Конкурс за авторски текстове на латински (под патронажа на НГДЕК и СУ)

Конкурс за авторски творби на латински език
Certamen ad textus Latinos componendos

За ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и студенти от СУ "Св. Климент Охридски". Конкурсът се провежда под патронажа на НГДЕК и СУ.

Важно пояснение: Учениците и студентите се класират отделно.

Конкурсът има две категории - за текстове до 200 думи и за текстове до 1500 думи.
Няма ограничения в темата и жанра на творбите.
Не се допуска участие с текстове, написани в рамките на академични, училищни или извънкласни дейности.
Учениците и студентите могат да се консултират с преподаватели от НГДЕК и СУ, без да има пряка преподавателска намеса върху творбите.

Основни критерии за оценяване на текстовете:
“Elegantia est, quae facit ut locus unus quisque pure et aperte dici videatur.” (Ad Her. IV, 17)
“in primis esse curandum, ut apta, ut Latina, ut elegans, ut pura sit oratio… Elegantia partim sita est in verbis receptis ab autoribus idoneis, partim in accommodando, partim in compositione.” (Erasmus, “De copia verborum et rerum”, I, 10)

Книги, които могат да бъдат консултирани: Wagner, F.: Lexicon Latinum seu […] Universae Phraseologiae Corpus Congestum [...],Brugis, MDCCCLXXVIII: на този линк;
Meissner, C.: Latin Phrase-book, MacMillan and Co., London 1894: на този линк;
Erasmus Roterodamus, D.: De copia verborum libri duo. In usum scholae Paulinae, Londini 1823: на този линк;
както и други книги, препоръчани от преподавателите.

Награди за първите: книги и публикация на текста в международно издание.



Краен срок за предаване на творбите: 29. февруари 2016 г.
за студенти: в канцеларията на Катедра "Класическа филология" (каб. 183 в Ректората - Гълъбарник).
за ученици: в канцеларията до учителската стая в сградата на НГДЕК на ул. „Баба“ 16.

Внимание: конкурсът е АНОНИМЕН. Участниците следва да предадат творбите си в три напечатани екземпляра, поставени в голям плик. В големия плик освен тези три екземпляра трябва да има малък плик с листче, на което да са написани трите имена на участника, клас/курс и категорията, в която участва. Произволен номер следва да се напише в горния десен ъгъл на трите екземпляра, върху малкия плик и върху листчето с имената. Пликовете се запечатват.
NB най-вече за учениците: приемащият работите в канцеларията е инструктиран да провери, че всичко остава анонимно. Ако не сте сигурни дали сте спазили изискванията по анонимността, може да запечатате пликовете в момента на самото предаване. Ако анонимността на конкурса не е спазена, участникът не може да участва в класирането.

Комисия по оценяването: 
проф. Милена Минкова, професор по латински език в Университета на щата Кентъки, САЩ, автор на изследвания върху новолатинската литература и на книги върху латинска стилистика. Доктор по класическа филология на СУ и възпитаник на НГДЕК.

Владимир Атанасов, един от първите учители по старогръцки в НГДЕК, преводач на съчиненията на Тит Ливий и на средновековни романи и на други текстове от латински и старогръцки език.

Димитър Драгнев, преподавател по латински и старогръцки, основател на Лятната школа по класически езици в България. Завършил СУ, специалност „Класическа филология“, Accademia Vivarium Novum в Рим и НГДЕК.

Завърши Лятната школа по класически езици

В античния Деултум

През изминалата седмица (от 23. до 30. август) в Атия близо до Бургас за втори път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея се включиха общо 19 участници – ученици от НГДЕК „Константин Кирил Философ“ и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“. Преподаватели бяха Димитър Драгнев – организатор и ръководител на школата, Одил Дапсенс (Schola Nova, Белгия), Абел Схуте (Athenaeum Illustre, Холандия) и Марта Методиева, учител по латински в НГДЕК.

За осемте дни бяха проведени общо 45 занимания по латински език, старогръцки език, антична и средновековна поезия, антична култура и на други теми. Специални гости тази година бяха доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ. Доц. Панова изнесе лекция на тема „Отношението на Сафо към поезията“, а д-р Илиев изнесе лекция за античната епиграма и проведе практическо занимание за народния латински и прехода към романските езици.

В школата взеха участие ученици от всички випуски (от 8. до 12. клас), както и студенти. Това позволи да се водят занимания на различни нива. Чуждестранните преподаватели провеждаха часовете си на латински, а участниците в групата на напредналите също коментираха прочитаните текстове изцяло на латински език. Сред четените автори бяха Цицерон, Вергилий, Катул, Сафо, Анакреон, Мимнерм, Платон, Лоренцо Валла, Джовани Пико дела Мирандола, Еразъм Ротердамски.

Сред участниците бяха и всички, които участваха или спечелиха награди от международни конкурси по латински през изминалата година - Минка Дешева (също и олимпийски победител по класически езици за 2014 г.), Бетина Янева, Мария-Магдалена Пейчинова (олимпийски победител по класически езици за 2015 г.), Диана Зулчева и Мадлен Нанева. 

В Лятната школа имаше и две кратки пътувания – посещение на археологическия резерват Деултум (с. Дебелт) и на антична Аполония – днешния Созопол с Археологическия музей, последните разкопки и храма „Св. Георги“.

Тази година базата, в която се проведе Лятната школа, се намираше на морския бряг, така че участниците имаха и достатъчно време за почивка на плажа и разхлаждане във водите на Евксинския понт.

Очаквайте скоро снимки, видео и други подробности за лятната schola. Тагът във Фейсбук е #Лятнаschola.   

Lingua Latina viva или часове по "разговорен" латински в НГДЕК

Уточнение: в заглавието думата разговорен стои в кавички, тъй като не става дума за разпространените напоследък опити за привличане на интерес към латинския чрез разговори на тема космически кораби или частите на реактивния двигател (в които по принцип няма нищо лошо, стига да бъдат използвани умерено), а за традиционен метод на обучение по класически езици, при който езикът се употребява като съвременен жив език.

В средата на април Димитър Драгнев, бакалавър по класическа филология на СУ проведе няколко часа по латински език с учениците от 8. и 11. клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ". В тях беше използван т.нар. Methodus Natura или естествен метод, чиято цел е активното владеене на съответния език като гаранция за доброто ниво на владеене на езика въобще. В часовете учениците се учеха да пишат и говорят на латински, като се започна от най-основните фрази - поздрави, представяне, изразяване на мнение и предпочитания. 

След това бяха прочетени няколко диалога, които учениците имаха време предварително да разгледат и разберат с помощта на бележките в полето отстрани. Те представляват превод на някои думи или фрази, но в повечето случаи латинският език бива обясняван отново с други, вече познати думи и изрази на латински (той е lingua per se illustrata - "обяснен чрез самия себе си"). Преводът на български в този случай не е основна цел, тъй като учениците разбираха точния смисъл на казаното от самия контекст.

Диалозите бяха разиграни на дъската от учениците, след което те получиха задача за домашно сами да съставят такива, използвайки наученото в часа. Своите текстове те представиха през следващите дни.

Този метод на обучение по класически езици е един от най-популярните в последните години и получава широко разпространение в редица страни в Европа (особено в Италия) и Северна Америка. Всъщност той не е нов по своята същност, защото именно това е методът, по който са се изучавали латински и старогръцки по времето на Ренесанса. Чак в средата на XIX в. той бива заменен от т.нар. граматико-преводен метод, в който, както показва името, основният акцент в обучението се пада на граматиката и на превода на съответния роден език.

Дипломиране на випуск 2013 на Факултета по класически и нови филологии

Дипломирането. Източник

На 14.04.2014 г., Велики понеделник, в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" бе извършена церемонията по връчването на дипломите на випуск 2013 на Факултета по класически и нови филологии. От специалност "Класическа филология" се дипломираха общо осем абсолвенти - Елина Боева, Цветомира Колева, Стела Петрова, Лора Янева, Александра Соколова, Димана Славова и Димитър Драгнев като бакалаври и Стефан Стефанов като магистър. Събитието откри деканът проф. дфн Цветан Теофанов. От името на ректорското ръководство поздравление произнесе доц. д-р Милена Стефанова. Във връчването на дипломите участва и заместник-деканът проф. дфн Емилия Денчева. За събитието може да прочетете и на сайта на СУ.

Професорите. От страницата на СУ

От името на абсолвентите слово произнесе Димитър Драгнев. Според традицията  то беше произнесено първо на латински език, а след това на български. Ето видео от самата церемония, а по-надолу е пълният текст на словото.

На латински: 

Colendissima prorectrix professor Stephanova, eminentissime decane facultatis nostrae professor Teophanov, eminentissima professor Dencheva, splendidissimi professores, splendidissimae professtrices linguarum totius mundi, carissimi carissimaeque collegae condiscipuli, familiae amantes, honorati hospites, salvete! Mihi honori necnon gaudio est in primis nomine omnium discipulorum gratias ingentes agere magistris nostris, tot et tam exculte doctis viris et feminis, quorum exemplis, incitamentis, consiliis, non tantum mere philologicis, sed potius vere humanis, ad hunc solemnem diem feliciter pervenire potuimus. Ea benevolentia, quam hi in omni modo fortasse non iure neque merito, sed caritate erga nos exerecebant, manebit semper in memoria nostra, quacumque via in vita posteriori proficisci decernamus - sive ad scientiam colendam – hic in nostra Alma mater aut in aliis universitatibus studiorum, sive ad textus vertendos vel ad discipulos edocendos, sive ad munera rei publicae fungenda vel dein ad privata incepta persequenda. Nam re vera multae et diversae sunt viae, quae nobis patent – quaedam placidae et tranquillae, quaedam vero – arduae et asperae. Quoniam non sunt tantum linguae – plus quam triginta, quas hic discebamus et philologia non est tantum philoglossia, i.e. amor erga linguas, non est tantum scientia linguistica, quod fortasse nonnulli ignorantes cogitant. Quod si veram philologiam, i.e. amorem erga verbum, erga logon, acceperimus, optimo et unico huic vitae instrumento donati sumus. ΛΟΓΟΣ Graece multas res significat et a multis iam inde ab antiquis temporibus adhibitum est, nos tantum hoc dicere quimus – elocutio mentis, ratio et oratio, sicut Cicero hoc verbum convertit. Ergo quidem et litteris, et rebus gestis, et cultui publico, et moribus ipsis operam dabamus, ut ad veros homines, tam hodiernos, quam priscos, ad eorum mentes et cogitata, ad ipsam humanitatem accedere, intellegere, accipere, divulgare possemus. Est igitur nobis officium uti hoc dono maxima reverentia et summa conscientia. Ne denique praetermittamus sententiam summi momenti, quam Evangelista scripsit – "In principium erat Verbum". Ut ad principia nostra revertamur, nihil restat, nisi patronum nostrae universitatis studiorum laudemus. Gratias denique agamus Sancto Clementi Ochridensi, qui non solum "primus episcopus Bulgaricae linguae" et conditor plurium scholarum, magister nostri populi fuit, sed - ne obliviscamur! primus et quidem optimus et egregius philologus Bulgarus. In eo, qui non solum populum Bulgariae edocuit, sed multis aliis gentibus litteras donavit, summum exemplum habere possumus eorum, quae philologia efficere potest. Sive in una sententia vertenda, sive in toto populo educando, amor, caritas verbi nos ex tenebris in lucem ducit. Utinam nos tueatur Sanctus Clemens! Vivat Accademia, vivant professores! Semper sint in flore!

На български:

Уважаема зам.-ректор проф. Стефанова, уважаеми проф. Теофанов, декан на нашия факултет, уважаема проф. Денчева, уважаеми професори и преподаватели по езици от целия свят, уважаеми служители на ФКНФ, скъпи колеги, драги роднини, почитаеми гости! За мен е чест и радост от името на всички завършващи първо да благодаря на нашите професори, доценти, асистенти, с една дума – учители – с такива изключителни познания в своите области, благодарение на чиито примери, насърчения и съвети – не само чисто филологически, а по-скоро наистина човешки, успяхме щастливо да стигнем до този тържествен момент. Благосклонността им, която те упражняваха към нас всякак, макар и понякога незаслужено от наша страна, ще помним винаги, по който и път да тръгнем в последвалия живот. Дали ще се изявяваме в полето на науката – тук, в нашата Алма матер или в други университети, дали ще превеждаме или обучаваме, дали ще служим и помагаме на държавата или ще реализираме свои собствени идеи, едно е ясно – че пътищата, които се отварят пред нас, са много и различни. Някои от тях са тихи и спокойни, други – тежки и стръмни. Но не са само езиците (повече от тридесет!), на които тук се учехме, и филологията не е просто филоглосия – занимание с езика, лингвистика, както може би някои незапознати смятат. Защото ако наистина сме възприели в себе си истинската същност на филологията, т.е. любовта към словото, любословието, сме получили изключителен и ценен дар за този живот. Думата ΛΟΓΟΣ на старогръцки означава много неща и е използвана от мнозина още от най-древни времена. За нейното значение днес можем да кажем – „израз на мисълта“, „мисъл и реч“, както Цицерон превежда тази дума. Следователно ние в университета се посветихме и на литературата, и на историята, и на културата, и на нравите, така че да достигнем наистина до хората, съвременни или древни, до техните умове и мисли, до самата същност на човешкото, и да го разберем, възприемем и разпространим. Наш дълг е да използваме този дар с голямо внимание и съзнание. Не трябва и най-накрая да пропускаме изречението, което Евангелистът е написал „В началото бе словото“. И за да се върнем към нашите начала не остава нищо друго, освен да изкажем похвала и благодарност на нашия патрон Св. Климент Охридски, който не само е „пръв епископ на български език“, основател на много училища, учител на нашия народ, но е освен всичко друго и първият, изключителен и забележителен, български филолог. У него, който не само образова нашия народ, но и дари букви на много други, можем да имаме най-висш пример за това, което филологията може да осъществи. Било в превода на едно изречение от един език на друг, било в ограмотяването на цял един народ, филологията ни води по пътя от тъмнината към светлината. Св. Климент да ни закриля! Vivat Academia, vivant professores! Semper sint in flore!

Награда за българин от международен конкурс по латински език

Със своята творба “Epistula Clementis ad Iohannem” Димитър Драгнев, студент в трети курс на специалност „Класическа филология“, възпитаник на НГДЕК „Константин Кирил Философ“, спечели почетна награда във Втория международен конкурс за поезия и проза на латински език, организиран от Папския Салезиански университет, Италианската академия за поезия и редица други организации. Според условията на конкурса участниците представиха своите оригинални творби (в стихове или проза), написани на класически латински език. Награждаването на победителите се състоя на 12 април в Рим, а наградите връчи известният италиански лингвист и бивш министър на образованието Тулио де Мауро. Награденият текст може да бъде прочетен тук.

Античността в България - преди и сега (нещо повече)

Не можете да намерите превод на произведение на античен автор или просто искате да знаете точния превод на някоя латинска сентенция? Трябва ви консултация, свързана с латинския или старогръцкия език? Искате да се свържете с известен учен в областта на хуманитаристиката? Пишете на автора на блога - Димитър Драгнев - dimitar.dragnev@gmail.com :)

Verba contracta - урок по старогръцки за ІХ клас

В урока са представени контрахираните глаголи (на -άω, -έω, -όω). Материалът е предназначен за деветокласници от НГДЕК. Интерактивната презентация може да видите тук: http://dox.bg/files/dw?a=288e78f4b1 и тук: http://dox.bg/files/dw?a=f8a4b61b5f (връзките са активни до 04.07.2011 г.). Урокът е изготвен от Димитър Драгнев, студент по класическа филология и заместващ преподавател по старогръцки в НГДЕК

Защити на дипломантите по класически езици от НГДЕК

На 23. април в 176 аудитория на СУ се състояха публичните защити на дипломни работи на дипломантите в профили "Латинистика" и "Грецистика". Петима от общо 10 дипломанти бяха оценени с пълни шестици, четирима от тях - в профил "Грецистика" (Димитър Драгнев, Мария Найденова, Мила Маринова и Полина Йорданова по старогръцки и Игнат Тимофеев по латински).

Първи урок по древни езици с помощта на мултимедия в НГДЕК

Днес в НГДЕК "Константин Кирил Философ" за първи път беше използвана мултимедийна техника при провеждането на часове по старогръцки език. Това стана в четири групи от ІХ клас с учител г-жа Атина Кънева. Чрез мултимедийния проектор беше представен урокът "Indicativus Praesentis Medii-Passivi", след което учениците изучаваха текста "Τὸ τῶν Ἀθηναίων θέατρον", при което бяха разгледани снимки и възстановки на театри от Древна Елада". Демонстративните уроци проведе Димитър Драгнев, ученик от ХІІ клас на НГДЕК.

АВЪЛ ГЕЛИЙ, "Атически нощи" (І, 24.)

Три епиграми на трима стари поети, Невий, Плавт и Пакувий, които са направени от тях самите и са изписани на гробовете им

Сметнах, че в това съчинение трябва да бъдат споменати заради тяхната слава и изтънченост епиграмите на трима прочути поети - Гней Невий, Плавт и Марк Пакувий, които самите те съставили и оставили да бъдат изписани на техните гробове. Въпреки че епиграмата на Невий е пълна с кампанска горделивост, щеше да е справедлива оценка, ако не е написана от него:

Ако безсмъртните можеха за смъртни да скърбят,

божествените Камени щяха да оплакват Невий,

след като в Орк като съкровище премина

в Рим забравиха на латински да говорят.

Епиграмата на Плавт, за която се съмнявахме дали принадлежи на него, понеже не е сложена от Марк Варон в неговата първа книга на "За поетите":

Срещна Плавт смъртта, а Комедия скърби,

сцената е пуста, после Смях, Игра и Шега

и Стихове безбройни плачат заедно.

Епиграмата на Пакувий е най-скромната, най-ясната и най-достойната, заради нейната изискана тежест:

Младежо, дори и ако бързаш, този малък камък те кара да го погледнеш, а после - да прочетеш какво е написано.

Тук са положени костите на Марк Пакувий.

Аз исках добре това да знаеш. Бъди здрав!

БЕЛЕЖКИ:
Гней НЕВИЙ (ІІІ в. пр. Хр.) - римски поет, автор на трагедии и комедии, от които са запазени фрагменти.
Тит Макций ПЛАВТ (ІІІ - ІІ в. пр. Хр.) - римски комедиограф. Запазени са изцяло 21 негови комедии.
Марк ПАКУВИЙ (ІІ в. пр. Хр.) - римски поет-трагик, от чиито произведения са запазени фрагменти.
Камени - гр. Музи
Орк - подземният свят
Марк Теренций ВАРОН (І в. пр. Хр.) - римски историк и филолог

(преведе Димитър Драгнев, ученик в ХІІ кл. на НГДЕК)

"Блог" за класически езици

Целта на тази страница е да се публикуват интересни виждания относно класическите езици, античната история, култура и философия, тяхното изучаване, както и конкретно за класическите езици в България.