Лятна школа по класически езици 2017

Тазгодишната лятна школа по класически езици в България ще се проведе от 21. до 28. август в Паничище близо до Сапарева баня.

Пълната информация за нея можете да откриете на специалния сайт: https://sites.google.com/view/scholaaestiva2017 .

Есенни занимания по латински и старогръцки в Боровец

От 29.10. до 01.11.2016 г. в Боровец се проведоха занимания по латински и старогръцки език, в които се включиха 33-ма души - ученици, студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и от други училища в страната.

Както обикновено, те бяха свързани не само с традиционните занимания с четене на текстове и граматика, но с активното овладяване на древните езици чрез слушане, говорене и писане. Това включваше музикални интерпретации по стихотворения от антични и средновековни автори, писмено упражнение - преразказ на античен текст, дискусии по цитати от Хораций, Вергилий, Цицерон, Салустий, св. Августин, Еразъм и Пико дела Мирандола, гледане на филм на латински език и други.

Вечерта на 31.10. беше посветена на пресъздаването на сцена от Плавтовата комедия "Menaechmi" и на специална игра, свързана с откриването и превеждането на текст по известното писмо на Плиний Млади за призрака.

Организатори на събитието са Димитър Драгнев и Марта Методиева, преподаватели по латински език. 

Латински и старогръцки в Боровец

Salvete! Χαίρετε!

През есенната ваканция (от 29.10. до 01.11.) отново ще имаме занимания по латински и старогръцки (и други стари езици) в Боровец. Те са подходящи както за ученици, така и за студенти, независимо от нивото на владеене на езиците.

Както винаги, ще се занимаваме с четене на текстове и говорене, слушане и писане на латински и старогръцки. Разбира се, основно място в заниманията ще има и музиката, ще гледаме филми и ще играем игри.

В заниманията ще вземат участие и преподаватели от НГДЕК и от Софийския университет.

Тръгването от София ще е на 29.10 сутринта, връщането – на 01.11. следобед, като ще бъдем в базата на УОС ЕАД (към Министерството на образованието). В базата е осигурено присъствие на медицинско лице.

Цена за ученици – 75 лв, за студенти – 100 лв. В тях се включват пълен пансион (нощувки и храна), пътуването и задължителната застраховка. Разликата в цената идва от различната цена за пансиона за ученици и неученици според правилата на Ученически отдих и спорт.

Групата има максимален брой от 30 души. В детайли програмата ще бъде уточнена след сформирането на групата.

За повече информация от организатора: Димитър Драгнев (dimitar.dragnev@gmail.com или във Фейсбук).
Може да се свържете и с г-жа Марта Методиева.

Записването става до 17.10. със съобщение до организатора и превод на сумата на сметката на тези занимания BG06FINV91501016741020 (Първа инвестиционна банка; титуляр: Димитър Драгнев).

Завърши третата Лятна школа по класически езици в България

От 21.08. до 30.08.2016 г. за трети път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие 42 участници от четири страни - България, Италия, Белгия и Франция (през 2015 г. участниците бяха 25, а през 2014 г. - 12), като от българските участници най-много бяха учениците от НГДЕК и студентите от СУ, а преподавателите бяха от СУ "Св. Климент Охридски", НГДЕК "Константин Кирил Философ", Accademia Vivarium Novum (Рим) и Schola Nova (Белгия). Школата се проведе в базата на МОН до с. Атия на брега на Черно море.

За осемте пълни дни на школата бяха проведени над 80 часа занимания. Както и през предишните години, основните занимания бяха по латински и старогръцки, като този път беше обърнато и специално внимание на старобългарския като класически език, бяха проведени и две занимания по библейски еврейски език. Докато начинаещите правеха своите първите стъпки в активното овладяване на латинския и старогръцкия (чрез четене, но и чрез говорене, писане и слушане), напредналите се занимаваха с четене и анализ (предимно на латински език) на автори - от латинските бяха четени Вергилий, Хораций, Овидий, Лукреций, Катул, Тит Ливий и Федър, а четенето на старогръцките започна с Теофраст в памет на наскоро отишлия си от този свят проф. Богдан Богданов (чийто първи публикуван превод е именно на Теофрастовите характери) и премина през Аристофан, Алкифрон, Платон, Лукиан, Херодот, Мимнерм, за да завърши с Омировата Илиада. Доц. д-р Невена Панова от Катедрата по класическа филология в СУ изнесе лекция на латински език за диалогичното у Платон, а д-р Димитър Илиев представи съвременни електронни ресурси за Digital humanities.

Освен заниманията с текстове, основен акцент в школата беше античната поезия, пресъздадена чрез песни, съставяне и представяне на кратки сцени на латински език по теми от античната митология, бяха направени и две пътувания - до античния Деултум и до старинния Созопол.

Школата се организира от преподавателя по латински и старогръцки език Димитър Драгнев. Подкрепена е от СУ "Св. Климент Охридски", Катедра "Класическа филология" и НГДЕК "Константин Кирил Философ".

  

Латинският език не е мъртъв, убива го този, който го преподава зле

Интервю с проф. Луиджи Мираля, президент на Accademia Vivarium Novum, дадено за електронното издание Il Sussidiario през април 2009 г.

Проф. Мираля, съществува впечатлението, че днес в Италия обучението по класически езици съществува само като един вид наследство от миналото. Вие как преценявате най-общо обучението по латински и старогръцки в нашата страна?

Въпросът за класическите езици в Италия и до голяма степен и в другите страни в Европа има дълбоки исторически корени, които отвеждат най-малкото до края на XVIII в. Тогава хора като Фридрих Август Волф и Вилхелм фон Хумболт, които са авторите на концепцията за Formale Bildung („формално образование“), виждат изучаването на латински така: „изключително средство за упражняване на определени способности на човешката душа“. В Италия тази постановка на въпроса, която ражда граматико-преводния метод в обучението по класически езици, навлиза по-късно и за определен период се противопоставя на дидактическата система, която идва от времената на Ренесанса. Но след 1860 г., включително по идеологически причини, „научният метод“ е въведен със сила и резултатите още в началото са катастрофални. Още през 1894 г. министър Марини се вижда принуден да свика комисия, която да удостовери резултатите от новата методология. Президентът на тази комисия, Джовани Пасколи (един от най-големите италиански поети, творил на италиански и латински език - бел.ред.), произнася тежка присъда, но независимо от това идеологията взима връх и обучението продължава по същия начин. Въпросът се проточва през целия изминал век до момент, в който се стига дотам да говорим за новия метод като „традиционен метод“.

Кои са негативните ефекти от този „традиционен“ метод на преподаване?

За метода, който в момента има превес в италианското училище, бих казал, че е подходящо да извикаме заедно със Сенека: Utinam tantum non prodesset: nocet! Учениците се учат да мразят с непримирима омраза граматиката, скучните текстове за превод, които трябва да се разгадават, непонятните класически автори, от които безплодно трябва да научат наизуст един неразбираем превод, скалъпен от море от безбройни и несмилаеми бележки. Също и изучаването на текстовете от римската литература в такава ситуация се свежда често до повтаряне на чужди мнения за стила, употребата на езика, реторическите похвати: защото бедният ученик, който не разбира нищо от текста и който често не чете (или по-добре не „дешифрира“) дори няколко реда от текста, няма основа, върху която да мисли самостоятелно, и, доколкото е възможно, самостоятелна критическа оценка. Има и сериозен риск, че тук се извършва един обратен подбор: един толкова дедуктивен метод рискува да предпочита и да поставя на първо място този тип ученик, който следва пасивно някакви нареждания; от друга страна бива „наказван“ ученик, който има независима и свободна мисъл, който обича живата и настояща реалност. Не само че не са за похвала постоянното прилежание, способността за самообладание и упражняването на рационалните способности; на мен ми се струва парадоксално, че брилянтността на интелекта и желанието да свържеш verba и res, "думите" и "нещата" в изучаването на класически езици са един вид за порицание, сякаш са грях, а не добродетел.

Стигаме до pars construens: Академия „Vivarium Novum” (www.vivariumnovum.net), на която сте президент, разпространява в Италия обучението по латински и по старогръцки посредством „естествения метод“ (“Methodus natura”) на датчанина Ханс Орберг: в какво се състои синтезирано основата на този метод на обучение?

„Естественият метод“, приложен от Орберг за латинския, и колкото са моите възможности – от мен самия за старогръцкия, не е съвременно изобретение. Всъщност това е „директният“ или „индуктивен“ метод, който до голяма степен е използван в школите на хуманистите и след това; както казах по-горе поне до края на XVIII в. в цяла Европа. Той започва от „значещия контекст“, първоначално конструиран ad hoc, впоследствие оригинален, който предоставят разпределените за изучаване думи, морфология и синтаксис, заедно с многобройни примери, вплетени вътрешно в една непрекъсната и увлекателна история, която служи за мнемоническа опора и като мотивация за учене – в учебника по латински за начинаещи сякаш имаме един „роман“ за превратностите в живота на една familia Romana от II в. сл. Хр. Текстовете са илюстрирани per se (сами по себе си): вече не става дума за „енигмата“ на превода, а за текстове, които постепенно следват нивото на познания, които ученикът е придобил, защото той е в състояние да ги разбира на момента, без необходимост да превежда на своя език. Ученикът „излиза“ колкото е възможно по-малко от езика, който изучава, и носи в съзнанието си, заедно с детайлни и подредени обяснения, това, което е срещнал в текстовете, само след като го е видял приложено в един текст или в примери, които са разбираеми. Така за доста кратко време се усвояват морфологията, синтаксиса, лексиката, които трябва да се владеят и разпознават без колебание в текстовете на авторите. Vox maiorum (гласът на предците) достига по този начин до ушите на младежите от съвременната епоха, които по този начин водят диалог с Цицерон, Сенека, Салустий и Вергилий, а не са принудени да се занимават повече с непоносими логически задачи и загадки.

Следователно Вие подкрепяте отказване от това, което погрешно се нарича „традиционен метод“ и препоръчвате този метод на преподаване?

Въпреки че вярвам силно в свободата в преподаването и в автономията при избора на методи, които не могат да бъдат налагани на никой преподавател, си позволявам, въз основа на своя собствен опит и на този на многобройни преподаватели от цяла Италия и други части на света, да препоръчам тази дидактическа система. Дали другият метод е изпълнил предназначението си за „формиране на ума“ и „развитие на логиката“, или не, това други ще преценят: аз, който смятам, че не може да съществува друг аргумент за защита на обучението по латински в училищата освен този най-прост, че това е езикът, чрез който достигаме до огромно наследство от антични, средновековни, ренесансови и следренесансови текстове, въпросът, който току-що обсъдих, няма голямо значение. Латинският е ключ към цялата европейска култура – към литературата, правото, философията, историята, богословието, природните науки, антропологията, себепознанието и познанието на другите култури. Обаче всички съкровища, които той може да разкрие, остават добре пазени в шкафовете и касите на творбите, чрез които те са ни препредадени, ако езикът не е овладян така, че да могат да се четат свободно цели книги от автори като Еразъм, Коперник и Спиноза. Граматико-преводният метод по самата си същност не позволява това. Индуктивният метод обаче не само е успял с поколения учащи през вековете, но, стига да е приложен със строгост и професионализъм, дава доста добри резултати и днес.

Преходът от дедуктивен към индуктивен метод (не само за класическите езици, но и за италианския и за целия природоматематически цикъл) би ли могъл да бъде един генерален отговор на въпроса за успешната работа на нашите ученици?

Индуктивният метод е без съмнение по-увлекателен и съставлява един стимул за преодоляване на по-неприятните трудности и за събуждане на интерес у младежите дори и в сферата на природните науки и математиката. Не бих искал обаче да бъде объркван с някаква „леснотия“ и с „празен педагогизъм“, които от известно време са навлезли в италианското училище, с реториката на „правенето“, на „оперативността“, на „сръчността“. Истинската цел, която всеки педагог трябва да си постави, е да води постепенно своите ученици до развитие на способностите за абстракция, които им позволяват да се освободят от придържането към отделните факти, за да стигнат до изводи, идеи, аргументи, дори закони, които да важат в по-общ план, така че [учениците] да не са обвързани с конкретен случай. Това е единственият път, чрез който те да не са подчинени на необуздания поток на модерното в определения момент, на калейдоскопската промяна, на преобладаващото мнение. Не трябва да забравяме онзи риск, който предвиждаха Олдъс Хъксли и Рей Бредбъри: рискът да превърнем учениците само в дресирани двуноги, а не в мислещи същества. Ето това е, от което се страхувам: не от това някой просто да се ограничава само до изхождането от дадено нещо, за да стигне до универсалното, но от това да е закотвен за единия сетивен факт, с отслабнала способност за абстракция.

Какво смятате за предложението, подкрепяно от мнозина, обучението по класически езици да се превърне в избираемо? Това би ли допринесло за по-доброто им изучаване, или е крачка към пълната забрава на латинския и старогръцкия (в момента в Италия има около два милиона ученици, изучаващи латински и около 600 хиляди – старогръцки. Това прави Италия страната с най-широко разпространение на класическото образование в света. – бел. прев.)?

Смятам, че превръщането на латинския и старогръцкия в избираеми предмети би било сериозна грешка. Причините за това са няколко – едните чисто теоретични, други – практически. Който предлага това, изхожда от идеята, че класическите езици са част от специализирано познание, запазено за този, който иска да се посвети на „лабораторно“ и „научно“ реконструиране на античния свят. Латинският обаче позволява достъпа до нашето вековно наследство и четенето не само на Цицерон и Сенека, но и на Елред и Абелар, на Бартоломео де лас Касас и на Нютон, на Енеа Силвио Пиколомини и на Пико дела Мирандола, на Еразъм и Галилей. Смятам, че не може да имате съзнание за историческото развитие на професията, която упражнявате и на материята, която изучавате, без integros accedere fontes, т.е. без да пристъпите към самите оригинални извори, което само латинският позволява. Според мен въпросът стои само в методите, защото е очевидно че един ученик учи пет години по четири или пет часа седмично един език и в края не е в състояние да чете дори Евангелието, следователно няма причина това нещастно положение да продължава напред. Щом е показано, че само за две години учениците могат да достигнат състояние, в което да четат и да вкусят една известна част от хилядолетната литература, написана на латински език, смятам, че трябва да се съгласим, че за приемането на един инструмент, който е от такова културно значение, си струва усилията той да бъде включен със съответното нему време в училищния curriculum.

А кои са аргументите от практическа страна, които показват, че класическите езици не бива да се превръщат в избираеми предмети?

Дори от практическа гледна точка запазвам мнението си, че превръщането им в избираеми би било беда. Имал съм възможността да анализирам добре ситуацията в училищата във Франция и отчасти в тези в Англия, в които от време латинският е избираем, а старогръцкият е почти изчезнал. Така, разрушителният ефект върху обществото (докато при нас всяка квартална сергия е все още пълна с джобни издания на антични автори, в Париж и дори в Оксфорд те са се превърнали в стока за книжни плъхове) е този, че във Франция например, учителят по латински не може да изисква много от своите ученици, които, ако той се превърне в по-взискателен, напускат групата и избират друг предмет, оставяйки го без „клиенти“ и така и без работно място. Този тип тирания влияе доста негативно върху качеството на преподаване, което точно заради това е доста ниско. Превръщането на латинския в избираем предмет, накратко, би определило ефективното и категорично негово изчезване от италианските училища. 

Превод от италиански: Димитър Драгнев. Оригиналната публикация се намира на този адрес.

За големите успехи в конкурсите по латински на учениците от НГДЕК

През изминалата учебна година учениците от НГДЕК (въпреки финансовите затруднения) участваха в три международни конкурса по превод от латински език в Италия. На тях те затвърдиха силното представяне на българските класици от последните години и за четвърта поредна година се върнаха с престижни награди.

В средата на април Минка Дешева и Александра Петрова от ΧΙΙ клас участваха в Certamen Ovidianum в град Сулмона, родното място на поета Овидий. Минка беше отличена със специална награда и премия от 200 евро сред чуждестранните участници в конкурса. Откъсът, който се падна на конкурса, беше от десета книга на „Метаморфози“.

По същото време във Веноза, родния град на Хораций, в традиционния конкурс взеха участие ученичките Мария-Магдалена Пейчинова и Бетина Янева от XI клас. И двете бяха отличени с почетни награди за преводите и коментарите си върху стихотворение от Хораций.

Участниците в поетическите конкурси подготвяше д-р Лидия Домарадска, дългогодишен преподавател по латински в НГДЕК, която положи много усилия и за намирането на средствата за конкурсите.

В началото на май Диана Зулчева и Мадлен Нанева от XI клас взеха участие в най-стария конкурс по превод от латински – Certamen Ciceronianum в родния град на Цицерон – Арпино. Те  успешно се пребориха с превода и коментара върху пасаж от De officiis. Преподавателят, който ги придружаваше, е г-жа Марта Методиева.

След участията си в конкурсите всички ученици и преподаватели бяха приети като гости в Accademia Vivarium Novum в Рим, едно от най-авторитетните учебни заведения в областта на класическите езици в света. Диана, Мадлен и г-жа Методиева останаха няколко дни в Академията, където през изминалата учебна година се обучаваше Красимир Иванов, студент по класическа филология в СУ (и също възпитаник на НГДЕК, участник в Цицероновия конкурс през 2012 г.). Те посетиха няколко от редовните лекции по литература, музика и други предмети, които се провеждат изцяло на латински език и проведоха разговори с директора на Академията проф. Мираля, с преподаватели и студенти.

Поздравления за всички ученици и учители и дано следващата година да донесе още по-големи успехи.

Лятна schola по класически езици 2015

Тази година в България за втори път ще се проведе Лятна школа по класически езици. Ето повече информация:

Забележка: Капарото и останалата част от сумата следва да се внесат по тази сметка: BG71 UNCR 7000 1520 7460 71; титуляр: Марта Методиева
При основанието за плащане да се посочи: Лятна школа; име, фамилия и клас на участника.

Марион Дапсенс, учителка от Белгия: "В България класиците изглеждат щастливи."

Марион Дапсенс, магистър по класическа филология на университета в гр. Лувен-ла-ньов, Белгия, и преподавател по класически езици, беше в България през септември, за да преподава на български ученици в Лятната школа по класически езици, проведена в Боровец. Тя сподели своите мисли за преживяното, за класическото образование в България и за своя опит в Белгия. Оригиналът на латински може да видите в края публикацията.

Какво те доведе тук в България за Лятната schola?

За да съм честна, първоначално дойдох от любопитство да видя както една нова държава, град и университет и да срещна нови хора, така и да видя как древните езици се преподават в друга страна. Обичам много латинския и старогръцкия език и литература и смятам, че те са ми били от голяма полза в живота, затова желая сега, след като съм получила от тях толкова и такива полезни неща, по някакъв начин да дам нещо на изучаващите тези езици. Разбрах, че в тази schola мога да бъда полезна на своя приятел Димитър Драгнев, който се занимава активно с латинския език; защото много хора говорят латински и искат да опазят езика, но малко са тези, които наистина предприемат и организират нещо.

Какво можеш да разкажеш за schola-та и кое е това, което най-много ти хареса?

Много ми хареса да обучавам ученици, чийто език аз самата не знам; вълнуващо беше, понеже знаех, че може да общуваме само на латински –  защото съм преподавала латински на латински, но на ученици, които говорят и френски, т.е. имащи същата основа като мен. Смятам – и то заслужено – че опитът, който получих сега, беше много важен за мен.

Успя да посетиш и Софийския университет и да научиш повече за класическото образование в България. Какво смяташ за това?

Софийският университет, макар и да е единственият в България, който предлага класическа филология като специалност, има младежки дух. Понякога класическите катедри изглеждат като старци, очакващи смъртта, които виждат, че идват все по-малко и по-неподготвени студенти, и програмата не им помага за бързи печалби в работата след това, но въпреки всичко тихо търпят съдбата си и не предприемат нищо, за да преодолеят положението. В София обаче, макар и да има малко студенти, библиотеката е богата, хората изглеждат щастливи.

Защо си се концентрирала в изучаването на латинската и старогръцката литература и с какво друго се занимаваш?

Случайно започнах да уча тези езици в държавно училище; не ми харесваха, но ги смятах за „необходимото зло“. В Schola Nova – за която после ще разкажа – те се изучават по един жив начин и така ги заобичах, че на третата година реших да се запиша да уча класическа филология. В началото ми харесваха самите езици, граматиката и културата, но постепенно видях от какво и колко голямо значение е литературата, която е написана на тези езици, че тя е основата на европейската култура за 20 века. Видях и връзките и общуването между младежите в Европа, които говорят латински и имат общи интереси; забелязах също, макар че това като че ли е на второ място, че античната литература има отлично влияние върху младите хора. Всички тези неща ме накараха да изучавам и обичам класическите езици.

Сподели нещо за Schola Nova, за Insula Latina и за университета в град Лувен-ла-ньов.

Schola Nova е основана преди 20 години от Стефан Фейе, тогава преподавател в консерваторията в Леоден, който не успял да намери в Белгия добро място с класическо образование за своите синове. При нас тези езици се изучават в много училища, но малко часове и зле. Schola Nova, както и другите училища, е искала да предложи предмети като френски, английски, холандски, математика, природни науки, история, география, музика, но преди всичко латински и старогръцки по начина, по който те са преподавани в Белгия преди 60 години; основателите са искали също да се говори и преподава на латински – това, което в нашата страна не съществува от сто години – тъй като са убедени, че по един жив начин тези езици се изучават по-бързо и по-лесно. Първата година е имало само един ученик, после трима, петима, тази година са 60. Това училище е изцяло частно и свободно; освен това приема както ученици, така и преподаватели от други държави.

Моята сестра Одилия, съученикът ми Юлиан и аз, след като приключихме обучението си в Schola Nova и в Accademia Vivarium Novum, искахме да продължим да говорим на латински и да направим така, че и други студенти да могат да го правят. Затова решихме да основем нещо като кръжок по латински, който се казва Insula Latina Neolovaniensis. В тази Insula обичайно организираме изцяло латински (понякога и гръцки) вечери за съученици и приятели, а и за всички изучаващи латински; на тях предлагаме не само вечеря, но текстове, игри и песни на латински.

Накрая, кажи дали България ти е харесала. Би ли искала да се върнеш отново в нашата страна?

Разбира се, България много ми хареса. Ако това събитие се повтори – дано! – надявам се, че ще мога да участвам отново.

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Qua re permota venisti ad scholam aestivam in Bulgariam?

Ut verum dicam, primum curiositate ducta veni, curiositate cum videndae novae civitatis, urbis et universitatis et alios homines conveniendi, tum inspiciendi quo modo docerentur linguae antiquae alia in terra. Sermones scriptaque Latina et Graeca perdiligo, eosque video mihi multum in vita profuisse, quare cupio nunc, tantis et tot beneficiis acceptis, quodam modo aliquid dare his linguis hisque studentibus. Comperi me illis scholis posse auxilio esse amico Demetrio Dragnev, qui Latinitatem vivam active colit; nam multi Latine loquuntur linguamve servare volunt, sed pauciores inveniuntur qui aliquid revera suscipiant et instituant.

Quid praecipui de hac schola narrare potes et quid est quod tibi maxime placuerit?

Mihi maxime placuit docere discipulos quorum linguam ipsa ignorarem ; mihi quoque maximum excitabat studium, cum scirem nos lingua Latina solum communicare posse. Iam enim linguam Latinam docueram, etiam Latine, at discipulos Gallice etiam loquentes, et eo eadem fundamenta habentes ac mea ; puto – et merito quidam – hanc experientiam maximi momenti fuisse.

Potuisti etiam Universitatem Sophiensem visitare necnon quaedam de statu linguarum classicarum in Bulgaria sciscitare? De his quid sentis?

Universitas Sericensis, quamquam unicae est quae adhuc proponit studentibus programma philologiae classicae, iuventutem redolet. Nam aliquando videntur facultates classicae quasi senes mortem expectantes, quae vident discipulos pauciores et minus docti pervenire, programma suum non iuvare statum ad pecuniam faciendam, sed fatum quasi silentio patiuntur, neque quicquam faciunt ut id vitent. Serdicae autem, quamquam pauci discipuli philologiae classicae nomen dant, bibliotheca est locuples, homines laeti videntur.

Qua de causa litteris Latinis et Graecis strenue operam das et quibus aliis rebus studes?

Casu coepi his linguis in schola publica operam dare; mihi sane displicebant, sed censebam has esse quasi “malum necessarium”; in Schola Nova – de qua aliqua dein verba faciam –  cum hae modo vivo docerentur, eas adeo diligere coepi ut tertio anno Litteris classicis apud Universitatem operam dare statuerem. In initio, mihi placebant sermones ipsi, grammatica et cultus; at paulatim vidi quanta quantique momenti scripta et litterae extarent; has esse quasi fundamenta cultus Europaei per viginti saecula. Vidi etiam commercia et vincula inter iuvenes Europaeos Latine loquentes et studium commune habentes; animadverti etiam, quamquam hoc argumentum secundum habetur, linguas antiquas optimos habere effectus in animos iuvenum. Haec omnia me duxerunt ad linguas classicas perdiscendas et diligendas.

Profer, quaeso, quaedam verba de Schola Nova, de Insula Latina, de Universitate Neolovaniensi?

Scholam Novam ante viginti annos condidit Stephanus Feye, tum in Conservatorio Leodiensi professor, cum studia Graeco-Latina valida suis filiis in Belgio non iam inveniret. Nos in multae scholae docentur hi sermones, sed paucum et male. Schola Nova, tamquam ceterae scholae, proponere cupiebat linguam Gallicam, Anglicam, Batavicam, res mathematicas, scientias, historiam, geographiam, musicam, sed praesertim linguam Latinam et Graecam, modo quo docebantur in Belgio ante sexaginta annos; conditores volebant etiam Latine loqui et docere, id quod in nostra civitate iam centum annum non extabat; persuasum habebant linguas modo vivo multo rapidius et facilius disci. Primo anno unus fuit discipulus, dein tres, quinque, ad sexaginta usque, hoc anno. Haec schola omnino privata et libera est; accipere solet etiam cum discipulos tum magistros ex aliis civitatibus.

Soror mea Odilia, Julianus condiscipulus et ego, studiis in Schola Nova et in Vivario Novo perfectis, Latine loqui pergere voluimus et efficere ut alii studentes idem facere possent. Quare decrevimus nos condere quasi circulum Latinum, c.n. Insula Latina Neolovaniensis. In hac Insula cenas omnino Latinas (et interdum Graecas) apponere solemus condiscipulis, amicis, dein omnibus Latinitatis studiosis; eis non solum cenam, sed etiam textus, ludos et carmina Latina proponimus.

Dicas, in fine, placueritne tibi Bulgaria. Velisne aliquando in nostram terram redire?

Perplacuit mihi sane Bulgaria, omnibus de causis quas supra explicui. Si iterabitur tale inceptum – quod utinam fiat! – spero me huic iterum participare posse!

Завърши първата Лятна schola по класически езици в България

След края на Лятната schola в Боровец

От 01. до 07. септември в Боровец (на латински - Pinetum) се проведе първата Лятна schola по латински и старогръцки език в България. В нея взеха участие общо 12 души - седем ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ", двама студенти от специалност "Класическа филология" в СУ и трима преподаватели - от България Димитър Драгнев, от Белгия Marion Dapsens и от Холандия Abel Schutte.

Базата

Заниманията (тази година посветени предимно на латинския език) се проведоха в база "Шумнатица" на МОН, където участниците имаха възможността за една седмица да се посветят изцяло на класическите езици, като същевременно се наслаждаваха на планинския въздух. Прочетени бяха текстове, свързани с римската история, митология, култура, имаше занятия с римска поезия, игри, филми - всички те свързани с Античността и класическото наследство. Остана време и за почивка сред планината. 

Поради международното участие повечето от заниманията се проведоха на латински, което се случва за първи път в България в такъв мащаб. Това помогна на участниците в школата да напреднат доста в изучаването на езика, свиквайки с него при слушане и упражнявайки го активно при комуникацията с преподавателите (устно) и при съставяне на различни по вид текстове на латински. Всичко това не попречи да бъдат тренирани и способностите за художествен превод от латински на български. В първия ден (по-скоро в първата вечер) участниците се запознаха помежду си, използвайки латинския като средство за общуване, едновременно продължавайки една традиция на усвояването на езика, жива повече от две хилядолетия, както и използвайки латинския като lingua franca - свидетелство за непреходното значение на латинския като основен език на европейската цивилизация, към която ние принадлежим.

Как да напишем текст на латински?

На 02. септември сутринта бяха прочетени (и разиграни) диалози, съставени с учебна цел в духа на методите за изучаване на латински, използвани от ренесансовите хуманисти. След това учениците се занимаваха с текстове от един от най-популярните в Европа учебници по латински - Familia Romana, а студентите - с четене на предисловието към известното съчинение на Лоренцо Вала Elegantiae linguae Latinae, написано в средата на XV в. Заниманията с текстове продължиха и през следващите дни.

Привечер участниците се запознаха с две от най-известните стихотворения на Гай Валерий Катул - III. ("Lugete") и V. ("Vivamus"), които след вечеря бяха изпълнени от всички (спазвайки дължините и краткостите на сричките) под съпровод на китара и цигулка. Дългият ден завърши с игра на бесеница, като разбира се, думите бяха само латински.

Занимания с антична поезия

В сряда, 03. септември първото занимание беше посветено на старогръцкия, като участниците се разделиха на две групи - бъдещите деветокласници имаха своя първи час по старогръцки, а останалите, които вече имаха опит с езика, проведоха урока си по старогръцки на латински език, като по този начин тренираха и уменията си за превод между двата класически езика. 

Привечер заниманията включваха четене на още диалози и разиграване на такива, съставени от участниците в школата, при които на сцената се появиха богинята Диана, убиваща заблуден елен; забравил домашното си ученик и строгият му учител; момче и момиче, отиващи на cinematographeum и накрая - група приятели, срещнали се в ресторанта.

След вечеря пред участниците в школата лекция изнесе доц. д-р Невена Панова, преподавател по старогръцка литература в СУ, която говори за "Четенето и читателите през Античността". На нея организаторите благодарят специално за посещението и участието в школата.

Лекцията на доц. Панова

На четвъртия ден сутринта чухме втората част на лекцията на доц. Панова, а във второто занимание за деня участниците съставиха текст (в проза, на латински), преразказвайки историята и съдържанието на третото стихотворение от Катул. Вечерта бе посветена на още поезия (Catulli carmen XXXIV., "Hymnus ad Dianam") и на игра, свързана с представянето (и познаването) на думи и изречения на латински само с жестове и мимики.

Бъдещите деветокласници по време на първия си час по старогръцки

В петък продължиха заниманията със старогръцки, а после четохме текст на митологична тематика - за грабването на Европа от Зевс, преобразен в бял бик.

Следобед посетихме Историческия музей на Самоков, както и известния манастир "Покров Богородичен", а след завръщането си в Боровец участниците се разделиха на три групи, като всяка поотделно разви своя история по дадени "опорни точки", като в резултат се получиха три интересни текста, написани на латински език. След вечерята гледахме "Rosaciola" - може би най-добрият от поредица филми на антична тематика, създадени от група ентусиасти от Чехия (под името LVPA) - отново изцяло на латински език.

На 06. септември сутринта имаше три занимания - в едното от тях направихме обзор на римската история и на историята на римската литература, във второто довършихме заниманията си със старогръцки, а в третото - научихме прочутия химн "Gaudeamus igitur".

Следобедът беше време за творчество, а след вечеря чуждестранните гости представиха образователните институции, от които идват: Schola Nova в Incourt, Белгия, Insula Latina в Louvain-la-Neuve в Белгия; Athenaeum Illustre et Renatum в Амстердам и Accademia Vivarium Novum в Рим.

Представяне на творбите

В последния седми ден на лятната школа учениците представиха своето творчество, което имаше разностранен характер - текстове, написани на латински и български, рисунки, графики и др. Особено се отличи Диана Зулчева от бъдещия XI клас на НГДЕК, която претвори едно от известните двустишия на Сафо в елегически дистихон на латински език. Лятната schola завърши с раздаването на художествено оформените дипломи.

Връчването на дипломите

Специални благодарности трябва да бъдат изказани на преподавателите Marion Dapsens и Abel Schutte, които без заплащане и напълно доброволно преподаваха на българските ученици и студенти в продължение на една седмица.

Една от дипломите преди нанасянето на имената

В понеделник, 08.09. преподавателите посетиха катедра "Класическа филология" в СУ "Св. Климент Охридски", където се срещнаха с ръководителя ѝ проф. Мирена Славова, а по-късно през деня имаха среща и с Марта Методиева, преподавател по латински език в НГДЕК. По време на разговорите бяха обсъдени планове за предстояща съвместна дейност между България, Холандия, Белгия и Италия.

В Гълъбарника

Надяваме се, че догодина школата ще има възможност да приеме по-многобройни участници.

В следващите дни очаквайте снимки, видео и интервюта с участвали в школата.

Снимките направиха Биляна Йорданова, Marion Dapsens и Димитър Драгнев.

Латинският отново е популярен в училищата в Германия

(по материали от dw.de от края на 2012 г.)

В продължение на дълги години латинският не е предизвиквал ентусиазъм като предмет, изучаван със сериозен интерес. Сега той се възражда именно от желанието на учениците, като много училища следват тази тенденция. Тя засега обаче не получава разпространение в други страни.

Йоханеумът (Johanneum) е най-старото и най-богато украсеното училище в Хамбург. Зад стените на сградата от XIX в. класическите езици винаги са били на почит. В гимназията учениците учат латински - още от пети клас (в Германия гимназията започва от пети клас и обхваща осем учебни години - бел.прев.).

Много родители избират Йоханеум, защото те искат определен вид образование за своите деца, казва Анна Шюнеман, която преподава латински и немски вече четири години. Тя обаче гледа критично на елитарността. Латинският е много повече от специален предмет, чрез който родителите обещават предимство на децата си. Тя преподава латински със страст и се опитва при всяка възможност да сподели това удоволствие със своите ученици.

След 2000 години Овидий има какво да каже

За да оживи Древния Рим Шюнеман прожектира върху екрана картина, която да бъде отправна точка за дискусия сред учениците. На екрана се виждат римляни, които седят на трибуна. "Spectatum veniunt, veniunt spectentur ut ipsae" чете ученичката Карла от своята книжка. 

Преводът отеква от различни страни: "Те идват, за да гледат и за да бъдат видени". Учениците горещо дискутират какво тези думи, написани от римския поет Овидий преди повече от 2000 години (в първа книга на неговото произведение "Ars amatoria" - "Любовното изкуство"), имат общо с живота днес.

Шюнеман винаги се опитва да създаде уроци, които да са живи и забавни и да стимулират интерес към римската култура сред учениците. "Когато аз ходех на училище, фокусът беше върху структурата на езика" казва 33-годишната учителка. 

Броят на студентите по латински се увеличава

Благодарение на подхода, който Шюнеман описва, в последните седем години броят на студентите, които се записват да учат латински постоянно расте (в Германия специалностите латински и старогръцки са разделени и невинаги студентите, които изучават латински, изучават и старогръцки и обратното. В България те се изучават винаги заедно в специалността класическа филология. - бел.прев.).

"Увеличаването на броя на учещите латински в училище се отразява и на университетите", казва Клаудия Шиндлер, която ръководи Института по гръцка и латинска филология в университета в Хамбург. "Училищата, особено тези, които преди сериозно са редуцирали латинския в своите учебни планове и са съкратили съответните щатове, изведнъж се сблъскват с многобройни ученици, които са избрали латинския като свой основен предмет.

Германското изключение

За разлика от доста европейски страни, в Германия темите за стойността и ползата от латинския са отново актуални (като подобни примери могат да се посочат Австрия, Холандия, Италия и Испания). За Германия въпросът е важен и от гледна точка на интеграцията на деца от имигрантски произход, тъй като изучаването на латинския е от полза за по-доброто овладяване на немския. Но за Клаудия Шиндлер и за другите "фенове" на латинския, той е много повече от врата към другите езици, ключ към логическо мислене и помощ за усвояването на останалите предмети. "Той е част от нашата култура. Така човек стига до своите корени", добавя Шиндлер.

Текста състави и преведе Димитър Драгнев

VOX CLASSICA НА ПЕТ ГОДИНИ

Днес, 29.06.2014 г., в деня на Св.Св. Първовърховни апостоли Петър и Павел, нашият сайт VOX CLASSICA BULGARIAE навършва цели пет години. 

За това време се натрупа голямо количество публикации, които от една страна информираха за актуални събития в България и по света, свързани с Античността, класическото образование, латинския и старогръцкия, класическото наследство през вековете и в наши дни и разбира се, за това, което през Ренесанса Леонардо Бруни (а и редица останали забележителни автори) са нарекли studia humanitatis, на български можем да приемем общия превод "занимание с, стремеж към човешкото" - колкото и всеобхватно и същевременно неопределено да звучи това. Не само събитията, но и самите хора, занимаващи се с всичко това, са "на фокус" в тази страница. 

От друга страна авторът на сайта се опитваше да събира важни текстове и други материали, свързани с изброените по-горе теми, които да са достъпни и по-лесно откриваеми в Интернет пространството, за да могат тези, които се занимават професионално или любителски с въпросните проблеми, да ги ползват свободно, а от друга страна хора, които тепърва искат да се запознаят с Античността, класическата филология и свързаните с тях дялове от хуманитаристиката, да имат някаква отправна точка.

За последните два месеца страницата е посетена близо 2600 пъти, което е едно скромно постижение, но същевременно показва, че в България има една стабилна общност, която се интересува от тези въпроси. Разбира се, тези пет години са много малко на фона на дългата история на българската класическа филология и на българската хуманитаристика и още по-малко на фона на хилядолетната класическа традиция, но се надяваме се сайтът да е допринесъл поне малко за консолидирането и разширяването на тази общност.

И едно съобщение: за редовното си списване и за издирването и публикуването на наистина важна информация и интересни текстове, сайтът търси сътрудник. Неговата дейност ще е по-скоро творческа и, разбира се, ad usum et bonum publicum. 

И тъй като страницата е основана именно в деня на Първоапостолите, най-големите мисионери и проповедници на Словото, нека поне частица от техния дух и тяхната отдаденост да присъства и тук в това "виртуално" пространство.

Лятна школа по класически езици за учениците от НГДЕК

Lingua Latina viva или часове по "разговорен" латински в НГДЕК

Уточнение: в заглавието думата разговорен стои в кавички, тъй като не става дума за разпространените напоследък опити за привличане на интерес към латинския чрез разговори на тема космически кораби или частите на реактивния двигател (в които по принцип няма нищо лошо, стига да бъдат използвани умерено), а за традиционен метод на обучение по класически езици, при който езикът се употребява като съвременен жив език.

В средата на април Димитър Драгнев, бакалавър по класическа филология на СУ проведе няколко часа по латински език с учениците от 8. и 11. клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ". В тях беше използван т.нар. Methodus Natura или естествен метод, чиято цел е активното владеене на съответния език като гаранция за доброто ниво на владеене на езика въобще. В часовете учениците се учеха да пишат и говорят на латински, като се започна от най-основните фрази - поздрави, представяне, изразяване на мнение и предпочитания. 

След това бяха прочетени няколко диалога, които учениците имаха време предварително да разгледат и разберат с помощта на бележките в полето отстрани. Те представляват превод на някои думи или фрази, но в повечето случаи латинският език бива обясняван отново с други, вече познати думи и изрази на латински (той е lingua per se illustrata - "обяснен чрез самия себе си"). Преводът на български в този случай не е основна цел, тъй като учениците разбираха точния смисъл на казаното от самия контекст.

Диалозите бяха разиграни на дъската от учениците, след което те получиха задача за домашно сами да съставят такива, използвайки наученото в часа. Своите текстове те представиха през следващите дни.

Този метод на обучение по класически езици е един от най-популярните в последните години и получава широко разпространение в редица страни в Европа (особено в Италия) и Северна Америка. Всъщност той не е нов по своята същност, защото именно това е методът, по който са се изучавали латински и старогръцки по времето на Ренесанса. Чак в средата на XIX в. той бива заменен от т.нар. граматико-преводен метод, в който, както показва името, основният акцент в обучението се пада на граматиката и на превода на съответния роден език.