Дипломиране на випуск 2013 на Факултета по класически и нови филологии

Дипломирането. Източник

На 14.04.2014 г., Велики понеделник, в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" бе извършена церемонията по връчването на дипломите на випуск 2013 на Факултета по класически и нови филологии. От специалност "Класическа филология" се дипломираха общо осем абсолвенти - Елина Боева, Цветомира Колева, Стела Петрова, Лора Янева, Александра Соколова, Димана Славова и Димитър Драгнев като бакалаври и Стефан Стефанов като магистър. Събитието откри деканът проф. дфн Цветан Теофанов. От името на ректорското ръководство поздравление произнесе доц. д-р Милена Стефанова. Във връчването на дипломите участва и заместник-деканът проф. дфн Емилия Денчева. За събитието може да прочетете и на сайта на СУ.

Професорите. От страницата на СУ

От името на абсолвентите слово произнесе Димитър Драгнев. Според традицията  то беше произнесено първо на латински език, а след това на български. Ето видео от самата церемония, а по-надолу е пълният текст на словото.

На латински: 

Colendissima prorectrix professor Stephanova, eminentissime decane facultatis nostrae professor Teophanov, eminentissima professor Dencheva, splendidissimi professores, splendidissimae professtrices linguarum totius mundi, carissimi carissimaeque collegae condiscipuli, familiae amantes, honorati hospites, salvete! Mihi honori necnon gaudio est in primis nomine omnium discipulorum gratias ingentes agere magistris nostris, tot et tam exculte doctis viris et feminis, quorum exemplis, incitamentis, consiliis, non tantum mere philologicis, sed potius vere humanis, ad hunc solemnem diem feliciter pervenire potuimus. Ea benevolentia, quam hi in omni modo fortasse non iure neque merito, sed caritate erga nos exerecebant, manebit semper in memoria nostra, quacumque via in vita posteriori proficisci decernamus - sive ad scientiam colendam – hic in nostra Alma mater aut in aliis universitatibus studiorum, sive ad textus vertendos vel ad discipulos edocendos, sive ad munera rei publicae fungenda vel dein ad privata incepta persequenda. Nam re vera multae et diversae sunt viae, quae nobis patent – quaedam placidae et tranquillae, quaedam vero – arduae et asperae. Quoniam non sunt tantum linguae – plus quam triginta, quas hic discebamus et philologia non est tantum philoglossia, i.e. amor erga linguas, non est tantum scientia linguistica, quod fortasse nonnulli ignorantes cogitant. Quod si veram philologiam, i.e. amorem erga verbum, erga logon, acceperimus, optimo et unico huic vitae instrumento donati sumus. ΛΟΓΟΣ Graece multas res significat et a multis iam inde ab antiquis temporibus adhibitum est, nos tantum hoc dicere quimus – elocutio mentis, ratio et oratio, sicut Cicero hoc verbum convertit. Ergo quidem et litteris, et rebus gestis, et cultui publico, et moribus ipsis operam dabamus, ut ad veros homines, tam hodiernos, quam priscos, ad eorum mentes et cogitata, ad ipsam humanitatem accedere, intellegere, accipere, divulgare possemus. Est igitur nobis officium uti hoc dono maxima reverentia et summa conscientia. Ne denique praetermittamus sententiam summi momenti, quam Evangelista scripsit – "In principium erat Verbum". Ut ad principia nostra revertamur, nihil restat, nisi patronum nostrae universitatis studiorum laudemus. Gratias denique agamus Sancto Clementi Ochridensi, qui non solum "primus episcopus Bulgaricae linguae" et conditor plurium scholarum, magister nostri populi fuit, sed - ne obliviscamur! primus et quidem optimus et egregius philologus Bulgarus. In eo, qui non solum populum Bulgariae edocuit, sed multis aliis gentibus litteras donavit, summum exemplum habere possumus eorum, quae philologia efficere potest. Sive in una sententia vertenda, sive in toto populo educando, amor, caritas verbi nos ex tenebris in lucem ducit. Utinam nos tueatur Sanctus Clemens! Vivat Accademia, vivant professores! Semper sint in flore!

На български:

Уважаема зам.-ректор проф. Стефанова, уважаеми проф. Теофанов, декан на нашия факултет, уважаема проф. Денчева, уважаеми професори и преподаватели по езици от целия свят, уважаеми служители на ФКНФ, скъпи колеги, драги роднини, почитаеми гости! За мен е чест и радост от името на всички завършващи първо да благодаря на нашите професори, доценти, асистенти, с една дума – учители – с такива изключителни познания в своите области, благодарение на чиито примери, насърчения и съвети – не само чисто филологически, а по-скоро наистина човешки, успяхме щастливо да стигнем до този тържествен момент. Благосклонността им, която те упражняваха към нас всякак, макар и понякога незаслужено от наша страна, ще помним винаги, по който и път да тръгнем в последвалия живот. Дали ще се изявяваме в полето на науката – тук, в нашата Алма матер или в други университети, дали ще превеждаме или обучаваме, дали ще служим и помагаме на държавата или ще реализираме свои собствени идеи, едно е ясно – че пътищата, които се отварят пред нас, са много и различни. Някои от тях са тихи и спокойни, други – тежки и стръмни. Но не са само езиците (повече от тридесет!), на които тук се учехме, и филологията не е просто филоглосия – занимание с езика, лингвистика, както може би някои незапознати смятат. Защото ако наистина сме възприели в себе си истинската същност на филологията, т.е. любовта към словото, любословието, сме получили изключителен и ценен дар за този живот. Думата ΛΟΓΟΣ на старогръцки означава много неща и е използвана от мнозина още от най-древни времена. За нейното значение днес можем да кажем – „израз на мисълта“, „мисъл и реч“, както Цицерон превежда тази дума. Следователно ние в университета се посветихме и на литературата, и на историята, и на културата, и на нравите, така че да достигнем наистина до хората, съвременни или древни, до техните умове и мисли, до самата същност на човешкото, и да го разберем, възприемем и разпространим. Наш дълг е да използваме този дар с голямо внимание и съзнание. Не трябва и най-накрая да пропускаме изречението, което Евангелистът е написал „В началото бе словото“. И за да се върнем към нашите начала не остава нищо друго, освен да изкажем похвала и благодарност на нашия патрон Св. Климент Охридски, който не само е „пръв епископ на български език“, основател на много училища, учител на нашия народ, но е освен всичко друго и първият, изключителен и забележителен, български филолог. У него, който не само образова нашия народ, но и дари букви на много други, можем да имаме най-висш пример за това, което филологията може да осъществи. Било в превода на едно изречение от един език на друг, било в ограмотяването на цял един народ, филологията ни води по пътя от тъмнината към светлината. Св. Климент да ни закриля! Vivat Academia, vivant professores! Semper sint in flore!