В днешно време можем да разграничим няколко сфери на употреба на латинския език:
Първата и най-важна е употребата му като общ език на всички учени хора и особено на тези, които се занимават с литература. Това е т.нар. Res publica litterarum – идеята за обща „Държава на литературата“ на всички, които се занимават с античното наследство и със всички онези неща, които ни правят хора – т.е. studia humaniora/humanitatis. Тази идея се появява у Сенека (Ot. IV, 1. "Duas res publicas animo complectamur, alteram magnam et uere publicam qua di atque homines continentur, in qua non ad hunc angulum respicimus aut ad illum sed terminos ciuitatis nostrae cum sole metimur, alteram cui nos adscripsit condicio nascendi"), интерпретирана е от Августин, възродена е от Петрарка (Petr. Fam. 9, 13), после се появява у всички хуманисти (например L. Vallae Elegantiarum Latinae linguae libri sex, Praefatio). Латинският език се употребява от науката активно до 30-те години на XIX в. (например думата electricitas първо е употребена от Гаус на латински, а после влиза в останалите европейски езици). След това продължава да се използва активно във филологията, философията и литературата. Дисертации и най-различни други научни съчинения се пишат на латински, а той е и езикът на образованието в редица учебни заведения. Един съвременен пример е академията "Вивариум новум" в Италия (www.vivariumnovum.it).
Втората употреба е литературният латински език – литература на него се създава от времето на Апий Клавдий Цек (края на IV в. пр.Хр.) до днешно време без прекъсване. След епохата на хуманистите, които творят във всички жанрове без изключение (Петрарка даже надминава великия Цицерон, тъй като пише трактати, писма, речи, лирика, епически поеми, пътеводители и диалози), в последните векове като че ли преобладава поезията. В това отношение знаменити са творбите на Джозуе Кардучи, италианският поет нобелист от началото на XX в., голяма част от неговото творчество е на латински, или пък Джовани Пасколи, който е знаменит и с италианските, и с латинските си творби (можете да видите тук: http://www.mauriziop...ti/carmina.html).
Третата употреба е разговорният латински като начин за изучаване на езика. Това по никакъв начин не е изкуствена употреба, тъй като тя се е използвала (за начало под формата на диалози, а после с упражнения в писане на текстове и подготвяне на речи на различни теми) от хуманистите, които несъмнено са знаели латински по-добре от нас, а после е продължила да се прилага в най-различни форми. Материалите и книгите за това са безброй. Най-ярък пример са учебниците на датчанина Hans Orberg (1920-2010), който още през петдесетте години е натоварен да приложи системата The Natural Methode към латинския език (www.lingua-latina.dk). И тук се стига и до една подробност - не е вярно, че има някои неща, които не могат да се кажат на латински – и той, както всички езици в постоянна употреба се развива и има държава, в която е официален – Ватикана, която публикува речници, с които конституира настоящия език. За всичко има думи, повечето от които се намират още у античните или у малко по-късните автори. Или казано на латински, Latine omnia dici possunt. Освен това, когато се общува рядко се налага да се употребяват някакви особени и специализирани съвременни думи (броят на тези думи се свежда може би до 40-50 във всекидневна употреба), още по-малко това става в часовете по самия език, чийто език се базира само на това, което виждаме в книгите. В България за съжаление сме възприели немската традиция от XIX в., която изхожда от граматиката, а не я ползва като помощно средство, каквото следва да бъде.
4. Останалите употреби се свеждат до медицината, ботаниката, зоологията, правото, както и до употребата в тържествени случаи – кратки поздравителни речи, надписи, грамоти и документи (или пък татуировки).
Ето и една страница, в която всичко ставащо по света се отразява на латински: http://ephemeris.alcuinus.net/.
А ако някой иска да упражнява своя латински, нека да заповяда тук: http://lingualatina.freeforums.org/hic-loquamur-latine-f7.html .