Показват се публикациите с етикет старогръцки език. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет старогръцки език. Показване на всички публикации

28 август 2018

За пета поредна година в България се проведе Лятна школа по класически езици


От 19. до 27. август в Трявна за пета поредна година в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие общо 57 души - ученици, студенти и преподаватели от НГДЕК "Константин Кирил Философ", СУ "Св. Климент Охридски", Първа АЕГ, 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", Френски лицей "Виктор Юго", ПГРЕ "Г.С. Раковски" - гр. Бургас и други.

По време на школата бяха проведени 135 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други класически езици като старобългарски, персийски, староанглийски и литовски. Бяха четени произведения на Цицерон, Вергилий, Катон, Исидор Севилски, Корнелий Непот, Катул, Хораций, Овидий, Хигин, Еразъм, Лудвиг Холберг, Сафо, Атеней, Черноризец Храбър, Саади и "Беоулф". Както всяка година, и този път имаше занимания с антична поезия и нейните интерпретации през вековете.

В три поредни дни доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ проведоха занимания с участниците съответно под формата на ателие за превод на български автори, пишещи по антични мотиви, на старогръцки и латински език и под формата на семинар за епиграфските паметници по българските земи. Д-р Кръстю Банев от университета в Дърам, Англия, направи практическо упражнение по реторика чрез древните Progymnasmata на Афтоний, а д-р Иван Петров, преподавател в МУ-Пловдив проведе занимания по литовски език и неговата връзка с останалите индоевропейски езици, а заедно с Димитър Драгнев - и по персийски език. Студентът по класическа филология Борислав Петров за втора поредна година представи своите продължаващи занимания по староанглийски език.

На 25. август участниците в школата разгледаха Nicopolis ad Istrum, близо до дн. с. Никюп, Великотърновско - един от забележителните римски градове по българските земи (под ръководството на доц. Павлина Владкова, ръководител на обекта) и представиха в рамките на 20 минути рецитал по антична поезия в рамките на античния фестивала "Нике - играта и победата", организиран от сдружение "Mos maiorum Ulpiae Serdicae", сдружение "Бъдеще за Никюп" и др.

Половината от участниците бяха в школата за първи път, а сред останалите има такива, които идват за четвърти или пети пореден път. Сред тях следва да бъдат отново споменати Бетина Янева, Диана Зулчева, Мария-Магдалена Пейчинова, Борислав Петров - носители на награди от международни и училищни конкурси по латински език, които помогнаха при обучението на начинаещите; Василен Василев, първенец на Националната олимпиада по философия за 2017 г., Михаил Зарев - лауреат на същата олимпиада за 2018 г., Магдалена Станилова и Явор Кондов - победители в олимпиадата по класически езици на НГДЕК за тази година.

По време на школата беше осъществен и видеоразговор с миналогодишните гости на школата от Сърбия, които, вдъхновени от постигнатото, през тази година правят своя лятна школа в град Сремски Карловци - Collegium Carolivicanum.

Преподаватели: Димитър Драгнев (alumnus на СУ, Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия; организатор на школата), Марта Методиева (преподавател по латински в НГДЕК), Георги Митов (alumnus на Accademia Vivarium Novum), Адриан Прейс (също възпитаник на Accademia Vivarium Novum от Полша).

Снимки във Фейсбук с таг #Лятнаschola .

29 август 2017

Завърши четвъртата Лятна школа по класически езици в България



От 21. до 28. август в Паничище, близо до древната Germania (дн. Сапарева баня) за четвърти път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие общо 68 души от България и Сърбия и по един гост от Испания и Полша. Така за точно три години от първата Лятна школа, провела се през септември 2014 г., в школите, организирани през лятото, а през 2016 г. и през есента, са се включили 109 души от 8 държави. Основните участници са ученици, студенти, възпитаници и преподаватели от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и СУ "Св. Климент Охридски".

В дните на школата бяха проведени близо 110 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други класически езици като старобългарски, библейски еврейски, арабски, староанглийски. Сред четените автори бяха Катул, Хораций, Вергилий, Овидий, Марциал, Хигин, Еразъм, Боден, Сафо, Парменид, Есхил, Исократ, Дука; текстове от Стария и Новия завет, а имаше и специални занимания, посветени на старогръцките епиграми, на глаголицата и разчитане на ръкописи, на графитите в Помпей, на превода от български на класически езици. Както всеки път, имаше специални занимания античната поезия и нейните интерпретации.

Сред участниците следва да бъдат споменати Минка Дешева, Бетина Янева, Мария-Магдалена Пейчинова, Диана Зулчева, Борислав Петров - носители на награди от международни и училищни конкурси по латински език, както и Василен Василев, първенец на Националната олимпиада по философия от тази година и носител на почетна грамота от международната.

Школата се осъществи с финансовата подкрепа на СУ "Св. Климент Охридски" и на Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО). Доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ, както и проф. д-р Воин Неделкович, ръководител на катедрата по класическа филология в Белградския университет, провеждаха всеки ден своите занимания. В тях се включиха и Йелена Савич и Йелена Рудович, преподаватели по латински в класическите гимназии в Белград и в Сремски Карловци, които придружаваха своите ученици. Сред преподавателите бяха още Марта Методиева от НГДЕК, Вукашин Милкович, Георги Митов и Красимир Иванов, възпитаници на Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия. Организатор на школата: Димитър Драгнев.

Снимки във Фейсбук с таг #Лятнаschola .


02 юни 2017

Лятна школа по класически езици 2017

Тазгодишната лятна школа по класически езици в България ще се проведе от 21. до 28. август в Паничище близо до Сапарева баня.

Пълната информация за нея можете да откриете на специалния сайт: https://sites.google.com/view/scholaaestiva2017 .

02 ноември 2016

Есенни занимания по латински и старогръцки в Боровец


От 29.10. до 01.11.2016 г. в Боровец се проведоха занимания по латински и старогръцки език, в които се включиха 33-ма души - ученици, студенти и преподаватели от СУ "Св. Климент Охридски", от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и от други училища в страната.

Както обикновено, те бяха свързани не само с традиционните занимания с четене на текстове и граматика, но с активното овладяване на древните езици чрез слушане, говорене и писане. Това включваше музикални интерпретации по стихотворения от антични и средновековни автори, писмено упражнение - преразказ на античен текст, дискусии по цитати от Хораций, Вергилий, Цицерон, Салустий, св. Августин, Еразъм и Пико дела Мирандола, гледане на филм на латински език и други.

Вечерта на 31.10. беше посветена на пресъздаването на сцена от Плавтовата комедия "Menaechmi" и на специална игра, свързана с откриването и превеждането на текст по известното писмо на Плиний Млади за призрака.

Организатори на събитието са Димитър Драгнев и Марта Методиева, преподаватели по латински език. 

11 октомври 2016

Латински и старогръцки в Боровец

Salvete! Χαίρετε!

През есенната ваканция (от 29.10. до 01.11.) отново ще имаме занимания по латински и старогръцки (и други стари езици) в Боровец. Те са подходящи както за ученици, така и за студенти, независимо от нивото на владеене на езиците.

Както винаги, ще се занимаваме с четене на текстове и говорене, слушане и писане на латински и старогръцки. Разбира се, основно място в заниманията ще има и музиката, ще гледаме филми и ще играем игри.

В заниманията ще вземат участие и преподаватели от НГДЕК и от Софийския университет.

Тръгването от София ще е на 29.10 сутринта, връщането – на 01.11. следобед, като ще бъдем в базата на УОС ЕАД (към Министерството на образованието). В базата е осигурено присъствие на медицинско лице.

Цена за ученици – 75 лв, за студенти – 100 лв. В тях се включват пълен пансион (нощувки и храна), пътуването и задължителната застраховка. Разликата в цената идва от различната цена за пансиона за ученици и неученици според правилата на Ученически отдих и спорт.

Групата има максимален брой от 30 души. В детайли програмата ще бъде уточнена след сформирането на групата.

За повече информация от организатора: Димитър Драгнев (dimitar.dragnev@gmail.com или във Фейсбук).
Може да се свържете и с г-жа Марта Методиева.

Записването става до 17.10. със съобщение до организатора и превод на сумата на сметката на тези занимания BG06FINV91501016741020 (Първа инвестиционна банка; титуляр: Димитър Драгнев).

01 септември 2016

Завърши третата Лятна школа по класически езици в България


От 21.08. до 30.08.2016 г. за трети път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие 42 участници от четири страни - България, Италия, Белгия и Франция (през 2015 г. участниците бяха 25, а през 2014 г. - 12), като от българските участници най-много бяха учениците от НГДЕК и студентите от СУ, а преподавателите бяха от СУ "Св. Климент Охридски", НГДЕК "Константин Кирил Философ", Accademia Vivarium Novum (Рим) и Schola Nova (Белгия). Школата се проведе в базата на МОН до с. Атия на брега на Черно море.

За осемте пълни дни на школата бяха проведени над 80 часа занимания. Както и през предишните години, основните занимания бяха по латински и старогръцки, като този път беше обърнато и специално внимание на старобългарския като класически език, бяха проведени и две занимания по библейски еврейски език. Докато начинаещите правеха своите първите стъпки в активното овладяване на латинския и старогръцкия (чрез четене, но и чрез говорене, писане и слушане), напредналите се занимаваха с четене и анализ (предимно на латински език) на автори - от латинските бяха четени Вергилий, Хораций, Овидий, Лукреций, Катул, Тит Ливий и Федър, а четенето на старогръцките започна с Теофраст в памет на наскоро отишлия си от този свят проф. Богдан Богданов (чийто първи публикуван превод е именно на Теофрастовите характери) и премина през Аристофан, Алкифрон, Платон, Лукиан, Херодот, Мимнерм, за да завърши с Омировата Илиада. Доц. д-р Невена Панова от Катедрата по класическа филология в СУ изнесе лекция на латински език за диалогичното у Платон, а д-р Димитър Илиев представи съвременни електронни ресурси за Digital humanities.

Освен заниманията с текстове, основен акцент в школата беше античната поезия, пресъздадена чрез песни, съставяне и представяне на кратки сцени на латински език по теми от античната митология, бяха направени и две пътувания - до античния Деултум и до старинния Созопол.



Школата се организира от преподавателя по латински и старогръцки език Димитър Драгнев. Подкрепена е от СУ "Св. Климент Охридски", Катедра "Класическа филология" и НГДЕК "Константин Кирил Философ".
  

05 декември 2015

Конкурс за илюстрация на мъдра мисъл за учениците от Х клас на НГДЕК

До учениците от Х клас: остават още десет дни да се включите в конкурса за илюстрация на мъдра мисъл. Ето повече:

Общи условия и насоки:
Цел: Създаване на илюстрация върху съдържанието на сентенция от предложения по-долу списък. Илюстрацията може да е изпълнена с различна техника и в различен стил, но важно условие е да съдържа някакъв „античен елемент“, т.е. дори съдържанието й да е съвсем общо и общовалидно, а не отнесено до античен контекст, все пак и то трябва да е илюстрирано посредством подобен детайл: например като далечен фон виждаме очертанията на гръцки храм или поне на колона. Бихте могли (отново само „подсказка“) да изобразите онова, което искате да изобразите, върху „гръцка ваза“, като се опитате и да последвате някой конкретен стил във вазописта... или пък да останете „по-близо до текста“ и всъщност да го изпишете-изрисувате самия него, като в отделните букви „вложите“ нещо антично – например йотата да бъде колона и т.н... А ако не смеете сами да рисувате, направете колаж!

Един ученик може да участва с до три илюстрации (формат: най-малко А4).

Срок за предаване на илюстрациите: 15 декември 2015 г., вторник, включително. Моля, предавайте материалите в канцеларията, на преподавателите си по старогръцки или на класните си ръководители.

Класирането ще бъде обявено на Сатурналиите! Очаквайте награди и – както е според античната традиция – слава! Успех!

1.      Ἀρχή ἐστιν ἥμισυ παντός. 2. Γυναιξὶ κόσμον ἡ σιγὴ φέρει.
3.      Εἷς ὑπὲρ πάντων, πάντες ὑπὲρ ἑνός. 4. Ἐλέφας μῦν οὐ θηρεύει.
5.      Ἐν οἴνῳ ἀλήθεια εἶναι λέγεται. 6. Ἡ ἀνδρεία ἀρχή ἐστι τῆς νίκης.
7.      Ἡ τῆς ἀρετῆς ὁδὸς τραχεῖά ἐστιν. 8. Καλὸν δένδρον φέρει καλοὺς καρπούς.
9.      Κόραξ κόρακι φίλος ἐστίν. 10. Ὁ θεὸς ἐκ τῶν ἔργων γιγνώσκεται.
11.  Σπεῦδε βραδέως. 12. Τῷ νεανίᾳ πρέπει τὴν γλῶτταν κατέχειν.
13.  Φίλων ἐστὶ τὸ αὐτὸ βούλεσθαι. 14. Χάρις χάριτος αἰτία.

15.  Χαλεπόν ἐστι μῶρον διδάσκειν ἐν βραχεῖ χρόνῳ.

17 септември 2015

Проф. Луиджи Мираля на посещение в България


Днес основателят и директор на Accademia Vivarium Novum проф. Луиджи Мираля идва в България заедно с още двама преподаватели от академията. Това е едно дългоочаквано посещение, което е от голямо значение за класическото образование в България.

Утре от 10 ч в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Мираля ще говори не само за методите на преподаване на класически езици в днешно време, но и за мястото на тези езици в обществото, на литературата, написана на тях, за ценностите, които тя носи. Проф. Мираля ще сподели своите възгледи като задълбочен изследовател на текстове, а и огромния си опит от работата със студенти от различни краища на света. Лекцията ще бъде съчетана с практическо занимание, в което ще се включат студенти от Софийския университет и ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ".

След обедната пауза Йожеб Арон Тот, преподавател в Академията, ще проведе занимание по римска поезия с акцент върху правилното скандиране и предаване на поетическите размери за днешните читатели и слушатели на древните стихове.

В събота преподавателите ще имат отново занимания със студенти и ученици.

Проф. Мираля е световноизвестен учен и преподавател по латински език, който през 1996 г. в Италия основава Accademia Vivarium Novum, където през последните години стотици младежи от цял свят са получили образование по класически езици и свързаните с тях учебни дисциплини. В Академията не само всички занимания са водени изцяло на латински (само тези по старогръцки са на старогръцки), но латинският е и езикът на всекидневното общуване между студентите. Целта е те да го овладеят изключително добре и то активно, за да могат по-добре да разбират мисленето и стила на различните автори, творили през вековете. Академията е и притегателен изследователски център за мнозина учени от цял свят и има собствено издателство. Повече за нея може да научите на този сайт: www.vivariumnovum.net

Проф. Мираля идва по покана на катедра "Класическа филология" на СУ "Св. Климент Охридски" и на НГДЕК "Константин Кирил Философ", но основна заслуга за това посещение има Красимир Иванов, студент по класическа филология в Софийския университет, който през изминалата година стана третият българин, който преминава обучение в Академия Vivarium Novum.

Ето и линк към събитието във Фейсбук, в който може да намерите още подробности: https://www.facebook.com/events/182983842033820/ .

10 септември 2015

Латинският език не е мъртъв, убива го този, който го преподава зле

Интервю с проф. Луиджи Мираля, президент на Accademia Vivarium Novum, дадено за електронното издание Il Sussidiario през април 2009 г.


Проф. Мираля, съществува впечатлението, че днес в Италия обучението по класически езици съществува само като един вид наследство от миналото. Вие как преценявате най-общо обучението по латински и старогръцки в нашата страна?

Въпросът за класическите езици в Италия и до голяма степен и в другите страни в Европа има дълбоки исторически корени, които отвеждат най-малкото до края на XVIII в. Тогава хора като Фридрих Август Волф и Вилхелм фон Хумболт, които са авторите на концепцията за Formale Bildung („формално образование“), виждат изучаването на латински така: „изключително средство за упражняване на определени способности на човешката душа“. В Италия тази постановка на въпроса, която ражда граматико-преводния метод в обучението по класически езици, навлиза по-късно и за определен период се противопоставя на дидактическата система, която идва от времената на Ренесанса. Но след 1860 г., включително по идеологически причини, „научният метод“ е въведен със сила и резултатите още в началото са катастрофални. Още през 1894 г. министър Марини се вижда принуден да свика комисия, която да удостовери резултатите от новата методология. Президентът на тази комисия, Джовани Пасколи (един от най-големите италиански поети, творил на италиански и латински език - бел.ред.), произнася тежка присъда, но независимо от това идеологията взима връх и обучението продължава по същия начин. Въпросът се проточва през целия изминал век до момент, в който се стига дотам да говорим за новия метод като „традиционен метод“.

Кои са негативните ефекти от този „традиционен“ метод на преподаване?

За метода, който в момента има превес в италианското училище, бих казал, че е подходящо да извикаме заедно със Сенека: Utinam tantum non prodesset: nocet! Учениците се учат да мразят с непримирима омраза граматиката, скучните текстове за превод, които трябва да се разгадават, непонятните класически автори, от които безплодно трябва да научат наизуст един неразбираем превод, скалъпен от море от безбройни и несмилаеми бележки. Също и изучаването на текстовете от римската литература в такава ситуация се свежда често до повтаряне на чужди мнения за стила, употребата на езика, реторическите похвати: защото бедният ученик, който не разбира нищо от текста и който често не чете (или по-добре не „дешифрира“) дори няколко реда от текста, няма основа, върху която да мисли самостоятелно, и, доколкото е възможно, самостоятелна критическа оценка. Има и сериозен риск, че тук се извършва един обратен подбор: един толкова дедуктивен метод рискува да предпочита и да поставя на първо място този тип ученик, който следва пасивно някакви нареждания; от друга страна бива „наказван“ ученик, който има независима и свободна мисъл, който обича живата и настояща реалност. Не само че не са за похвала постоянното прилежание, способността за самообладание и упражняването на рационалните способности; на мен ми се струва парадоксално, че брилянтността на интелекта и желанието да свържеш verba и res, "думите" и "нещата" в изучаването на класически езици са един вид за порицание, сякаш са грях, а не добродетел.

Стигаме до pars construens: Академия „Vivarium Novum” (www.vivariumnovum.net), на която сте президент, разпространява в Италия обучението по латински и по старогръцки посредством „естествения метод“ (“Methodus natura”) на датчанина Ханс Орберг: в какво се състои синтезирано основата на този метод на обучение?

„Естественият метод“, приложен от Орберг за латинския, и колкото са моите възможности – от мен самия за старогръцкия, не е съвременно изобретение. Всъщност това е „директният“ или „индуктивен“ метод, който до голяма степен е използван в школите на хуманистите и след това; както казах по-горе поне до края на XVIII в. в цяла Европа. Той започва от „значещия контекст“, първоначално конструиран ad hoc, впоследствие оригинален, който предоставят разпределените за изучаване думи, морфология и синтаксис, заедно с многобройни примери, вплетени вътрешно в една непрекъсната и увлекателна история, която служи за мнемоническа опора и като мотивация за учене – в учебника по латински за начинаещи сякаш имаме един „роман“ за превратностите в живота на една familia Romana от II в. сл. Хр. Текстовете са илюстрирани per se (сами по себе си): вече не става дума за „енигмата“ на превода, а за текстове, които постепенно следват нивото на познания, които ученикът е придобил, защото той е в състояние да ги разбира на момента, без необходимост да превежда на своя език. Ученикът „излиза“ колкото е възможно по-малко от езика, който изучава, и носи в съзнанието си, заедно с детайлни и подредени обяснения, това, което е срещнал в текстовете, само след като го е видял приложено в един текст или в примери, които са разбираеми. Така за доста кратко време се усвояват морфологията, синтаксиса, лексиката, които трябва да се владеят и разпознават без колебание в текстовете на авторите. Vox maiorum (гласът на предците) достига по този начин до ушите на младежите от съвременната епоха, които по този начин водят диалог с Цицерон, Сенека, Салустий и Вергилий, а не са принудени да се занимават повече с непоносими логически задачи и загадки.

Следователно Вие подкрепяте отказване от това, което погрешно се нарича „традиционен метод“ и препоръчвате този метод на преподаване?

Въпреки че вярвам силно в свободата в преподаването и в автономията при избора на методи, които не могат да бъдат налагани на никой преподавател, си позволявам, въз основа на своя собствен опит и на този на многобройни преподаватели от цяла Италия и други части на света, да препоръчам тази дидактическа система. Дали другият метод е изпълнил предназначението си за „формиране на ума“ и „развитие на логиката“, или не, това други ще преценят: аз, който смятам, че не може да съществува друг аргумент за защита на обучението по латински в училищата освен този най-прост, че това е езикът, чрез който достигаме до огромно наследство от антични, средновековни, ренесансови и следренесансови текстове, въпросът, който току-що обсъдих, няма голямо значение. Латинският е ключ към цялата европейска култура – към литературата, правото, философията, историята, богословието, природните науки, антропологията, себепознанието и познанието на другите култури. Обаче всички съкровища, които той може да разкрие, остават добре пазени в шкафовете и касите на творбите, чрез които те са ни препредадени, ако езикът не е овладян така, че да могат да се четат свободно цели книги от автори като Еразъм, Коперник и Спиноза. Граматико-преводният метод по самата си същност не позволява това. Индуктивният метод обаче не само е успял с поколения учащи през вековете, но, стига да е приложен със строгост и професионализъм, дава доста добри резултати и днес.

Преходът от дедуктивен към индуктивен метод (не само за класическите езици, но и за италианския и за целия природоматематически цикъл) би ли могъл да бъде един генерален отговор на въпроса за успешната работа на нашите ученици?

Индуктивният метод е без съмнение по-увлекателен и съставлява един стимул за преодоляване на по-неприятните трудности и за събуждане на интерес у младежите дори и в сферата на природните науки и математиката. Не бих искал обаче да бъде объркван с някаква „леснотия“ и с „празен педагогизъм“, които от известно време са навлезли в италианското училище, с реториката на „правенето“, на „оперативността“, на „сръчността“. Истинската цел, която всеки педагог трябва да си постави, е да води постепенно своите ученици до развитие на способностите за абстракция, които им позволяват да се освободят от придържането към отделните факти, за да стигнат до изводи, идеи, аргументи, дори закони, които да важат в по-общ план, така че [учениците] да не са обвързани с конкретен случай. Това е единственият път, чрез който те да не са подчинени на необуздания поток на модерното в определения момент, на калейдоскопската промяна, на преобладаващото мнение. Не трябва да забравяме онзи риск, който предвиждаха Олдъс Хъксли и Рей Бредбъри: рискът да превърнем учениците само в дресирани двуноги, а не в мислещи същества. Ето това е, от което се страхувам: не от това някой просто да се ограничава само до изхождането от дадено нещо, за да стигне до универсалното, но от това да е закотвен за единия сетивен факт, с отслабнала способност за абстракция.

Какво смятате за предложението, подкрепяно от мнозина, обучението по класически езици да се превърне в избираемо? Това би ли допринесло за по-доброто им изучаване, или е крачка към пълната забрава на латинския и старогръцкия (в момента в Италия има около два милиона ученици, изучаващи латински и около 600 хиляди – старогръцки. Това прави Италия страната с най-широко разпространение на класическото образование в света. – бел. прев.)?

Смятам, че превръщането на латинския и старогръцкия в избираеми предмети би било сериозна грешка. Причините за това са няколко – едните чисто теоретични, други – практически. Който предлага това, изхожда от идеята, че класическите езици са част от специализирано познание, запазено за този, който иска да се посвети на „лабораторно“ и „научно“ реконструиране на античния свят. Латинският обаче позволява достъпа до нашето вековно наследство и четенето не само на Цицерон и Сенека, но и на Елред и Абелар, на Бартоломео де лас Касас и на Нютон, на Енеа Силвио Пиколомини и на Пико дела Мирандола, на Еразъм и Галилей. Смятам, че не може да имате съзнание за историческото развитие на професията, която упражнявате и на материята, която изучавате, без integros accedere fontes, т.е. без да пристъпите към самите оригинални извори, което само латинският позволява. Според мен въпросът стои само в методите, защото е очевидно че един ученик учи пет години по четири или пет часа седмично един език и в края не е в състояние да чете дори Евангелието, следователно няма причина това нещастно положение да продължава напред. Щом е показано, че само за две години учениците могат да достигнат състояние, в което да четат и да вкусят една известна част от хилядолетната литература, написана на латински език, смятам, че трябва да се съгласим, че за приемането на един инструмент, който е от такова културно значение, си струва усилията той да бъде включен със съответното нему време в училищния curriculum.

А кои са аргументите от практическа страна, които показват, че класическите езици не бива да се превръщат в избираеми предмети?

Дори от практическа гледна точка запазвам мнението си, че превръщането им в избираеми би било беда. Имал съм възможността да анализирам добре ситуацията в училищата във Франция и отчасти в тези в Англия, в които от време латинският е избираем, а старогръцкият е почти изчезнал. Така, разрушителният ефект върху обществото (докато при нас всяка квартална сергия е все още пълна с джобни издания на антични автори, в Париж и дори в Оксфорд те са се превърнали в стока за книжни плъхове) е този, че във Франция например, учителят по латински не може да изисква много от своите ученици, които, ако той се превърне в по-взискателен, напускат групата и избират друг предмет, оставяйки го без „клиенти“ и така и без работно място. Този тип тирания влияе доста негативно върху качеството на преподаване, което точно заради това е доста ниско. Превръщането на латинския в избираем предмет, накратко, би определило ефективното и категорично негово изчезване от италианските училища. 

Превод от италиански: Димитър Драгнев. Оригиналната публикация се намира на този адрес.

31 август 2015

Завърши Лятната школа по класически езици

В античния Деултум

През изминалата седмица (от 23. до 30. август) в Атия близо до Бургас за втори път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея се включиха общо 19 участници – ученици от НГДЕК „Константин Кирил Философ“ и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“. Преподаватели бяха Димитър Драгнев – организатор и ръководител на школата, Одил Дапсенс (Schola Nova, Белгия), Абел Схуте (Athenaeum Illustre, Холандия) и Марта Методиева, учител по латински в НГДЕК.

За осемте дни бяха проведени общо 45 занимания по латински език, старогръцки език, антична и средновековна поезия, антична култура и на други теми. Специални гости тази година бяха доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ. Доц. Панова изнесе лекция на тема „Отношението на Сафо към поезията“, а д-р Илиев изнесе лекция за античната епиграма и проведе практическо занимание за народния латински и прехода към романските езици.

В школата взеха участие ученици от всички випуски (от 8. до 12. клас), както и студенти. Това позволи да се водят занимания на различни нива. Чуждестранните преподаватели провеждаха часовете си на латински, а участниците в групата на напредналите също коментираха прочитаните текстове изцяло на латински език. Сред четените автори бяха Цицерон, Вергилий, Катул, Сафо, Анакреон, Мимнерм, Платон, Лоренцо Валла, Джовани Пико дела Мирандола, Еразъм Ротердамски.

Сред участниците бяха и всички, които участваха или спечелиха награди от международни конкурси по латински през изминалата година - Минка Дешева (също и олимпийски победител по класически езици за 2014 г.), Бетина Янева, Мария-Магдалена Пейчинова (олимпийски победител по класически езици за 2015 г.), Диана Зулчева и Мадлен Нанева. 

В Лятната школа имаше и две кратки пътувания – посещение на археологическия резерват Деултум (с. Дебелт) и на антична Аполония – днешния Созопол с Археологическия музей, последните разкопки и храма „Св. Георги“.

Тази година базата, в която се проведе Лятната школа, се намираше на морския бряг, така че участниците имаха и достатъчно време за почивка на плажа и разхлаждане във водите на Евксинския понт.

Очаквайте скоро снимки, видео и други подробности за лятната schola. Тагът във Фейсбук е #Лятнаschola.   

27 март 2015

Лятна schola по класически езици 2015

Тази година в България за втори път ще се проведе Лятна школа по класически езици. Ето повече информация:
Забележка: Капарото и останалата част от сумата следва да се внесат по тази сметка: BG71 UNCR 7000 1520 7460 71; титуляр: Марта Методиева
При основанието за плащане да се посочи: Лятна школа; име, фамилия и клас на участника.





24 ноември 2014

Днес е откриването на новата библиотека на специалност "Класическа филология"

От страницата на Катедрата:


И една бележка - всъщност 187. аудитория е мястото на историческата читалня на библиотеката към специалността, във времето, когато сградата на Ректората не е изпитвала такъв недостиг на аудитории, както сега. С настоящото обновяване имаме едно завръщане към традицията. Bonis auspiciis! 

10 ноември 2014

Нова международна асоциация Humanitas Renascens


На 08. ноември в Рим, в историческата Villa Mondragone беше основана нова международна асоциация за развитието на studia humanitatis, която ще носи името Humanitas Renascens. Сред многобройните цели, които тази нова съобщност си поставя, са развитието на класическото образование в Европа и по света, разпространение на ценностите на европейската култура, натрупани през вековете от Античността досега, прокарване на нови пътища, чрез които тези ценности да достигат до младите хора и да бъдат движеща сила в обществото въобще. 

Studia humanitatis е израз, създаден във времето на Ренесанса, с който се обозначават онези дисциплини, занимаващи се с всичко, което прави човека човек. Организацията се създава по идея Accademia Vivarium Novum, с помощта на Università degli Studi di Roma Tor Vergata.

За основаването на асоциацията в Рим се събраха представители от различни страни - Италия, Бразилия, Германия, Австрия, Португалия, Нидерландия, Франция, Хърватска, Китай, Чехия и други. Представител от името на България беше Димитър Драгнев, B.A. по класическа филология на СУ "Св. Климент Охридски". Ето думите, с които той се обърна към присъстващите (на латински, по-долу превод на български):

In primis gratias ingentes agere velim Aloisio Miraglia professori et omnibus, qui hunc conventum instituistis. Mihi maximo honori necnon gaudio est vos salutare meo nomine et nomine Universitatis Sophiensis, urbis capitalis Bulgariae Divinae Sapientiae dicatae. Nos in Bulgaria maxime huic novae societati condendae favemus nec tantum verbis, sed quod est maioris momenti etiam rebus. Memoria enim tenemus nostros atavos – Sanctum Cyrillum, Sanctum Methodium et Sanctum Climentem Achridensem dico – qui saeculo nono alphabetum Cyrillicum confecerunt Sacramque Scripturam in sermonem vernaculum Paleobulgaricum verterunt, ut postea his litteris humanitatem non tantum in nostra terra, sed ad Mongoliam et ad Mare Pacificum usque propagarent.
Credo nos una posse illum locum Pici Mirandulensis in illius Orationi de hominis dignitate, quo verbis Dei dicit: “Nec certam sedem, nec propriam faciem, nec munus ullum peculiare tibi dedimus, o Adam, ut quam sedem, quam faciem, quae munera tute optaveris, ea, pro voto, pro tua sententia, habes et possideas" (Pici Mirandulensis Orat. de hominis dignitate, 18.) ita ad effectum adducere, ut hoc in loco necnon in omnibus inceptibus societatis sit spatium liberum, in quo iuvenes totius orbis terrarum amore humanitatis ardentes, suum amorem (et proprium indolem) colant, amplificent, divulgent. Consentire quoque maxime velim his verbis, quod humanitas et notio humanitatis fines Europae late excedat. Nam poeta maximus Persarum Saadi Shirazi qui saeculo decimo tertio vixit hos prorsus versus conscripsit:

تن آدمی شریف است به جان آدمیت
نه همین لباس زیباست نشان آدمیت

Tan-e adami sharif ast be jan-e adamiyat;
Na hamin lebas-e ziba ast neshan-e adamiyat.
ubi illud "adamiyat" significat idem atque humanitas, “adam” enim Persice homo sibi vult.  His verbis poeta dicit non vestem pulchram, sed anima nobilis hominem verum hominem reddere. Cuius rei postea et Aeneas Silvius Piccolomini in sua fabula Romanensi “De duobus amantibus”, et Thomas Morus in sua “Utopia” mentionem fecerunt.
Gratias vobis ago! 
Romae, a.d. VI Id. Nov. AD MMXIV


На първо място искам да благодаря на проф. Луиджи Мираля и на всички, които организираха тази конференция. За мен е голяма чест да Ви поздравя от свое име и от името на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В България изключително подкрепяме това ново начинание не само на думи, но и на дела, защото в паметта ни са нашите предци – Св. Константин Кирил, Св. Методий, Св. Климент Охридски, които през IX в. създадоха славянската писменост и преведоха Светото Писание на старобългарски език, така че след това чрез тези букви да разпространят humanitas не само в нашата страна, но дори чак до Монголия и до Тихия Океан.
Вярвам, че можем да осъществим на дело онова място от „Речта за достойнството на човека“ на Джовани Пико делла Мирандола, в която той чрез думите на Бога казва: „Нито определено място, нито собствено лице, нито определено призвание ти дадохме, о Адаме, така че ти сам което място, което лице и които призвания поискаш, тях по своето желание и своето мнение да притежаваш“ („Реч за достойнството на човека", 18.). Така на това място тук, както и във всички начинания на съобщността млади хора от целия свят, водени от любов към тази humanitas, да  развиват, поддържат и разпространяват нея и своите собствени таланти. Бих искал силно да се съглася с казаните думи, че самата идея за humanitas далеч надхвърля границите на Европа. Защото един от най-великите персийски поети Саади Ширази, живял през XIII в., е написал следните стихове:

تن آدمی شریف است به جان آدمیت

نه همین لباس زیباست نشان آدمیت
 Tan-e adami sharif ast be jan-e adamiyat;
Na hamin lebas-e ziba ast neshan-e adamiyat.
където думата "adamiyat" означава същото каквото и humanitas, защото „adam“ на персийски означава човек. Чрез тези думи поетът казва, че не красивата дреха, а благородната душа прави човека човек. Това по-късно споменават и Енеа Силвио Пиколомини в своя роман „За двамата влюбени“, и Томас Мор в своята „Утопия“.
Благодаря Ви!
Рим, 08.11. 2014 г.  

29 септември 2014

Криси, ученичка в НГДЕК: Лятната schola съчета по отличен начин полезното с приятното



Кристина Нейчева е ученичка в Х клас на НГДЕК и през лятото взе активно участие в Лятната schola по класически езици. Тя също разказа своите впечатления от школата и това, което според нея е било най-важното през тези седем дни.

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Звучеше интересно, а и исках да видя на какво ниво съм и да опитам максимално да го подобря.

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания?

Ако трябва да съм честна, в началото имах известни притеснения.  Мислех си, че ще ми е трудно и ще се чувствам не на място, понеже действително класическите езици не са ми сила. Школата обаче надмина очакванията ми. Обстановката отлично ни предразположи за добро усвояване на материала с минимални усилия, като до такава степен съчета полезното с приятното, че и да исках, не можех да ги разгранича. Така че не съм скучала в нито един момент – най-малко по време на уроците.

Беше ли предизвикателство за теб участието на преподаватели от чужбина и това, че повечето от часовете се провеждаха на латински?

Определено си беше предизвикателство. Отначало си мислех, че ще е невъзможно да се разбера с някого на латински, но това съвсем не беше така. Абел, Мариола (Абел Схуте и Мариола Дапсенс, чуждестранните преподаватели, които взеха участие в школата), а също и Вие ни показахте тази страна на латинския, която никой учител досега не беше, а именно говоренето, и ни убедихте, че този език може да намери приложение. И така накрая на школата вече се разбирахме без проблем. Естествено, седем дни съвсем не бяха достатъчни, за да се научим да говорим на латински (приемете това като намек следващият лагер да е поне две седмици), но смея да твърдя, че сега го разбирам много по-добре.

Кое е най-важното, най-ценното нещо, което научи по време на тези седем дни? 

Научих ужасно много неща, но предполагам най-важното бе именно това, че за да вникнеш в даден език, трябва да говориш на него.

Разкажи какви са твоите интереси извън латинския и старогръцкия и с какво обичаш да се занимаваш през свободното си време?

Обичам да чета, рисувам, да слушам музика и да танцувам. Също така обичам и да пиша, но вече все по-трудно намирам вдъхновение.

Благодаря за интервюто!

Въпросите зададе Димитър Драгнев

26 септември 2014

Гергана Богданова, alumna на НГДЕК, студентка: "По време на Лятната schola научих много неща, докато се забавлявах"



Гергана Богданова е завършила НГДЕК, профил "Латинистика" през 2013 г., сега е студент по класическа филология в СУ. Тя също реши да сподели мнението си за Лятната schola по класически езици, за участието си в Овидиевия конкурс по превод миналата година, както и за своите интереси извън класическите езици.

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Реших да участвам в Лятната школа по класически езици, защото ми се видя като една чудесна възможност да се занимавам с това, което харесвам, да се запозная с хора, които споделят интереса ми към латински и старогръцки език, както и да се откъсна за малко от града, като бъда на едно прекрасно място сред природата.

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания? Кое е най-важното нещо, което научи по време на тези седем дни?

Събитието протече на много високо ниво. Бяха съчетани сериозните занимания с класическите езици с интересни игри и предизвикателства, които затвърждаваха знанията ни. Очакванията ми се преизпълниха, защото научих много неща съвсем неусетно, докато се забавлявах. Най-важното, което научих е, че говоренето на един език го разкрива много по-цялостно от обичайния превод с речник.

В Лятната школа повечето от часовете се провеждаха на латински. Как гледаш на тази активна употреба на езика в днешно време и струва ли си един млад човек например да комуникира със свои приятели в Европа и по света именно на латински?

Употребата на латински е изключително полезна за задълбоченото разбиране на всички произведения, написани на този език. По време на школата разбрах, че латинският е напълно достатъчен, за да могат двама души да общуват, което всъщност е целта на всеки език. Затова си струва да си говориш с приятели на латински, както на всеки друг език.


Преди две години ти участва и в Certamen Ovidianum (конкурсът по превод на текстове от Овидий) в град Сулмона в Италия. Какво преживяване бе за теб това участие?

Участието си мога да опиша с една дума – незабравимо. Това беше най-вече благодарение на прекрасното отношение на всички към нас, безупречната организация и досега с родното място на Овидий – Сулмона, което е едно от най-очарователните и гостоприемни градчета, където съм била. Всички участници разбрахме гордостта, с която Овидий казва: „Sulmo mihi patria est.”

Разкажи нещо за своите интереси извън латинския и старогръцкия. С какво смяташ да се занимаваш, след като завършиш университета?

Интересите ми извън латинския и старогръцкия са пътуването и разглеждането на нови места с хубава компания, рисуването, правенето на снимки, четенето на интересни книги, латино танците, както и много други неща. Не съм решила с какво ще се занимавам, след като завърша университета. Засега уча това, което ми е интересно и приятно, и се надявам да стана достатъчно добра в него, така че да имам повече възможности за реализация.

Въпросите зададе Димитър Драгнев

25 септември 2014

Красимир Иванов, възпитаник на НГДЕК, студент: "Латинският се научава много по-лесно, когато се използва активно"

Красимир Иванов (в средата) по време на един от античните празници в НГДЕК

Красимир Иванов е завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ", профил "Латинистика" през 2013 г., сега учи класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски", а от следващия месец заминава на едногодишно обучение в Академия Vivarium Novum в Рим (https://vivariumnovum.net/ ). Днес той сподели впечатления от участието си в Лятната школа по класически езици, която се проведе в началото на този месец. 

Защо реши да участваш в Лятната школа по класически езици?

Реших да участвам в Лятната школа по класически езици, защото ми звучеше интересно, а и ми се щеше да прекарам една седмица с хора от гимназията и, така да се каже, пак да се върна в нея за малко. Интересна ми беше програмата на заниманията и се надявах, че ще ми бъде полезно упражнение в хубава среда!

Как протече събитието за теб и изпълниха ли се твоите очаквания? Кое е най-ценното нещо, което научи по време на тези седем дни? 

Школата надхвърли моите очаквания. Организацията беше на изключително високо ниво, хората бяха много добри и разбрани и нещата се случваха много лесно. Не очаквах, че почти всичко ще бъде на латински, това беше много полезно упражнение! За седем дни не се научихме да говорим достатъчно добре езика, но поне аз започнах да разбирам много по-гладко както живата реч, така и текстовете. Говоренето те кара да научиш и разбираш езика и то се случва някак спонтанно.

В Лятната школа повечето от часовете се провеждаха на латински (а тези по старогръцки – и на старогръцки). Съвсем скоро ти заминаваш за едногодишно обучение в Accademia Vivarium Novum в Рим, където всички занимания и дори всекидневното общуване са само на латински. Как гледаш на тази активна употреба на езика в днешно време?

За да може един човек да каже, че владее един език, трябва да може и да чете, и да говори. Латинският е много красив език и би било хубаво повече хора да могат да го използват като средство за общуване, да не говорим колко по-лесно се научава, когато се използва активно! Често съм си мислил също, че би било хубаво като lingua franca да не се използва езика на някоя нация, защото това е малко нечестно - така едни хора са по-привилегировани от други. Смятам, че един по-лесен и опростен вариант на латинския би бил добра алтернатива за такъв език.

Преди две години ти участва, представяйки България и в Certamen Ciceronianum в Арпино (най-известният конкурс за превод от латински в Италия). Какво преживяване бе за теб това участие?

Това беше едно наистина вълнуващо преживяване! Събрахме се почти 300 младежи от цяла Европа и всички се чувствахме като една общност! Спомням си как се събирахме и играехме разни игри, как се опитвахме да се разбираме на латински, каква атмосфера цареше в градчетата тогава! Домакините ни бяха организирали много интересна  програма с обиколки на цялата област. И точно тогава разбираш, че цялото време прекарано над книгите си е струвало, чувстваш се благодарен на всички, които са ти помогнали да успееш. Запознах се с много интересни хора там, беше ми много полезно и от тази гледна точка.

Разкажи какви са твоите интереси извън латинския и старогръцкия и с какво обичаш да се занимаваш през свободното си време.

Ами какво обичам...обичам да чета книги, интересувам се много от антична и българска история, обичам да се разхождам с приятели, да си говорим, да спортувам...такива неща. За жалост сега съм малко зает, защото трябва да работя и да уча едновременно.

Благодаря ти за интервюто!

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Популярни публикации

Общо показвания