един от първите учители по старогръцки в НГДЕК, преводач на съчиненията на Тит Ливий и на средновековни романи и на други текстове от латински и старогръцки език.

Димитър ДРАГНЕВ, преподавател по латински и старогръцки, основател на Лятната школа по класически езици в България. Завършил СУ, специалност „Класическа филология“, Accademia Vivarium Novum и НГДЕК.

QUOD BONUM, FELIX, FAUSTUM FORTUNATUMQUE SIT OMNIBUS!

Есенни занимания по латински и старогръцки в Боровец

От 29.10. до 01.11.2016 г. в Боровец се проведоха занимания по латински и старогръцки език, в които се включиха 33-ма души - ученици, студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и от други училища в страната.

Както обикновено, те бяха свързани не само с традиционните занимания с четене на текстове и граматика, но с активното овладяване на древните езици чрез слушане, говорене и писане. Това включваше музикални интерпретации по стихотворения от антични и средновековни автори, писмено упражнение - преразказ на античен текст, дискусии по цитати от Хораций, Вергилий, Цицерон, Салустий, св. Августин, Еразъм и Пико дела Мирандола, гледане на филм на латински език и други.

Вечерта на 31.10. беше посветена на пресъздаването на сцена от Плавтовата комедия "Menaechmi" и на специална игра, свързана с откриването и превеждането на текст по известното писмо на Плиний Млади за призрака.

Организатори на събитието са Димитър Драгнев и Марта Методиева, преподаватели по латински език. 

Латински и старогръцки в Боровец

Salvete! Χαίρετε!

През есенната ваканция (от 29.10. до 01.11.) отново ще имаме занимания по латински и старогръцки (и други стари езици) в Боровец. Те са подходящи както за ученици, така и за студенти, независимо от нивото на владеене на езиците.

Както винаги, ще се занимаваме с четене на текстове и говорене, слушане и писане на латински и старогръцки. Разбира се, основно място в заниманията ще има и музиката, ще гледаме филми и ще играем игри.

В заниманията ще вземат участие и преподаватели от НГДЕК и от Софийския университет.

Тръгването от София ще е на 29.10 сутринта, връщането – на 01.11. следобед, като ще бъдем в базата на УОС ЕАД (към Министерството на образованието). В базата е осигурено присъствие на медицинско лице.

Цена за ученици – 75 лв, за студенти – 100 лв. В тях се включват пълен пансион (нощувки и храна), пътуването и задължителната застраховка. Разликата в цената идва от различната цена за пансиона за ученици и неученици според правилата на Ученически отдих и спорт.

Групата има максимален брой от 30 души. В детайли програмата ще бъде уточнена след сформирането на групата.

За повече информация от организатора: Димитър Драгнев (dimitar.dragnev@gmail.com или във Фейсбук).
Може да се свържете и с г-жа Марта Методиева.

Записването става до 17.10. със съобщение до организатора и превод на сумата на сметката на тези занимания BG06FINV91501016741020 (Първа инвестиционна банка; титуляр: Димитър Драгнев).

Конкурс за авторски текстове на латински (под патронажа на НГДЕК и СУ)

Конкурс за авторски творби на латински език
Certamen ad textus Latinos componendos

За ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и студенти от СУ "Св. Климент Охридски". Конкурсът се провежда под патронажа на НГДЕК и СУ.

Важно пояснение: Учениците и студентите се класират отделно.

Конкурсът има две категории - за текстове до 200 думи и за текстове до 1500 думи.
Няма ограничения в темата и жанра на творбите.
Не се допуска участие с текстове, написани в рамките на академични, училищни или извънкласни дейности.
Учениците и студентите могат да се консултират с преподаватели от НГДЕК и СУ, без да има пряка преподавателска намеса върху творбите.

Основни критерии за оценяване на текстовете:
“Elegantia est, quae facit ut locus unus quisque pure et aperte dici videatur.” (Ad Her. IV, 17)
“in primis esse curandum, ut apta, ut Latina, ut elegans, ut pura sit oratio… Elegantia partim sita est in verbis receptis ab autoribus idoneis, partim in accommodando, partim in compositione.” (Erasmus, “De copia verborum et rerum”, I, 10)

Книги, които могат да бъдат консултирани: Wagner, F.: Lexicon Latinum seu […] Universae Phraseologiae Corpus Congestum [...],Brugis, MDCCCLXXVIII: на този линк;
Meissner, C.: Latin Phrase-book, MacMillan and Co., London 1894: на този линк;
Erasmus Roterodamus, D.: De copia verborum libri duo. In usum scholae Paulinae, Londini 1823: на този линк;
както и други книги, препоръчани от преподавателите.

Награди за първите: книги и публикация на текста в международно издание.



Краен срок за предаване на творбите: 29. февруари 2016 г.
за студенти: в канцеларията на Катедра "Класическа филология" (каб. 183 в Ректората - Гълъбарник).
за ученици: в канцеларията до учителската стая в сградата на НГДЕК на ул. „Баба“ 16.

Внимание: конкурсът е АНОНИМЕН. Участниците следва да предадат творбите си в три напечатани екземпляра, поставени в голям плик. В големия плик освен тези три екземпляра трябва да има малък плик с листче, на което да са написани трите имена на участника, клас/курс и категорията, в която участва. Произволен номер следва да се напише в горния десен ъгъл на трите екземпляра, върху малкия плик и върху листчето с имената. Пликовете се запечатват.
NB най-вече за учениците: приемащият работите в канцеларията е инструктиран да провери, че всичко остава анонимно. Ако не сте сигурни дали сте спазили изискванията по анонимността, може да запечатате пликовете в момента на самото предаване. Ако анонимността на конкурса не е спазена, участникът не може да участва в класирането.

Комисия по оценяването: 
проф. Милена Минкова, професор по латински език в Университета на щата Кентъки, САЩ, автор на изследвания върху новолатинската литература и на книги върху латинска стилистика. Доктор по класическа филология на СУ и възпитаник на НГДЕК.

Владимир Атанасов, един от първите учители по старогръцки в НГДЕК, преводач на съчиненията на Тит Ливий и на средновековни романи и на други текстове от латински и старогръцки език.

Димитър Драгнев, преподавател по латински и старогръцки, основател на Лятната школа по класически езици в България. Завършил СУ, специалност „Класическа филология“, Accademia Vivarium Novum в Рим и НГДЕК.

Конкурс за илюстрация на мъдра мисъл за учениците от Х клас на НГДЕК

До учениците от Х клас: остават още десет дни да се включите в конкурса за илюстрация на мъдра мисъл. Ето повече:

Общи условия и насоки:

Цел: Създаване на илюстрация върху съдържанието на сентенция от предложения по-долу списък. Илюстрацията може да е изпълнена с различна техника и в различен стил, но важно условие е да съдържа някакъв „античен елемент“, т.е. дори съдържанието й да е съвсем общо и общовалидно, а не отнесено до античен контекст, все пак и то трябва да е илюстрирано посредством подобен детайл: например като далечен фон виждаме очертанията на гръцки храм или поне на колона. Бихте могли (отново само „подсказка“) да изобразите онова, което искате да изобразите, върху „гръцка ваза“, като се опитате и да последвате някой конкретен стил във вазописта... или пък да останете „по-близо до текста“ и всъщност да го изпишете-изрисувате самия него, като в отделните букви „вложите“ нещо антично – например йотата да бъде колона и т.н... А ако не смеете сами да рисувате, направете колаж!

Един ученик може да участва с до три илюстрации (формат: най-малко А4).

Срок за предаване на илюстрациите: 15 декември 2015 г., вторник, включително. Моля, предавайте материалите в канцеларията, на преподавателите си по старогръцки или на класните си ръководители.

Класирането ще бъде обявено на Сатурналиите! Очаквайте награди и – както е според античната традиция – слава! Успех!

1.      Ἀρχή ἐστιν ἥμισυ παντός. 2. Γυναιξὶ κόσμον ἡ σιγὴ φέρει.

3.      Εἷς ὑπὲρ πάντων, πάντες ὑπὲρ ἑνός. 4. Ἐλέφας μῦν οὐ θηρεύει.

5.      Ἐν οἴνῳ ἀλήθεια εἶναι λέγεται. 6. Ἡ ἀνδρεία ἀρχή ἐστι τῆς νίκης.

7.      Ἡ τῆς ἀρετῆς ὁδὸς τραχεῖά ἐστιν. 8. Καλὸν δένδρον φέρει καλοὺς καρπούς.

9.      Κόραξ κόρακι φίλος ἐστίν. 10. Ὁ θεὸς ἐκ τῶν ἔργων γιγνώσκεται.

11.  Σπεῦδε βραδέως. 12. Τῷ νεανίᾳ πρέπει τὴν γλῶτταν κατέχειν.

13.  Φίλων ἐστὶ τὸ αὐτὸ βούλεσθαι. 14. Χάρις χάριτος αἰτία.

15.  Χαλεπόν ἐστι μῶρον διδάσκειν ἐν βραχεῖ χρόνῳ.

Проф. Луиджи Мираля на посещение в България

Днес основателят и директор на Accademia Vivarium Novum проф. Луиджи Мираля идва в България заедно с още двама преподаватели от академията. Това е едно дългоочаквано посещение, което е от голямо значение за класическото образование в България.

Утре от 10 ч в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Мираля ще говори не само за методите на преподаване на класически езици в днешно време, но и за мястото на тези езици в обществото, на литературата, написана на тях, за ценностите, които тя носи. Проф. Мираля ще сподели своите възгледи като задълбочен изследовател на текстове, а и огромния си опит от работата със студенти от различни краища на света. Лекцията ще бъде съчетана с практическо занимание, в което ще се включат студенти от Софийския университет и ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ".

След обедната пауза Йожеб Арон Тот, преподавател в Академията, ще проведе занимание по римска поезия с акцент върху правилното скандиране и предаване на поетическите размери за днешните читатели и слушатели на древните стихове.

В събота преподавателите ще имат отново занимания със студенти и ученици.

Проф. Мираля е световноизвестен учен и преподавател по латински език, който през 1996 г. в Италия основава Accademia Vivarium Novum, където през последните години стотици младежи от цял свят са получили образование по класически езици и свързаните с тях учебни дисциплини. В Академията не само всички занимания са водени изцяло на латински (само тези по старогръцки са на старогръцки), но латинският е и езикът на всекидневното общуване между студентите. Целта е те да го овладеят изключително добре и то активно, за да могат по-добре да разбират мисленето и стила на различните автори, творили през вековете. Академията е и притегателен изследователски център за мнозина учени от цял свят и има собствено издателство. Повече за нея може да научите на този сайт: www.vivariumnovum.net

Проф. Мираля идва по покана на катедра "Класическа филология" на СУ "Св. Климент Охридски" и на НГДЕК "Константин Кирил Философ", но основна заслуга за това посещение има Красимир Иванов, студент по класическа филология в Софийския университет, който през изминалата година стана третият българин, който преминава обучение в Академия Vivarium Novum.

Ето и линк към събитието във Фейсбук, в който може да намерите още подробности: https://www.facebook.com/events/182983842033820/ .

Завърши Лятната школа по класически езици

В античния Деултум

През изминалата седмица (от 23. до 30. август) в Атия близо до Бургас за втори път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея се включиха общо 19 участници – ученици от НГДЕК „Константин Кирил Философ“ и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“. Преподаватели бяха Димитър Драгнев – организатор и ръководител на школата, Одил Дапсенс (Schola Nova, Белгия), Абел Схуте (Athenaeum Illustre, Холандия) и Марта Методиева, учител по латински в НГДЕК.

За осемте дни бяха проведени общо 45 занимания по латински език, старогръцки език, антична и средновековна поезия, антична култура и на други теми. Специални гости тази година бяха доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ. Доц. Панова изнесе лекция на тема „Отношението на Сафо към поезията“, а д-р Илиев изнесе лекция за античната епиграма и проведе практическо занимание за народния латински и прехода към романските езици.

В школата взеха участие ученици от всички випуски (от 8. до 12. клас), както и студенти. Това позволи да се водят занимания на различни нива. Чуждестранните преподаватели провеждаха часовете си на латински, а участниците в групата на напредналите също коментираха прочитаните текстове изцяло на латински език. Сред четените автори бяха Цицерон, Вергилий, Катул, Сафо, Анакреон, Мимнерм, Платон, Лоренцо Валла, Джовани Пико дела Мирандола, Еразъм Ротердамски.

Сред участниците бяха и всички, които участваха или спечелиха награди от международни конкурси по латински през изминалата година - Минка Дешева (също и олимпийски победител по класически езици за 2014 г.), Бетина Янева, Мария-Магдалена Пейчинова (олимпийски победител по класически езици за 2015 г.), Диана Зулчева и Мадлен Нанева. 

В Лятната школа имаше и две кратки пътувания – посещение на археологическия резерват Деултум (с. Дебелт) и на антична Аполония – днешния Созопол с Археологическия музей, последните разкопки и храма „Св. Георги“.

Тази година базата, в която се проведе Лятната школа, се намираше на морския бряг, така че участниците имаха и достатъчно време за почивка на плажа и разхлаждане във водите на Евксинския понт.

Очаквайте скоро снимки, видео и други подробности за лятната schola. Тагът във Фейсбук е #Лятнаschola.   

Юбилейна конференция "Филология - класическа и нова"

Днес Факултетът по класически и нови филологии на СУ "Св. Климент Охридски" отбелязва петдесетгодишнината си с юбилейна конференция "Филология - класическа и нова". Програмата може да намерите в този линк: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/kalendar/yubilejna_konferenciya_na_fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii_na_tema_filologiya_klasicheska_i_nova .

Лятна schola по класически езици 2015

Тази година в България за втори път ще се проведе Лятна школа по класически езици. Ето повече информация:

Забележка: Капарото и останалата част от сумата следва да се внесат по тази сметка: BG71 UNCR 7000 1520 7460 71; титуляр: Марта Методиева
При основанието за плащане да се посочи: Лятна школа; име, фамилия и клас на участника.

Phrontisterium classicum на 23. март

От страницата на катедрата по класическа филология:

Уважаеми колеги,
 Следващата сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterium classicum ще се проведе на 23 март, понеделник, от 17 ч. в 176 ауд. Лекция на тема „Античност, археология и национално въобразяване: случаят Перперикон“ ще изнесе доц. д-р Цвете Лазова от Департамент „Антропология“ на Нов български университет.
Заповядайте!

Днес е откриването на новата библиотека на специалност "Класическа филология"

От страницата на Катедрата:

И една бележка - всъщност 187. аудитория е мястото на историческата читалня на библиотеката към специалността, във времето, когато сградата на Ректората не е изпитвала такъв недостиг на аудитории, както сега. С настоящото обновяване имаме едно завръщане към традицията. Bonis auspiciis! 

Марион Дапсенс, учителка от Белгия: "В България класиците изглеждат щастливи."

Марион Дапсенс, магистър по класическа филология на университета в гр. Лувен-ла-ньов, Белгия, и преподавател по класически езици, беше в България през септември, за да преподава на български ученици в Лятната школа по класически езици, проведена в Боровец. Тя сподели своите мисли за преживяното, за класическото образование в България и за своя опит в Белгия. Оригиналът на латински може да видите в края публикацията.

Какво те доведе тук в България за Лятната schola?

За да съм честна, първоначално дойдох от любопитство да видя както една нова държава, град и университет и да срещна нови хора, така и да видя как древните езици се преподават в друга страна. Обичам много латинския и старогръцкия език и литература и смятам, че те са ми били от голяма полза в живота, затова желая сега, след като съм получила от тях толкова и такива полезни неща, по някакъв начин да дам нещо на изучаващите тези езици. Разбрах, че в тази schola мога да бъда полезна на своя приятел Димитър Драгнев, който се занимава активно с латинския език; защото много хора говорят латински и искат да опазят езика, но малко са тези, които наистина предприемат и организират нещо.

Какво можеш да разкажеш за schola-та и кое е това, което най-много ти хареса?

Много ми хареса да обучавам ученици, чийто език аз самата не знам; вълнуващо беше, понеже знаех, че може да общуваме само на латински –  защото съм преподавала латински на латински, но на ученици, които говорят и френски, т.е. имащи същата основа като мен. Смятам – и то заслужено – че опитът, който получих сега, беше много важен за мен.

Успя да посетиш и Софийския университет и да научиш повече за класическото образование в България. Какво смяташ за това?

Софийският университет, макар и да е единственият в България, който предлага класическа филология като специалност, има младежки дух. Понякога класическите катедри изглеждат като старци, очакващи смъртта, които виждат, че идват все по-малко и по-неподготвени студенти, и програмата не им помага за бързи печалби в работата след това, но въпреки всичко тихо търпят съдбата си и не предприемат нищо, за да преодолеят положението. В София обаче, макар и да има малко студенти, библиотеката е богата, хората изглеждат щастливи.

Защо си се концентрирала в изучаването на латинската и старогръцката литература и с какво друго се занимаваш?

Случайно започнах да уча тези езици в държавно училище; не ми харесваха, но ги смятах за „необходимото зло“. В Schola Nova – за която после ще разкажа – те се изучават по един жив начин и така ги заобичах, че на третата година реших да се запиша да уча класическа филология. В началото ми харесваха самите езици, граматиката и културата, но постепенно видях от какво и колко голямо значение е литературата, която е написана на тези езици, че тя е основата на европейската култура за 20 века. Видях и връзките и общуването между младежите в Европа, които говорят латински и имат общи интереси; забелязах също, макар че това като че ли е на второ място, че античната литература има отлично влияние върху младите хора. Всички тези неща ме накараха да изучавам и обичам класическите езици.

Сподели нещо за Schola Nova, за Insula Latina и за университета в град Лувен-ла-ньов.

Schola Nova е основана преди 20 години от Стефан Фейе, тогава преподавател в консерваторията в Леоден, който не успял да намери в Белгия добро място с класическо образование за своите синове. При нас тези езици се изучават в много училища, но малко часове и зле. Schola Nova, както и другите училища, е искала да предложи предмети като френски, английски, холандски, математика, природни науки, история, география, музика, но преди всичко латински и старогръцки по начина, по който те са преподавани в Белгия преди 60 години; основателите са искали също да се говори и преподава на латински – това, което в нашата страна не съществува от сто години – тъй като са убедени, че по един жив начин тези езици се изучават по-бързо и по-лесно. Първата година е имало само един ученик, после трима, петима, тази година са 60. Това училище е изцяло частно и свободно; освен това приема както ученици, така и преподаватели от други държави.

Моята сестра Одилия, съученикът ми Юлиан и аз, след като приключихме обучението си в Schola Nova и в Accademia Vivarium Novum, искахме да продължим да говорим на латински и да направим така, че и други студенти да могат да го правят. Затова решихме да основем нещо като кръжок по латински, който се казва Insula Latina Neolovaniensis. В тази Insula обичайно организираме изцяло латински (понякога и гръцки) вечери за съученици и приятели, а и за всички изучаващи латински; на тях предлагаме не само вечеря, но текстове, игри и песни на латински.

Накрая, кажи дали България ти е харесала. Би ли искала да се върнеш отново в нашата страна?

Разбира се, България много ми хареса. Ако това събитие се повтори – дано! – надявам се, че ще мога да участвам отново.

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Qua re permota venisti ad scholam aestivam in Bulgariam?

Ut verum dicam, primum curiositate ducta veni, curiositate cum videndae novae civitatis, urbis et universitatis et alios homines conveniendi, tum inspiciendi quo modo docerentur linguae antiquae alia in terra. Sermones scriptaque Latina et Graeca perdiligo, eosque video mihi multum in vita profuisse, quare cupio nunc, tantis et tot beneficiis acceptis, quodam modo aliquid dare his linguis hisque studentibus. Comperi me illis scholis posse auxilio esse amico Demetrio Dragnev, qui Latinitatem vivam active colit; nam multi Latine loquuntur linguamve servare volunt, sed pauciores inveniuntur qui aliquid revera suscipiant et instituant.

Quid praecipui de hac schola narrare potes et quid est quod tibi maxime placuerit?

Mihi maxime placuit docere discipulos quorum linguam ipsa ignorarem ; mihi quoque maximum excitabat studium, cum scirem nos lingua Latina solum communicare posse. Iam enim linguam Latinam docueram, etiam Latine, at discipulos Gallice etiam loquentes, et eo eadem fundamenta habentes ac mea ; puto – et merito quidam – hanc experientiam maximi momenti fuisse.

Potuisti etiam Universitatem Sophiensem visitare necnon quaedam de statu linguarum classicarum in Bulgaria sciscitare? De his quid sentis?

Universitas Sericensis, quamquam unicae est quae adhuc proponit studentibus programma philologiae classicae, iuventutem redolet. Nam aliquando videntur facultates classicae quasi senes mortem expectantes, quae vident discipulos pauciores et minus docti pervenire, programma suum non iuvare statum ad pecuniam faciendam, sed fatum quasi silentio patiuntur, neque quicquam faciunt ut id vitent. Serdicae autem, quamquam pauci discipuli philologiae classicae nomen dant, bibliotheca est locuples, homines laeti videntur.

Qua de causa litteris Latinis et Graecis strenue operam das et quibus aliis rebus studes?

Casu coepi his linguis in schola publica operam dare; mihi sane displicebant, sed censebam has esse quasi “malum necessarium”; in Schola Nova – de qua aliqua dein verba faciam –  cum hae modo vivo docerentur, eas adeo diligere coepi ut tertio anno Litteris classicis apud Universitatem operam dare statuerem. In initio, mihi placebant sermones ipsi, grammatica et cultus; at paulatim vidi quanta quantique momenti scripta et litterae extarent; has esse quasi fundamenta cultus Europaei per viginti saecula. Vidi etiam commercia et vincula inter iuvenes Europaeos Latine loquentes et studium commune habentes; animadverti etiam, quamquam hoc argumentum secundum habetur, linguas antiquas optimos habere effectus in animos iuvenum. Haec omnia me duxerunt ad linguas classicas perdiscendas et diligendas.

Profer, quaeso, quaedam verba de Schola Nova, de Insula Latina, de Universitate Neolovaniensi?

Scholam Novam ante viginti annos condidit Stephanus Feye, tum in Conservatorio Leodiensi professor, cum studia Graeco-Latina valida suis filiis in Belgio non iam inveniret. Nos in multae scholae docentur hi sermones, sed paucum et male. Schola Nova, tamquam ceterae scholae, proponere cupiebat linguam Gallicam, Anglicam, Batavicam, res mathematicas, scientias, historiam, geographiam, musicam, sed praesertim linguam Latinam et Graecam, modo quo docebantur in Belgio ante sexaginta annos; conditores volebant etiam Latine loqui et docere, id quod in nostra civitate iam centum annum non extabat; persuasum habebant linguas modo vivo multo rapidius et facilius disci. Primo anno unus fuit discipulus, dein tres, quinque, ad sexaginta usque, hoc anno. Haec schola omnino privata et libera est; accipere solet etiam cum discipulos tum magistros ex aliis civitatibus.

Soror mea Odilia, Julianus condiscipulus et ego, studiis in Schola Nova et in Vivario Novo perfectis, Latine loqui pergere voluimus et efficere ut alii studentes idem facere possent. Quare decrevimus nos condere quasi circulum Latinum, c.n. Insula Latina Neolovaniensis. In hac Insula cenas omnino Latinas (et interdum Graecas) apponere solemus condiscipulis, amicis, dein omnibus Latinitatis studiosis; eis non solum cenam, sed etiam textus, ludos et carmina Latina proponimus.

Dicas, in fine, placueritne tibi Bulgaria. Velisne aliquando in nostram terram redire?

Perplacuit mihi sane Bulgaria, omnibus de causis quas supra explicui. Si iterabitur tale inceptum – quod utinam fiat! – spero me huic iterum participare posse!

"Одисея" - изложба в Народната библиотека

Утре, 28.10., в 11 ч в Народната библиотека ще бъде открита изложба, посветена на "Одисея" на Омир, организирана от Европейската комисия. Целта ѝ е да покаже мястото на творбата в европейската култура. В изложбата са включени издания на поемата на 24-те официални езици на Европейския съюз. Ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и студенти от специалност "Класическа филология" на СУ ще представят откъси от творбата. Изложбата ще остане до 05. ноември, когато продължава към следващата си европейска дестинация.

(Жалко, че доколкото става ясно, в изложбата няма издание на езика на оригинала - старогръцкия. Нищо не може да илюстрира така добре общите корени на европейската култура както класическите езици.)

Междувременно режисьорът Александър Морфов споделя в интервю за БНТ, че възнамерява да направи спектакъл по Омировата поема, тъй като темата изключително много го вълнува. 

Криси, ученичка в НГДЕК: Лятната schola съчета по отличен начин полезното с приятното

Кристина Нейчева е ученичка в Х клас на НГДЕК и през лятото взе активно участие в Лятната schola по класически езици. Тя също разказа своите впечатления от школата и това, което според нея е било най-важното през тези седем дни.

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Звучеше интересно, а и исках да видя на какво ниво съм и да опитам максимално да го подобря.

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания?

Ако трябва да съм честна, в началото имах известни притеснения.  Мислех си, че ще ми е трудно и ще се чувствам не на място, понеже действително класическите езици не са ми сила. Школата обаче надмина очакванията ми. Обстановката отлично ни предразположи за добро усвояване на материала с минимални усилия, като до такава степен съчета полезното с приятното, че и да исках, не можех да ги разгранича. Така че не съм скучала в нито един момент – най-малко по време на уроците.

Беше ли предизвикателство за теб участието на преподаватели от чужбина и това, че повечето от часовете се провеждаха на латински?

Определено си беше предизвикателство. Отначало си мислех, че ще е невъзможно да се разбера с някого на латински, но това съвсем не беше така. Абел, Мариола (Абел Схуте и Мариола Дапсенс, чуждестранните преподаватели, които взеха участие в школата), а също и Вие ни показахте тази страна на латинския, която никой учител досега не беше, а именно говоренето, и ни убедихте, че този език може да намери приложение. И така накрая на школата вече се разбирахме без проблем. Естествено, седем дни съвсем не бяха достатъчни, за да се научим да говорим на латински (приемете това като намек следващият лагер да е поне две седмици), но смея да твърдя, че сега го разбирам много по-добре.

Кое е най-важното, най-ценното нещо, което научи по време на тези седем дни? 

Научих ужасно много неща, но предполагам най-важното бе именно това, че за да вникнеш в даден език, трябва да говориш на него.

Разкажи какви са твоите интереси извън латинския и старогръцкия и с какво обичаш да се занимаваш през свободното си време?

Обичам да чета, рисувам, да слушам музика и да танцувам. Също така обичам и да пиша, но вече все по-трудно намирам вдъхновение.

Благодаря за интервюто!

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Гергана Богданова, alumna на НГДЕК, студентка: "По време на Лятната schola научих много неща, докато се забавлявах"

Гергана Богданова е завършила НГДЕК, профил "Латинистика" през 2013 г., сега е студент по класическа филология в СУ. Тя също реши да сподели мнението си за Лятната schola по класически езици, за участието си в Овидиевия конкурс по превод миналата година, както и за своите интереси извън класическите езици.

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Реших да участвам в Лятната школа по класически езици, защото ми се видя като една чудесна възможност да се занимавам с това, което харесвам, да се запозная с хора, които споделят интереса ми към латински и старогръцки език, както и да се откъсна за малко от града, като бъда на едно прекрасно място сред природата.

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания? Кое е най-важното нещо, което научи по време на тези седем дни?

Събитието протече на много високо ниво. Бяха съчетани сериозните занимания с класическите езици с интересни игри и предизвикателства, които затвърждаваха знанията ни. Очакванията ми се преизпълниха, защото научих много неща съвсем неусетно, докато се забавлявах. Най-важното, което научих е, че говоренето на един език го разкрива много по-цялостно от обичайния превод с речник.

В Лятната школа повечето от часовете се провеждаха на латински. Как гледаш на тази активна употреба на езика в днешно време и струва ли си един млад човек например да комуникира със свои приятели в Европа и по света именно на латински?

Употребата на латински е изключително полезна за задълбоченото разбиране на всички произведения, написани на този език. По време на школата разбрах, че латинският е напълно достатъчен, за да могат двама души да общуват, което всъщност е целта на всеки език. Затова си струва да си говориш с приятели на латински, както на всеки друг език.

Преди две години ти участва и в Certamen Ovidianum (конкурсът по превод на текстове от Овидий) в град Сулмона в Италия. Какво преживяване бе за теб това участие?

Участието си мога да опиша с една дума – незабравимо. Това беше най-вече благодарение на прекрасното отношение на всички към нас, безупречната организация и досега с родното място на Овидий – Сулмона, което е едно от най-очарователните и гостоприемни градчета, където съм била. Всички участници разбрахме гордостта, с която Овидий казва: „Sulmo mihi patria est.”

Разкажи нещо за своите интереси извън латинския и старогръцкия. С какво смяташ да се занимаваш, след като завършиш университета?

Интересите ми извън латинския и старогръцкия са пътуването и разглеждането на нови места с хубава компания, рисуването, правенето на снимки, четенето на интересни книги, латино танците, както и много други неща. Не съм решила с какво ще се занимавам, след като завърша университета. Засега уча това, което ми е интересно и приятно, и се надявам да стана достатъчно добра в него, така че да имам повече възможности за реализация.

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Красимир Иванов, възпитаник на НГДЕК, студент: "Латинският се научава много по-лесно, когато се използва активно"

Красимир Иванов (в средата) по време на един от античните празници в НГДЕК

Красимир Иванов е завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ", профил "Латинистика" през 2013 г., сега учи класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски", а от следващия месец заминава на едногодишно обучение в Академия Vivarium Novum в Рим (https://vivariumnovum.net/ ). Днес той сподели впечатления от участието си в Лятната школа по класически езици, която се проведе в началото на този месец. 

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Реших да участвам в Лятната школа по класически езици, защото ми звучеше интересно, а и ми се щеше да прекарам една седмица с хора от гимназията и, така да се каже, пак да се върна в нея за малко. Интересна ми беше програмата на заниманията и се надявах, че ще ми бъде полезно упражнение в хубава среда!

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания? Кое е най-ценното нещо, което научи по време на тези седем дни? 

Школата надхвърли моите очаквания. Организацията беше на изключително високо ниво, хората бяха много добри и разбрани и нещата се случваха много лесно. Не очаквах, че почти всичко ще бъде на латински, това беше много полезно упражнение! За седем дни не се научихме да говорим достатъчно добре езика, но поне аз започнах да разбирам много по-гладко както живата реч, така и текстовете. Говоренето те кара да научиш и разбираш езика и то се случва някак спонтанно.

В Лятната школа повечето от часовете се провеждаха на латински (а тези по старогръцки – и на старогръцки). Съвсем скоро ти заминаваш за едногодишно обучение в Accademia Vivarium Novum в Рим, където всички занимания и дори всекидневното общуване са само на латински. Как гледаш на тази активна употреба на езика в днешно време?

За да може един човек да каже, че владее един език, трябва да може и да чете, и да говори. Латинският е много красив език и би било хубаво повече хора да могат да го използват като средство за общуване, да не говорим колко по-лесно се научава, когато се използва активно! Често съм си мислил също, че би било хубаво като lingua franca да не се използва езика на някоя нация, защото това е малко нечестно - така едни хора са по-привилегировани от други. Смятам, че един по-лесен и опростен вариант на латинския би бил добра алтернатива за такъв език.

Преди две години ти участва, представяйки България и в Certamen Ciceronianum в Арпино (най-известният конкурс за превод от латински в Италия). Какво преживяване бе за теб това участие?

Това беше едно наистина вълнуващо преживяване! Събрахме се почти 300 младежи от цяла Европа и всички се чувствахме като една общност! Спомням си как се събирахме и играехме разни игри, как се опитвахме да се разбираме на латински, каква атмосфера цареше в градчетата тогава! Домакините ни бяха организирали много интересна  програма с обиколки на цялата област. И точно тогава разбираш, че цялото време прекарано над книгите си е струвало, чувстваш се благодарен на всички, които са ти помогнали да успееш. Запознах се с много интересни хора там, беше ми много полезно и от тази гледна точка.

Разкажи какви са твоите интереси извън латинския и старогръцкия и с какво обичаш да се занимаваш през свободното си време.

Ами какво обичам...обичам да чета книги, интересувам се много от антична и българска история, обичам да се разхождам с приятели, да си говорим, да спортувам...такива неща. За жалост сега съм малко зает, защото трябва да работя и да уча едновременно.

Благодаря ти за интервюто!

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Завърши първата Лятна schola по класически езици в България

След края на Лятната schola в Боровец

От 01. до 07. септември в Боровец (на латински - Pinetum) се проведе първата Лятна schola по латински и старогръцки език в България. В нея взеха участие общо 12 души - седем ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ", двама студенти от специалност "Класическа филология" в СУ и трима преподаватели - от България Димитър Драгнев, от Белгия Marion Dapsens и от Холандия Abel Schutte.

Базата

Заниманията (тази година посветени предимно на латинския език) се проведоха в база "Шумнатица" на МОН, където участниците имаха възможността за една седмица да се посветят изцяло на класическите езици, като същевременно се наслаждаваха на планинския въздух. Прочетени бяха текстове, свързани с римската история, митология, култура, имаше занятия с римска поезия, игри, филми - всички те свързани с Античността и класическото наследство. Остана време и за почивка сред планината. 

Поради международното участие повечето от заниманията се проведоха на латински, което се случва за първи път в България в такъв мащаб. Това помогна на участниците в школата да напреднат доста в изучаването на езика, свиквайки с него при слушане и упражнявайки го активно при комуникацията с преподавателите (устно) и при съставяне на различни по вид текстове на латински. Всичко това не попречи да бъдат тренирани и способностите за художествен превод от латински на български. В първия ден (по-скоро в първата вечер) участниците се запознаха помежду си, използвайки латинския като средство за общуване, едновременно продължавайки една традиция на усвояването на езика, жива повече от две хилядолетия, както и използвайки латинския като lingua franca - свидетелство за непреходното значение на латинския като основен език на европейската цивилизация, към която ние принадлежим.

Как да напишем текст на латински?

На 02. септември сутринта бяха прочетени (и разиграни) диалози, съставени с учебна цел в духа на методите за изучаване на латински, използвани от ренесансовите хуманисти. След това учениците се занимаваха с текстове от един от най-популярните в Европа учебници по латински - Familia Romana, а студентите - с четене на предисловието към известното съчинение на Лоренцо Вала Elegantiae linguae Latinae, написано в средата на XV в. Заниманията с текстове продължиха и през следващите дни.

Привечер участниците се запознаха с две от най-известните стихотворения на Гай Валерий Катул - III. ("Lugete") и V. ("Vivamus"), които след вечеря бяха изпълнени от всички (спазвайки дължините и краткостите на сричките) под съпровод на китара и цигулка. Дългият ден завърши с игра на бесеница, като разбира се, думите бяха само латински.

Занимания с антична поезия

В сряда, 03. септември първото занимание беше посветено на старогръцкия, като участниците се разделиха на две групи - бъдещите деветокласници имаха своя първи час по старогръцки, а останалите, които вече имаха опит с езика, проведоха урока си по старогръцки на латински език, като по този начин тренираха и уменията си за превод между двата класически езика. 

Привечер заниманията включваха четене на още диалози и разиграване на такива, съставени от участниците в школата, при които на сцената се появиха богинята Диана, убиваща заблуден елен; забравил домашното си ученик и строгият му учител; момче и момиче, отиващи на cinematographeum и накрая - група приятели, срещнали се в ресторанта.

След вечеря пред участниците в школата лекция изнесе доц. д-р Невена Панова, преподавател по старогръцка литература в СУ, която говори за "Четенето и читателите през Античността". На нея организаторите благодарят специално за посещението и участието в школата.

Лекцията на доц. Панова

На четвъртия ден сутринта чухме втората част на лекцията на доц. Панова, а във второто занимание за деня участниците съставиха текст (в проза, на латински), преразказвайки историята и съдържанието на третото стихотворение от Катул. Вечерта бе посветена на още поезия (Catulli carmen XXXIV., "Hymnus ad Dianam") и на игра, свързана с представянето (и познаването) на думи и изречения на латински само с жестове и мимики.

Бъдещите деветокласници по време на първия си час по старогръцки

В петък продължиха заниманията със старогръцки, а после четохме текст на митологична тематика - за грабването на Европа от Зевс, преобразен в бял бик.

Следобед посетихме Историческия музей на Самоков, както и известния манастир "Покров Богородичен", а след завръщането си в Боровец участниците се разделиха на три групи, като всяка поотделно разви своя история по дадени "опорни точки", като в резултат се получиха три интересни текста, написани на латински език. След вечерята гледахме "Rosaciola" - може би най-добрият от поредица филми на антична тематика, създадени от група ентусиасти от Чехия (под името LVPA) - отново изцяло на латински език.

На 06. септември сутринта имаше три занимания - в едното от тях направихме обзор на римската история и на историята на римската литература, във второто довършихме заниманията си със старогръцки, а в третото - научихме прочутия химн "Gaudeamus igitur".

Следобедът беше време за творчество, а след вечеря чуждестранните гости представиха образователните институции, от които идват: Schola Nova в Incourt, Белгия, Insula Latina в Louvain-la-Neuve в Белгия; Athenaeum Illustre et Renatum в Амстердам и Accademia Vivarium Novum в Рим.

Представяне на творбите

В последния седми ден на лятната школа учениците представиха своето творчество, което имаше разностранен характер - текстове, написани на латински и български, рисунки, графики и др. Особено се отличи Диана Зулчева от бъдещия XI клас на НГДЕК, която претвори едно от известните двустишия на Сафо в елегически дистихон на латински език. Лятната schola завърши с раздаването на художествено оформените дипломи.

Връчването на дипломите

Специални благодарности трябва да бъдат изказани на преподавателите Marion Dapsens и Abel Schutte, които без заплащане и напълно доброволно преподаваха на българските ученици и студенти в продължение на една седмица.

Една от дипломите преди нанасянето на имената

В понеделник, 08.09. преподавателите посетиха катедра "Класическа филология" в СУ "Св. Климент Охридски", където се срещнаха с ръководителя ѝ проф. Мирена Славова, а по-късно през деня имаха среща и с Марта Методиева, преподавател по латински език в НГДЕК. По време на разговорите бяха обсъдени планове за предстояща съвместна дейност между България, Холандия, Белгия и Италия.

В Гълъбарника

Надяваме се, че догодина школата ще има възможност да приеме по-многобройни участници.

В следващите дни очаквайте снимки, видео и интервюта с участвали в школата.

Снимките направиха Биляна Йорданова, Marion Dapsens и Димитър Драгнев.