Конкурс за авторски текстове на латински (под патронажа на НГДЕК и СУ)

Конкурс за авторски творби на латински език
Certamen ad textus Latinos componendos

За ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и студенти от СУ "Св. Климент Охридски". Конкурсът се провежда под патронажа на НГДЕК и СУ.

Важно пояснение: Учениците и студентите се класират отделно.

Конкурсът има две категории - за текстове до 200 думи и за текстове до 1500 думи.
Няма ограничения в темата и жанра на творбите.
Не се допуска участие с текстове, написани в рамките на академични, училищни или извънкласни дейности.
Учениците и студентите могат да се консултират с преподаватели от НГДЕК и СУ, без да има пряка преподавателска намеса върху творбите.

Основни критерии за оценяване на текстовете:
“Elegantia est, quae facit ut locus unus quisque pure et aperte dici videatur.” (Ad Her. IV, 17)
“in primis esse curandum, ut apta, ut Latina, ut elegans, ut pura sit oratio… Elegantia partim sita est in verbis receptis ab autoribus idoneis, partim in accommodando, partim in compositione.” (Erasmus, “De copia verborum et rerum”, I, 10)

Книги, които могат да бъдат консултирани: Wagner, F.: Lexicon Latinum seu […] Universae Phraseologiae Corpus Congestum [...],Brugis, MDCCCLXXVIII: на този линк;
Meissner, C.: Latin Phrase-book, MacMillan and Co., London 1894: на този линк;
Erasmus Roterodamus, D.: De copia verborum libri duo. In usum scholae Paulinae, Londini 1823: на този линк;
както и други книги, препоръчани от преподавателите.

Награди за първите: книги и публикация на текста в международно издание.



Краен срок за предаване на творбите: 29. февруари 2016 г.
за студенти: в канцеларията на Катедра "Класическа филология" (каб. 183 в Ректората - Гълъбарник).
за ученици: в канцеларията до учителската стая в сградата на НГДЕК на ул. „Баба“ 16.

Внимание: конкурсът е АНОНИМЕН. Участниците следва да предадат творбите си в три напечатани екземпляра, поставени в голям плик. В големия плик освен тези три екземпляра трябва да има малък плик с листче, на което да са написани трите имена на участника, клас/курс и категорията, в която участва. Произволен номер следва да се напише в горния десен ъгъл на трите екземпляра, върху малкия плик и върху листчето с имената. Пликовете се запечатват.
NB най-вече за учениците: приемащият работите в канцеларията е инструктиран да провери, че всичко остава анонимно. Ако не сте сигурни дали сте спазили изискванията по анонимността, може да запечатате пликовете в момента на самото предаване. Ако анонимността на конкурса не е спазена, участникът не може да участва в класирането.

Комисия по оценяването: 
проф. Милена Минкова, професор по латински език в Университета на щата Кентъки, САЩ, автор на изследвания върху новолатинската литература и на книги върху латинска стилистика. Доктор по класическа филология на СУ и възпитаник на НГДЕК.

Владимир Атанасов, един от първите учители по старогръцки в НГДЕК, преводач на съчиненията на Тит Ливий и на средновековни романи и на други текстове от латински и старогръцки език.

Димитър Драгнев, преподавател по латински и старогръцки, основател на Лятната школа по класически езици в България. Завършил СУ, специалност „Класическа филология“, Accademia Vivarium Novum в Рим и НГДЕК.

Латинският - съвременната мода на образованието в САЩ: "Трябва да използваме активно езика, който изучаваме"

"Ако си търсиш работа с латински език, сега един от основните въпроси е: "Говориш ли го?"

Двама професори от Университета на Кентъки - Милена Минкова (доктор по класическа филология на Софийския университет и възпитаник на НГДЕК "Константин Кирил Философ" - б.прев.) и Терънс Тънберг водят семинари и организират летни лагери (или conventicula) по разговорен латински и всъщност комуникират помежду си на латински. Той е техният общ език.

Минкова споделя, че общува на латински с "мнозина колеги от Европа и Америка". Естествено, на факултетни съвети тя и Тънберг говорят на английски, но латинският се е превърнал в техен "нормален език за комуникация". Рим, където Минкова е живяла (тя е преподавала в Папския Салезиански университет - б.прев.), е "столицата на света", caput mundi, но в Лексингтън тя и Тънберг са създали "Nova Roma" заедно с хора, които се чувстват удобно, говорейки на "езика, оформил западния свят". Някои от техните ученици вече изпращат обратно в Лексингтън свои ученици, които да учат в Института по латински език.

Милена Минкова

"Ние сме сякаш дядовци и баби", казва Минкова, имайки предвид удължаването на живота на език, който мнозина са смятали и смятат за мъртъв.

Тънберг от своя страна не отива толкова далеч както някои, които предлагат езикът на Европейския съюз да бъде латинският ("Това е абсурдно!").  Неговият подход е по-практичен - той казва, че "трябва да използваме [активно] езика, който изучаваме".

Да се адаптира езикът към променящия се свят е лесно. Думата "компютър" все пак произлиза от латинския глагол computare - смятам (на латински има два варианта - computatrum и computatorium). А "лаптоп"- отговорът на Тънберг е да прибавим прилагателно и да го наречем преносим компютър - "computatorium gestabile". По отношение на други думи - има някои например, които са общ "жаргон" за всички езици. Един iPad ще е iPad и на латински.

За Washington Post Минкова и Тънберг цитират на латински знаменити фрази на американски президенти, които могат да бъдат чути тук.

Терънс Тънберг

Клаудия Безака, съветник по въпросите на чуждоезиковото обучение във Washington, D.C. споделя виждането, че латинският може да бъде ключ към повишаването на грамотността на учениците като цяло. Някои от училищата в щата са направили латинския задължителен за всички ученици, включително за тези в предучилищна възраст, които тепърва ще усвояват и английския.

Мнозина учители от различни щатове се записват на семинарите по "говорим латински", които Тънберг и Минкова организират и споделят причините: говоренето на латински ще ги направи по-добри учители по латински; ще им помогне да привлекат по-широка група ученици с различни стилове на учене; учениците, които говорят латински, ще "интернализират" структурата на езика, вместо да гледат на синтаксиса като на код, който трябва да бъде дешифриран. 

Като обобщение на всичко казано Джъстин Принцбах, 27-годишен учител по латински, споделя: "Ако си търсиш работа с латински език, сега един от основните въпроси е: "Говориш ли го?" Когато преди четири години кандидатствах за работа, въобще не стана дума за това."

По материали от Washington Post (тук и тук). Снимките са от статиите и от сайта на Университета на Кентъки. Текста състави и преведе Димитър Драгнев.

Ватиканът създава академия за латински език

След като дейността на Ватиканската фондация за латински език (Opus fundatum Latinitas) постепенно затихна, папа Бенедикт XVI най-после обяви това, което дълго се говореше в Курията - а именно създаването на академия за латински език, чиято цел ще е да развива езика и да увеличава неговата популярност сред учени и лаици, организирайки научни семинари и други събития. Тя ще трябва да продължи издаването на Lexicon recentis Latinitatis, в който се публикуват новите думи в латинския език. Все още не е ясна съдбата на списанието Latinitas, което излиза вече почти шестдесет години и през годините е публикувало и статии за България - от бившия апостолически нунций Марио Рици ("Хораций в България"), а и българи са участвали в неговото списване - Милена Минкова, сега професор в университета "Кентъки" в САЩ и поетът Александър Свещаров със свои стихове (преводът на латински е от Иво Братанов).

Явно е, че въпросната академия ще бъде изградена и с помощта на Салезианския университет в Рим, единственият от трите папски университета, който предлага обучение по антична и раннохристиянска литература. Vaticaninsider цитира положителното мнение на Роберто Спатаро, преподавател по раннохристиянска литература в Салезианския университет.

Надяваме се, че дейността на тази бъдеща академия ще допринесе за запазването на дълбоката връзка между съвременната европейска цивилизация и латинския език.