Седмата Лятна школа по класически езици в България

От 17. до 25. август 2020 г. в София се проведе седмата Лятна школа по класически езици в България. В нея участваха общо 40 души – ученици, студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ", НБУ, Първа АЕГ, 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", СМГ „Паисий Хилендарски“, Американски колеж – София, НМА „Панчо Владигеров“, Университета на Кентъки и други.

Събитието се проведе при спазването на всички актуални противоепидемични мерки.

По време на школата бяха проведени над 160 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други стари езици като старобългарски и персийски. Бяха четени произведения на Катул, Хораций, Овидий, Федър, Марциал, Лукиан, бл. Августин, Черноризец Храбър, Пико дела Мирандола, Симон Марий и Евангелието според Йоан.

И тази година имаше занимания с антична поезия и нейните интерпретации през вековете.

Още в първия ден на школата по интернет като специален гост се включи проф. Милена Минкова от Университета на Кентъки, САЩ, която проведе двучасово занимание върху една от сатирите на Хораций.

В лекционната програма се включиха студентът по класическа филология и балканистика в СУ „Св. Климент Охридски“ Борислав Петров с лекция на тема „Защо се чете така на английски?“, завършвайки по този начин обзорния му поглед върху интересни моменти от историята на английския език, започнал още на лятната школа през 2017 г. и продължил хронологически през 2018 и 2019 г.

За втора поредна година проф. дфн Искра Христова-Шомова от катедра „Кирилометодиевистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ изнесе лекция на лятната школа. Тази година темата беше „Старобългарските астроними“.

В школата тази година се включи и един нов лектор – доц. д-р Йордан Банев от НМА „Панчо Владигеров“, който изнесе лекция на тема „Писанието в пението“.

Темата на тазгодишната лекция на Ангел Димитров, студент по философия в СУ „Св. Климент Охридски“ бе „Езикът на ума“.

Д-р Лъчезар Томов (НБУ и НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ изнесе лекция на тема „Теетет, Теодор и природата на познанието“.

Учениците подготвиха и представиха написана от тях кратка сцена върху една от басните на Федър.

Преподаватели в школата: Димитър Драгнев (СУ „Св. Климент Охридски“, възпитаник на НГДЕК и  Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия; организатор на школата, учител по латински език в 17 СУ „Дамян Груев“, преподава латински и в Първа АЕГ и 9. ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин“), д-р Иван Петров (МУ-Пловдив), доц. д-р Невена Панова (СУ „Св. Климент Охридски), гл.ас. д-р Димитър Илиев (СУ „Св. Климент Охридски), ас. Яна Христова (СУ „Св. Климент Охридски), Бетина Янева (НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ), Борислав Петров (СУ „Св. Климент Охридски), Максим Попов и Марк Томов (ученици в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и възпитаници на Accademia Vivarium Novum), Мадлен Нанева (СУ „Св. Климент Охридски).

За пета поредна година в България се проведе Лятна школа по класически езици

От 19. до 27. август в Трявна за пета поредна година в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие общо 57 души - ученици, студенти и преподаватели от НГДЕК "Константин Кирил Философ", СУ "Св. Климент Охридски", Първа АЕГ, 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", Френски лицей "Виктор Юго", ПГРЕ "Г.С. Раковски" - гр. Бургас и други.

По време на школата бяха проведени 135 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други класически езици като старобългарски, персийски, староанглийски и литовски. Бяха четени произведения на Цицерон, Вергилий, Катон, Исидор Севилски, Корнелий Непот, Катул, Хораций, Овидий, Хигин, Еразъм, Лудвиг Холберг, Сафо, Атеней, Черноризец Храбър, Саади и "Беоулф". Както всяка година, и този път имаше занимания с антична поезия и нейните интерпретации през вековете.

В три поредни дни доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ проведоха занимания с участниците съответно под формата на ателие за превод на български автори, пишещи по антични мотиви, на старогръцки и латински език и под формата на семинар за епиграфските паметници по българските земи. Д-р Кръстю Банев от университета в Дърам, Англия, направи практическо упражнение по реторика чрез древните Progymnasmata на Афтоний, а д-р Иван Петров, преподавател в МУ-Пловдив проведе занимания по литовски език и неговата връзка с останалите индоевропейски езици, а заедно с Димитър Драгнев - и по персийски език. Студентът по класическа филология Борислав Петров за втора поредна година представи своите продължаващи занимания по староанглийски език.

На 25. август участниците в школата разгледаха Nicopolis ad Istrum, близо до дн. с. Никюп, Великотърновско - един от забележителните римски градове по българските земи (под ръководството на доц. Павлина Владкова, ръководител на обекта) и представиха в рамките на 20 минути рецитал по антична поезия в рамките на античния фестивала "Нике - играта и победата", организиран от сдружение "Mos maiorum Ulpiae Serdicae", сдружение "Бъдеще за Никюп" и др.

Половината от участниците бяха в школата за първи път, а сред останалите има такива, които идват за четвърти или пети пореден път. Сред тях следва да бъдат отново споменати Бетина Янева, Диана Зулчева, Мария-Магдалена Пейчинова, Борислав Петров - носители на награди от международни и училищни конкурси по латински език, които помогнаха при обучението на начинаещите; Василен Василев, първенец на Националната олимпиада по философия за 2017 г., Михаил Зарев - лауреат на същата олимпиада за 2018 г., Магдалена Станилова и Явор Кондов - победители в олимпиадата по класически езици на НГДЕК за тази година.

По време на школата беше осъществен и видеоразговор с миналогодишните гости на школата от Сърбия, които, вдъхновени от постигнатото, през тази година правят своя лятна школа в град Сремски Карловци - Collegium Carolivicanum.

Преподаватели: Димитър Драгнев (alumnus на СУ, Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия; организатор на школата), Марта Методиева (преподавател по латински в НГДЕК), Георги Митов (alumnus на Accademia Vivarium Novum), Адриан Прейс (също възпитаник на Accademia Vivarium Novum от Полша).

Снимки във Фейсбук с таг #Лятнаschola .

Завърши четвъртата Лятна школа по класически езици в България

От 21. до 28. август в Паничище, близо до древната Germania (дн. Сапарева баня) за четвърти път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие общо 68 души от България и Сърбия и по един гост от Испания и Полша. Така за точно три години от първата Лятна школа, провела се през септември 2014 г., в школите, организирани през лятото, а през 2016 г. и през есента, са се включили 109 души от 8 държави. Основните участници са ученици, студенти, възпитаници и преподаватели от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и СУ "Св. Климент Охридски".

В дните на школата бяха проведени близо 110 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други класически езици като старобългарски, библейски еврейски, арабски, староанглийски. Сред четените автори бяха Катул, Хораций, Вергилий, Овидий, Марциал, Хигин, Еразъм, Боден, Сафо, Парменид, Есхил, Исократ, Дука; текстове от Стария и Новия завет, а имаше и специални занимания, посветени на старогръцките епиграми, на глаголицата и разчитане на ръкописи, на графитите в Помпей, на превода от български на класически езици. Както всеки път, имаше специални занимания античната поезия и нейните интерпретации.

Сред участниците следва да бъдат споменати Минка Дешева, Бетина Янева, Мария-Магдалена Пейчинова, Диана Зулчева, Борислав Петров - носители на награди от международни и училищни конкурси по латински език, както и Василен Василев, първенец на Националната олимпиада по философия от тази година и носител на почетна грамота от международната.

Школата се осъществи с финансовата подкрепа на СУ "Св. Климент Охридски" и на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО). Доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ, както и проф. д-р Воин Неделкович, ръководител на катедрата по класическа филология в Белградския университет, провеждаха всеки ден своите занимания. В тях се включиха и Йелена Савич и Йелена Рудович, преподаватели по латински в класическите гимназии в Белград и в Сремски Карловци, които придружаваха своите ученици. Сред преподавателите бяха още Марта Методиева от НГДЕК, Вукашин Милкович, Георги Митов и Красимир Иванов, възпитаници на Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия. Организатор на школата: Димитър Драгнев.

Снимки във Фейсбук с таг #Лятнаschola .

Конкурс за авторски творби на латински 2017 г. (резултати)

Ето класирането във втория конкурс за авторски творби на латински, организиран със съдействието на Софийския университет, катедра "Класическа филология" и на НГДЕК "Константин Кирил Философ".

Тази година, както и миналата, участваха седем души, като първата награда е публикация на текста в международното списание "Melissa".

От българските участници се отличиха Диана Зулчева, студентка в първи курс на специалност "Класическа филология" в СУ (първа награда) и Румяна Павлова, ученичка в 11. клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ" (втора награда). В конкурса участваха и ученици и студенти от Белгия, които също са наградени.

Награждаването на българските участници ще бъде на 27. юни от 15 ч в 187. ауд на СУ "Св. Климент Охридски".

Certamen compositionis Latinae AD MMXVII

sub auspiciis Lycei Classici a Constantino Cyrillo Philosopho nuncupati

et Universitatis studiorum Serdicensis a Sancto Clemente Ochridensi nuncupatae

est celebratum.

Quod ad longiora opuscula ab alumnis universitariis exarata, primum praemium accipit Diana Zulcheva ob textum, qui inscribitur “Passer et Hirundo”. De breviorbus autem opusculis ab alumnis universitariis exaratis primum praemium nemini tribuitur. Secundo tamen praemio honestantur Guillaume Delmeule, Leontine Maes, Doriane Moenaert ob textum, qui inscribitur “De opere quodam pictoris Magritti”.

De longioribus opusculis ab alumnis lyceorum conscriptis primum et secundum praemium nemini tribuuntur. Tertium praemium Clemence Dehareng (ob textum, qui inscribitur “De reginae Elisabethae Certamine”) et Charles Roger (ob textum, qui inscribitur “Orpheus et Eurydice”) ex aequo accipiunt.
De scriptis brevioribus ab alumnis lyceorum paratis primum praemium nemini tribuitur. Secundo vero praemio Rumyana Pavlova ob textum, qui “Res magica” inscribitur, exornatur.


Gratias agimus omnibus auctoribus!

Iudices: prof. Milena Minkova
               Vladimir Athanasov
                Demetrius Dragnev

Конкурс за авторски творби на латински 2017

Конкурс за авторски творби на латински език

Certamen compositionis Latinae

за ученици и студенти

Под патронажа на НГДЕК и СУ

Важно пояснение: Учениците и студентите се класират отделно

Конкурсът има три КАТЕГОРИИ – 1. Текстове в проза до 200 думи. 2. Текстове в проза до 1500 думи. 3.  Поетически текстове, написани в традиционните за Античността поетически размери и съдържащи поне осем стиха. Допуска се участие с повече от една творба.  

Няма ограничения в темата и жанра на творбите.

Не се допуска участие с текстове, написани в рамките на академични, училищни или извънкласни дейности.

Учениците и студентите могат да се консултират с преподаватели от НГДЕК и СУ, без да има пряка преподавателска намеса върху творбите.

Основни критерии за оценяване на текстовете:

“Elegantia est, quae facit ut locus unus quisque pure et aperte dici videatur.” (Ad Her. IV, 17)

“in primis esse curandum, ut apta, ut Latina, ut elegans, ut pura sit oratio… Elegantia partim sita est in verbis receptis ab autoribus idoneis, partim in accommodando, partim in compositione.” (Erasmus, “De copia verborum et rerum”, I, 10)

Книги, които могат да бъдат консултирани: 

Wagner, F.: Lexicon Latinum seu […] Universae Phraseologiae Corpus Congestum [...],Brugis, MDCCCLXXVIII. тук

Meissner, C.: Latin Phrase-book, MacMillan and Co., London 1894. тук

Erasmus Roterodamus, D.: De copia verborum libri duo. In usum scholae Paulinae, Londini 1823. тук

Gradus ad Parnassum sive novus synonimorum, epithetorum, versuum ac phrasium poeticarum thesaurus, London 1817. тук,

както и други книги, препоръчани от преподавателите.

НАГРАДИ за първите: книги и публикация на текста в международно издание.

Краен срок за предаване на творбите: 01. април 2017 г.

за студенти: в канцеларията на Катедра "Класическа филология" (каб. 183 в Ректората - Гълъбарник).

за ученици: в канцеларията до учителската стая в сградата на НГДЕК на ул. „Баба“ 16.

Внимание: конкурсът е АНОНИМЕН. Участниците следва да предадат творбите си в три напечатани екземпляра, поставени в голям плик. В големия плик освен тези три екземпляра трябва да има малък плик с листче, на което да са написани трите имена на участника, клас/курс и категорията, в която участва. Произволен номер следва да се напише в горния десен ъгъл на трите екземпляра, върху малкия плик и върху листчето с имената. Пликовете се запечатват.

Внимание: приемащият работите в канцеларията е инструктиран да провери, че всичко остава анонимно. Ако не сте сигурни дали сте спазили изискванията по анонимността, може да запечатате пликовете в момента на самото предаване. Ако анонимността на конкурса не е спазена, участникът не може да участва в класирането.

КОМИСИЯ по оценяването на творбите:

проф. Милена МИНКОВА, професор по латински език в Университета на щата Кентъки, САЩ, автор на изследвания върху новолатинската литература и на книги върху латинска стилистика. Доктор по класическа филология на СУ и възпитаник на НГДЕК.

Владимир АТАНАСОВ, един от първите учители по старогръцки в НГДЕК, преводач на съчиненията на Тит Ливий и на средновековни романи и на други текстове от латински и старогръцки език.

Димитър ДРАГНЕВ, преподавател по латински и старогръцки, основател на Лятната школа по класически езици в България. Завършил СУ, специалност „Класическа филология“, Accademia Vivarium Novum и НГДЕК.

QUOD BONUM, FELIX, FAUSTUM FORTUNATUMQUE SIT OMNIBUS!

Есенни занимания по латински и старогръцки в Боровец

От 29.10. до 01.11.2016 г. в Боровец се проведоха занимания по латински и старогръцки език, в които се включиха 33-ма души - ученици, студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и от други училища в страната.

Както обикновено, те бяха свързани не само с традиционните занимания с четене на текстове и граматика, но с активното овладяване на древните езици чрез слушане, говорене и писане. Това включваше музикални интерпретации по стихотворения от антични и средновековни автори, писмено упражнение - преразказ на античен текст, дискусии по цитати от Хораций, Вергилий, Цицерон, Салустий, св. Августин, Еразъм и Пико дела Мирандола, гледане на филм на латински език и други.

Вечерта на 31.10. беше посветена на пресъздаването на сцена от Плавтовата комедия "Menaechmi" и на специална игра, свързана с откриването и превеждането на текст по известното писмо на Плиний Млади за призрака.

Организатори на събитието са Димитър Драгнев и Марта Методиева, преподаватели по латински език. 

Латински и старогръцки в Боровец

Salvete! Χαίρετε!

През есенната ваканция (от 29.10. до 01.11.) отново ще имаме занимания по латински и старогръцки (и други стари езици) в Боровец. Те са подходящи както за ученици, така и за студенти, независимо от нивото на владеене на езиците.

Както винаги, ще се занимаваме с четене на текстове и говорене, слушане и писане на латински и старогръцки. Разбира се, основно място в заниманията ще има и музиката, ще гледаме филми и ще играем игри.

В заниманията ще вземат участие и преподаватели от НГДЕК и от Софийския университет.

Тръгването от София ще е на 29.10 сутринта, връщането – на 01.11. следобед, като ще бъдем в базата на УОС ЕАД (към Министерството на образованието). В базата е осигурено присъствие на медицинско лице.

Цена за ученици – 75 лв, за студенти – 100 лв. В тях се включват пълен пансион (нощувки и храна), пътуването и задължителната застраховка. Разликата в цената идва от различната цена за пансиона за ученици и неученици според правилата на Ученически отдих и спорт.

Групата има максимален брой от 30 души. В детайли програмата ще бъде уточнена след сформирането на групата.

За повече информация от организатора: Димитър Драгнев (dimitar.dragnev@gmail.com или във Фейсбук).
Може да се свържете и с г-жа Марта Методиева.

Записването става до 17.10. със съобщение до организатора и превод на сумата на сметката на тези занимания BG06FINV91501016741020 (Първа инвестиционна банка; титуляр: Димитър Драгнев).

Завърши третата Лятна школа по класически езици в България

От 21.08. до 30.08.2016 г. за трети път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие 42 участници от четири страни - България, Италия, Белгия и Франция (през 2015 г. участниците бяха 25, а през 2014 г. - 12), като от българските участници най-много бяха учениците от НГДЕК и студентите от СУ, а преподавателите бяха от СУ "Св. Климент Охридски", НГДЕК "Константин Кирил Философ", Accademia Vivarium Novum (Рим) и Schola Nova (Белгия). Школата се проведе в базата на МОН до с. Атия на брега на Черно море.

За осемте пълни дни на школата бяха проведени над 80 часа занимания. Както и през предишните години, основните занимания бяха по латински и старогръцки, като този път беше обърнато и специално внимание на старобългарския като класически език, бяха проведени и две занимания по библейски еврейски език. Докато начинаещите правеха своите първите стъпки в активното овладяване на латинския и старогръцкия (чрез четене, но и чрез говорене, писане и слушане), напредналите се занимаваха с четене и анализ (предимно на латински език) на автори - от латинските бяха четени Вергилий, Хораций, Овидий, Лукреций, Катул, Тит Ливий и Федър, а четенето на старогръцките започна с Теофраст в памет на наскоро отишлия си от този свят проф. Богдан Богданов (чийто първи публикуван превод е именно на Теофрастовите характери) и премина през Аристофан, Алкифрон, Платон, Лукиан, Херодот, Мимнерм, за да завърши с Омировата Илиада. Доц. д-р Невена Панова от Катедрата по класическа филология в СУ изнесе лекция на латински език за диалогичното у Платон, а д-р Димитър Илиев представи съвременни електронни ресурси за Digital humanities.

Освен заниманията с текстове, основен акцент в школата беше античната поезия, пресъздадена чрез песни, съставяне и представяне на кратки сцени на латински език по теми от античната митология, бяха направени и две пътувания - до античния Деултум и до старинния Созопол.

Школата се организира от преподавателя по латински и старогръцки език Димитър Драгнев. Подкрепена е от СУ "Св. Климент Охридски", Катедра "Класическа филология" и НГДЕК "Константин Кирил Философ".

  

Конкурс за авторски творби (резултати)

LA: infra invenitur.

BG: Завърши първия по рода си конкурс за авторски творби на латински език за ученици и студенти (под патронажа на НГДЕК и СУ). Ето резултатите:

(класиране на ученическите текстове)

Победител: Диана Зулчева 12 Г (първа награда и публикация на текста в международното списание "Melissa").

В категория до 1500 думи:

Почетно упоменаване за текста на Мадлен Нанева 12 Г. 

В категория до 200 думи:

Особена похвала (ex aequo) за Бетина Янева 12 Г и 

                    за Мария-Магдалена Пейчинова 12 Б

Почетно упоменаване за текста на Румяна Павлова 10 В и

                    на Стилияна Ковачева 9 А.

(класиране на студентските текстове)

Награда не се присъжда

Голяма похвала за текста на Красимир Иванов, III курс.

Благодарим на всички участвали!

Комисия: проф. д-р Милена Минкова

       Владимир Атанасов

       Димитър Драгнев

LA: Certamen ad textus Latinos componendos AD MMXVI sub aegide Lycei Classici a Constantino Cyrillo Philosopho nuncupati

et Universitatis Serdicensis a Sancto Clemente Ochridensi nuncupatae

(opuscula discipulorum)

Victrix: Diana Petrova; 

tribuitur ei primum praemium et divulgatio operis in commentariis periodicis, c.n. Melissa.

In ordine ad MD verba: 

Mentio honoris causa tribuitur Magdalenae Nanevae

In ordine ad CC verba:

Laus (ex aequo) tribuitur Betinae Ianevae et

     Mariae-Magdalenae Peitchinovae

Mentio honoris causa tribuitur Rumianae Pavlovae et

       Stylianae Kovatchevae

(opuscula universitaria)

Praemium non tribuitur

Tribuitur magna laus Krasimiro Ivanov

Gratias agimus omnibus discipulis et studiosis!

Iudices: prof. Milena Minkova

   Vladimir Athanasov

   Demetrius Dragnev

Конкурс за авторски текстове на латински (под патронажа на НГДЕК и СУ)

Конкурс за авторски творби на латински език
Certamen ad textus Latinos componendos

За ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и студенти от СУ "Св. Климент Охридски". Конкурсът се провежда под патронажа на НГДЕК и СУ.

Важно пояснение: Учениците и студентите се класират отделно.

Конкурсът има две категории - за текстове до 200 думи и за текстове до 1500 думи.
Няма ограничения в темата и жанра на творбите.
Не се допуска участие с текстове, написани в рамките на академични, училищни или извънкласни дейности.
Учениците и студентите могат да се консултират с преподаватели от НГДЕК и СУ, без да има пряка преподавателска намеса върху творбите.

Основни критерии за оценяване на текстовете:
“Elegantia est, quae facit ut locus unus quisque pure et aperte dici videatur.” (Ad Her. IV, 17)
“in primis esse curandum, ut apta, ut Latina, ut elegans, ut pura sit oratio… Elegantia partim sita est in verbis receptis ab autoribus idoneis, partim in accommodando, partim in compositione.” (Erasmus, “De copia verborum et rerum”, I, 10)

Книги, които могат да бъдат консултирани: Wagner, F.: Lexicon Latinum seu […] Universae Phraseologiae Corpus Congestum [...],Brugis, MDCCCLXXVIII: на този линк;
Meissner, C.: Latin Phrase-book, MacMillan and Co., London 1894: на този линк;
Erasmus Roterodamus, D.: De copia verborum libri duo. In usum scholae Paulinae, Londini 1823: на този линк;
както и други книги, препоръчани от преподавателите.

Награди за първите: книги и публикация на текста в международно издание.



Краен срок за предаване на творбите: 29. февруари 2016 г.
за студенти: в канцеларията на Катедра "Класическа филология" (каб. 183 в Ректората - Гълъбарник).
за ученици: в канцеларията до учителската стая в сградата на НГДЕК на ул. „Баба“ 16.

Внимание: конкурсът е АНОНИМЕН. Участниците следва да предадат творбите си в три напечатани екземпляра, поставени в голям плик. В големия плик освен тези три екземпляра трябва да има малък плик с листче, на което да са написани трите имена на участника, клас/курс и категорията, в която участва. Произволен номер следва да се напише в горния десен ъгъл на трите екземпляра, върху малкия плик и върху листчето с имената. Пликовете се запечатват.
NB най-вече за учениците: приемащият работите в канцеларията е инструктиран да провери, че всичко остава анонимно. Ако не сте сигурни дали сте спазили изискванията по анонимността, може да запечатате пликовете в момента на самото предаване. Ако анонимността на конкурса не е спазена, участникът не може да участва в класирането.

Комисия по оценяването: 
проф. Милена Минкова, професор по латински език в Университета на щата Кентъки, САЩ, автор на изследвания върху новолатинската литература и на книги върху латинска стилистика. Доктор по класическа филология на СУ и възпитаник на НГДЕК.

Владимир Атанасов, един от първите учители по старогръцки в НГДЕК, преводач на съчиненията на Тит Ливий и на средновековни романи и на други текстове от латински и старогръцки език.

Димитър Драгнев, преподавател по латински и старогръцки, основател на Лятната школа по класически езици в България. Завършил СУ, специалност „Класическа филология“, Accademia Vivarium Novum в Рим и НГДЕК.

Проф. Луиджи Мираля на посещение в България

Днес основателят и директор на Accademia Vivarium Novum проф. Луиджи Мираля идва в България заедно с още двама преподаватели от академията. Това е едно дългоочаквано посещение, което е от голямо значение за класическото образование в България.

Утре от 10 ч в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Мираля ще говори не само за методите на преподаване на класически езици в днешно време, но и за мястото на тези езици в обществото, на литературата, написана на тях, за ценностите, които тя носи. Проф. Мираля ще сподели своите възгледи като задълбочен изследовател на текстове, а и огромния си опит от работата със студенти от различни краища на света. Лекцията ще бъде съчетана с практическо занимание, в което ще се включат студенти от Софийския университет и ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ".

След обедната пауза Йожеб Арон Тот, преподавател в Академията, ще проведе занимание по римска поезия с акцент върху правилното скандиране и предаване на поетическите размери за днешните читатели и слушатели на древните стихове.

В събота преподавателите ще имат отново занимания със студенти и ученици.

Проф. Мираля е световноизвестен учен и преподавател по латински език, който през 1996 г. в Италия основава Accademia Vivarium Novum, където през последните години стотици младежи от цял свят са получили образование по класически езици и свързаните с тях учебни дисциплини. В Академията не само всички занимания са водени изцяло на латински (само тези по старогръцки са на старогръцки), но латинският е и езикът на всекидневното общуване между студентите. Целта е те да го овладеят изключително добре и то активно, за да могат по-добре да разбират мисленето и стила на различните автори, творили през вековете. Академията е и притегателен изследователски център за мнозина учени от цял свят и има собствено издателство. Повече за нея може да научите на този сайт: www.vivariumnovum.net

Проф. Мираля идва по покана на катедра "Класическа филология" на СУ "Св. Климент Охридски" и на НГДЕК "Константин Кирил Философ", но основна заслуга за това посещение има Красимир Иванов, студент по класическа филология в Софийския университет, който през изминалата година стана третият българин, който преминава обучение в Академия Vivarium Novum.

Ето и линк към събитието във Фейсбук, в който може да намерите още подробности: https://www.facebook.com/events/182983842033820/ .

Завърши Лятната школа по класически езици

В античния Деултум

През изминалата седмица (от 23. до 30. август) в Атия близо до Бургас за втори път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея се включиха общо 19 участници – ученици от НГДЕК „Константин Кирил Философ“ и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“. Преподаватели бяха Димитър Драгнев – организатор и ръководител на школата, Одил Дапсенс (Schola Nova, Белгия), Абел Схуте (Athenaeum Illustre, Холандия) и Марта Методиева, учител по латински в НГДЕК.

За осемте дни бяха проведени общо 45 занимания по латински език, старогръцки език, антична и средновековна поезия, антична култура и на други теми. Специални гости тази година бяха доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ. Доц. Панова изнесе лекция на тема „Отношението на Сафо към поезията“, а д-р Илиев изнесе лекция за античната епиграма и проведе практическо занимание за народния латински и прехода към романските езици.

В школата взеха участие ученици от всички випуски (от 8. до 12. клас), както и студенти. Това позволи да се водят занимания на различни нива. Чуждестранните преподаватели провеждаха часовете си на латински, а участниците в групата на напредналите също коментираха прочитаните текстове изцяло на латински език. Сред четените автори бяха Цицерон, Вергилий, Катул, Сафо, Анакреон, Мимнерм, Платон, Лоренцо Валла, Джовани Пико дела Мирандола, Еразъм Ротердамски.

Сред участниците бяха и всички, които участваха или спечелиха награди от международни конкурси по латински през изминалата година - Минка Дешева (също и олимпийски победител по класически езици за 2014 г.), Бетина Янева, Мария-Магдалена Пейчинова (олимпийски победител по класически езици за 2015 г.), Диана Зулчева и Мадлен Нанева. 

В Лятната школа имаше и две кратки пътувания – посещение на археологическия резерват Деултум (с. Дебелт) и на антична Аполония – днешния Созопол с Археологическия музей, последните разкопки и храма „Св. Георги“.

Тази година базата, в която се проведе Лятната школа, се намираше на морския бряг, така че участниците имаха и достатъчно време за почивка на плажа и разхлаждане във водите на Евксинския понт.

Очаквайте скоро снимки, видео и други подробности за лятната schola. Тагът във Фейсбук е #Лятнаschola.   

Юбилейна конференция "Филология - класическа и нова"

Днес Факултетът по класически и нови филологии на СУ "Св. Климент Охридски" отбелязва петдесетгодишнината си с юбилейна конференция "Филология - класическа и нова". Програмата може да намерите в този линк: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/kalendar/yubilejna_konferenciya_na_fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii_na_tema_filologiya_klasicheska_i_nova .

Лятна schola по класически езици 2015

Тази година в България за втори път ще се проведе Лятна школа по класически езици. Ето повече информация:

Забележка: Капарото и останалата част от сумата следва да се внесат по тази сметка: BG71 UNCR 7000 1520 7460 71; титуляр: Марта Методиева
При основанието за плащане да се посочи: Лятна школа; име, фамилия и клас на участника.

Днес е откриването на новата библиотека на специалност "Класическа филология"

От страницата на Катедрата:

И една бележка - всъщност 187. аудитория е мястото на историческата читалня на библиотеката към специалността, във времето, когато сградата на Ректората не е изпитвала такъв недостиг на аудитории, както сега. С настоящото обновяване имаме едно завръщане към традицията. Bonis auspiciis! 

Марион Дапсенс, учителка от Белгия: "В България класиците изглеждат щастливи."

Марион Дапсенс, магистър по класическа филология на университета в гр. Лувен-ла-ньов, Белгия, и преподавател по класически езици, беше в България през септември, за да преподава на български ученици в Лятната школа по класически езици, проведена в Боровец. Тя сподели своите мисли за преживяното, за класическото образование в България и за своя опит в Белгия. Оригиналът на латински може да видите в края публикацията.

Какво те доведе тук в България за Лятната schola?

За да съм честна, първоначално дойдох от любопитство да видя както една нова държава, град и университет и да срещна нови хора, така и да видя как древните езици се преподават в друга страна. Обичам много латинския и старогръцкия език и литература и смятам, че те са ми били от голяма полза в живота, затова желая сега, след като съм получила от тях толкова и такива полезни неща, по някакъв начин да дам нещо на изучаващите тези езици. Разбрах, че в тази schola мога да бъда полезна на своя приятел Димитър Драгнев, който се занимава активно с латинския език; защото много хора говорят латински и искат да опазят езика, но малко са тези, които наистина предприемат и организират нещо.

Какво можеш да разкажеш за schola-та и кое е това, което най-много ти хареса?

Много ми хареса да обучавам ученици, чийто език аз самата не знам; вълнуващо беше, понеже знаех, че може да общуваме само на латински –  защото съм преподавала латински на латински, но на ученици, които говорят и френски, т.е. имащи същата основа като мен. Смятам – и то заслужено – че опитът, който получих сега, беше много важен за мен.

Успя да посетиш и Софийския университет и да научиш повече за класическото образование в България. Какво смяташ за това?

Софийският университет, макар и да е единственият в България, който предлага класическа филология като специалност, има младежки дух. Понякога класическите катедри изглеждат като старци, очакващи смъртта, които виждат, че идват все по-малко и по-неподготвени студенти, и програмата не им помага за бързи печалби в работата след това, но въпреки всичко тихо търпят съдбата си и не предприемат нищо, за да преодолеят положението. В София обаче, макар и да има малко студенти, библиотеката е богата, хората изглеждат щастливи.

Защо си се концентрирала в изучаването на латинската и старогръцката литература и с какво друго се занимаваш?

Случайно започнах да уча тези езици в държавно училище; не ми харесваха, но ги смятах за „необходимото зло“. В Schola Nova – за която после ще разкажа – те се изучават по един жив начин и така ги заобичах, че на третата година реших да се запиша да уча класическа филология. В началото ми харесваха самите езици, граматиката и културата, но постепенно видях от какво и колко голямо значение е литературата, която е написана на тези езици, че тя е основата на европейската култура за 20 века. Видях и връзките и общуването между младежите в Европа, които говорят латински и имат общи интереси; забелязах също, макар че това като че ли е на второ място, че античната литература има отлично влияние върху младите хора. Всички тези неща ме накараха да изучавам и обичам класическите езици.

Сподели нещо за Schola Nova, за Insula Latina и за университета в град Лувен-ла-ньов.

Schola Nova е основана преди 20 години от Стефан Фейе, тогава преподавател в консерваторията в Леоден, който не успял да намери в Белгия добро място с класическо образование за своите синове. При нас тези езици се изучават в много училища, но малко часове и зле. Schola Nova, както и другите училища, е искала да предложи предмети като френски, английски, холандски, математика, природни науки, история, география, музика, но преди всичко латински и старогръцки по начина, по който те са преподавани в Белгия преди 60 години; основателите са искали също да се говори и преподава на латински – това, което в нашата страна не съществува от сто години – тъй като са убедени, че по един жив начин тези езици се изучават по-бързо и по-лесно. Първата година е имало само един ученик, после трима, петима, тази година са 60. Това училище е изцяло частно и свободно; освен това приема както ученици, така и преподаватели от други държави.

Моята сестра Одилия, съученикът ми Юлиан и аз, след като приключихме обучението си в Schola Nova и в Accademia Vivarium Novum, искахме да продължим да говорим на латински и да направим така, че и други студенти да могат да го правят. Затова решихме да основем нещо като кръжок по латински, който се казва Insula Latina Neolovaniensis. В тази Insula обичайно организираме изцяло латински (понякога и гръцки) вечери за съученици и приятели, а и за всички изучаващи латински; на тях предлагаме не само вечеря, но текстове, игри и песни на латински.

Накрая, кажи дали България ти е харесала. Би ли искала да се върнеш отново в нашата страна?

Разбира се, България много ми хареса. Ако това събитие се повтори – дано! – надявам се, че ще мога да участвам отново.

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Qua re permota venisti ad scholam aestivam in Bulgariam?

Ut verum dicam, primum curiositate ducta veni, curiositate cum videndae novae civitatis, urbis et universitatis et alios homines conveniendi, tum inspiciendi quo modo docerentur linguae antiquae alia in terra. Sermones scriptaque Latina et Graeca perdiligo, eosque video mihi multum in vita profuisse, quare cupio nunc, tantis et tot beneficiis acceptis, quodam modo aliquid dare his linguis hisque studentibus. Comperi me illis scholis posse auxilio esse amico Demetrio Dragnev, qui Latinitatem vivam active colit; nam multi Latine loquuntur linguamve servare volunt, sed pauciores inveniuntur qui aliquid revera suscipiant et instituant.

Quid praecipui de hac schola narrare potes et quid est quod tibi maxime placuerit?

Mihi maxime placuit docere discipulos quorum linguam ipsa ignorarem ; mihi quoque maximum excitabat studium, cum scirem nos lingua Latina solum communicare posse. Iam enim linguam Latinam docueram, etiam Latine, at discipulos Gallice etiam loquentes, et eo eadem fundamenta habentes ac mea ; puto – et merito quidam – hanc experientiam maximi momenti fuisse.

Potuisti etiam Universitatem Sophiensem visitare necnon quaedam de statu linguarum classicarum in Bulgaria sciscitare? De his quid sentis?

Universitas Sericensis, quamquam unicae est quae adhuc proponit studentibus programma philologiae classicae, iuventutem redolet. Nam aliquando videntur facultates classicae quasi senes mortem expectantes, quae vident discipulos pauciores et minus docti pervenire, programma suum non iuvare statum ad pecuniam faciendam, sed fatum quasi silentio patiuntur, neque quicquam faciunt ut id vitent. Serdicae autem, quamquam pauci discipuli philologiae classicae nomen dant, bibliotheca est locuples, homines laeti videntur.

Qua de causa litteris Latinis et Graecis strenue operam das et quibus aliis rebus studes?

Casu coepi his linguis in schola publica operam dare; mihi sane displicebant, sed censebam has esse quasi “malum necessarium”; in Schola Nova – de qua aliqua dein verba faciam –  cum hae modo vivo docerentur, eas adeo diligere coepi ut tertio anno Litteris classicis apud Universitatem operam dare statuerem. In initio, mihi placebant sermones ipsi, grammatica et cultus; at paulatim vidi quanta quantique momenti scripta et litterae extarent; has esse quasi fundamenta cultus Europaei per viginti saecula. Vidi etiam commercia et vincula inter iuvenes Europaeos Latine loquentes et studium commune habentes; animadverti etiam, quamquam hoc argumentum secundum habetur, linguas antiquas optimos habere effectus in animos iuvenum. Haec omnia me duxerunt ad linguas classicas perdiscendas et diligendas.

Profer, quaeso, quaedam verba de Schola Nova, de Insula Latina, de Universitate Neolovaniensi?

Scholam Novam ante viginti annos condidit Stephanus Feye, tum in Conservatorio Leodiensi professor, cum studia Graeco-Latina valida suis filiis in Belgio non iam inveniret. Nos in multae scholae docentur hi sermones, sed paucum et male. Schola Nova, tamquam ceterae scholae, proponere cupiebat linguam Gallicam, Anglicam, Batavicam, res mathematicas, scientias, historiam, geographiam, musicam, sed praesertim linguam Latinam et Graecam, modo quo docebantur in Belgio ante sexaginta annos; conditores volebant etiam Latine loqui et docere, id quod in nostra civitate iam centum annum non extabat; persuasum habebant linguas modo vivo multo rapidius et facilius disci. Primo anno unus fuit discipulus, dein tres, quinque, ad sexaginta usque, hoc anno. Haec schola omnino privata et libera est; accipere solet etiam cum discipulos tum magistros ex aliis civitatibus.

Soror mea Odilia, Julianus condiscipulus et ego, studiis in Schola Nova et in Vivario Novo perfectis, Latine loqui pergere voluimus et efficere ut alii studentes idem facere possent. Quare decrevimus nos condere quasi circulum Latinum, c.n. Insula Latina Neolovaniensis. In hac Insula cenas omnino Latinas (et interdum Graecas) apponere solemus condiscipulis, amicis, dein omnibus Latinitatis studiosis; eis non solum cenam, sed etiam textus, ludos et carmina Latina proponimus.

Dicas, in fine, placueritne tibi Bulgaria. Velisne aliquando in nostram terram redire?

Perplacuit mihi sane Bulgaria, omnibus de causis quas supra explicui. Si iterabitur tale inceptum – quod utinam fiat! – spero me huic iterum participare posse!

Нова международна асоциация Humanitas Renascens

На 08. ноември в Рим, в историческата Villa Mondragone беше основана нова международна асоциация за развитието на studia humanitatis, която ще носи името Humanitas Renascens. Сред многобройните цели, които тази нова съобщност си поставя, са развитието на класическото образование в Европа и по света, разпространение на ценностите на европейската култура, натрупани през вековете от Античността досега, прокарване на нови пътища, чрез които тези ценности да достигат до младите хора и да бъдат движеща сила в обществото въобще. 

Studia humanitatis е израз, създаден във времето на Ренесанса, с който се обозначават онези дисциплини, занимаващи се с всичко, което прави човека човек. Организацията се създава по идея Accademia Vivarium Novum, с помощта на Università degli Studi di Roma Tor Vergata.

За основаването на асоциацията в Рим се събраха представители от различни страни - Италия, Бразилия, Германия, Австрия, Португалия, Нидерландия, Франция, Хърватска, Китай, Чехия и други. Представител от името на България беше Димитър Драгнев, B.A. по класическа филология на СУ "Св. Климент Охридски". Ето думите, с които той се обърна към присъстващите (на латински, по-долу превод на български):

In primis gratias ingentes agere velim Aloisio Miraglia professori et omnibus, qui hunc conventum instituistis. Mihi maximo honori necnon gaudio est vos salutare meo nomine et nomine Universitatis Sophiensis, urbis capitalis Bulgariae Divinae Sapientiae dicatae. Nos in Bulgaria maxime huic novae societati condendae favemus nec tantum verbis, sed quod est maioris momenti etiam rebus. Memoria enim tenemus nostros atavos – Sanctum Cyrillum, Sanctum Methodium et Sanctum Climentem Achridensem dico – qui saeculo nono alphabetum Cyrillicum confecerunt Sacramque Scripturam in sermonem vernaculum Paleobulgaricum verterunt, ut postea his litteris humanitatem non tantum in nostra terra, sed ad Mongoliam et ad Mare Pacificum usque propagarent.

Credo nos una posse illum locum Pici Mirandulensis in illius Orationi de hominis dignitate, quo verbis Dei dicit: “Nec certam sedem, nec propriam faciem, nec munus ullum peculiare tibi dedimus, o Adam, ut quam sedem, quam faciem, quae munera tute optaveris, ea, pro voto, pro tua sententia, habes et possideas" (Pici Mirandulensis Orat. de hominis dignitate, 18.) ita ad effectum adducere, ut hoc in loco necnon in omnibus inceptibus societatis sit spatium liberum, in quo iuvenes totius orbis terrarum amore humanitatis ardentes, suum amorem (et proprium indolem) colant, amplificent, divulgent. Consentire quoque maxime velim his verbis, quod humanitas et notio humanitatis fines Europae late excedat. Nam poeta maximus Persarum Saadi Shirazi qui saeculo decimo tertio vixit hos prorsus versus conscripsit:

تن آدمی شریف است به جان آدمیت

نه همین لباس زیباست نشان آدمیت

Tan-e adami sharif ast be jan-e adamiyat;

Na hamin lebas-e ziba ast neshan-e adamiyat.

ubi illud "adamiyat" significat idem atque humanitas, “adam” enim Persice homo sibi vult.  His verbis poeta dicit non vestem pulchram, sed anima nobilis hominem verum hominem reddere. Cuius rei postea et Aeneas Silvius Piccolomini in sua fabula Romanensi “De duobus amantibus”, et Thomas Morus in sua “Utopia” mentionem fecerunt.

Gratias vobis ago! 

Romae, a.d. VI Id. Nov. AD MMXIV

На първо място искам да благодаря на проф. Луиджи Мираля и на всички, които организираха тази конференция. За мен е голяма чест да Ви поздравя от свое име и от името на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В България изключително подкрепяме това ново начинание не само на думи, но и на дела, защото в паметта ни са нашите предци – Св. Константин Кирил, Св. Методий, Св. Климент Охридски, които през IX в. създадоха славянската писменост и преведоха Светото Писание на старобългарски език, така че след това чрез тези букви да разпространят humanitas не само в нашата страна, но дори чак до Монголия и до Тихия Океан.

Вярвам, че можем да осъществим на дело онова място от „Речта за достойнството на човека“ на Джовани Пико делла Мирандола, в която той чрез думите на Бога казва: „Нито определено място, нито собствено лице, нито определено призвание ти дадохме, о Адаме, така че ти сам което място, което лице и които призвания поискаш, тях по своето желание и своето мнение да притежаваш“ („Реч за достойнството на човека", 18.). Така на това място тук, както и във всички начинания на съобщността млади хора от целия свят, водени от любов към тази humanitas, да  развиват, поддържат и разпространяват нея и своите собствени таланти. Бих искал силно да се съглася с казаните думи, че самата идея за humanitas далеч надхвърля границите на Европа. Защото един от най-великите персийски поети Саади Ширази, живял през XIII в., е написал следните стихове:

تن آدمی شریف است به جان آدمیت

نه همین لباس زیباست نشان آدمیت

 Tan-e adami sharif ast be jan-e adamiyat;

Na hamin lebas-e ziba ast neshan-e adamiyat.

където думата "adamiyat" означава същото каквото и humanitas, защото „adam“ на персийски означава човек. Чрез тези думи поетът казва, че не красивата дреха, а благородната душа прави човека човек. Това по-късно споменават и Енеа Силвио Пиколомини в своя роман „За двамата влюбени“, и Томас Мор в своята „Утопия“.

Благодаря Ви!

Рим, 08.11. 2014 г.