Нова международна асоциация Humanitas Renascens

На 08. ноември в Рим, в историческата Villa Mondragone беше основана нова международна асоциация за развитието на studia humanitatis, която ще носи името Humanitas Renascens. Сред многобройните цели, които тази нова съобщност си поставя, са развитието на класическото образование в Европа и по света, разпространение на ценностите на европейската култура, натрупани през вековете от Античността досега, прокарване на нови пътища, чрез които тези ценности да достигат до младите хора и да бъдат движеща сила в обществото въобще. 

Studia humanitatis е израз, създаден във времето на Ренесанса, с който се обозначават онези дисциплини, занимаващи се с всичко, което прави човека човек. Организацията се създава по идея Accademia Vivarium Novum, с помощта на Università degli Studi di Roma Tor Vergata.

За основаването на асоциацията в Рим се събраха представители от различни страни - Италия, Бразилия, Германия, Австрия, Португалия, Нидерландия, Франция, Хърватска, Китай, Чехия и други. Представител от името на България беше Димитър Драгнев, B.A. по класическа филология на СУ "Св. Климент Охридски". Ето думите, с които той се обърна към присъстващите (на латински, по-долу превод на български):

In primis gratias ingentes agere velim Aloisio Miraglia professori et omnibus, qui hunc conventum instituistis. Mihi maximo honori necnon gaudio est vos salutare meo nomine et nomine Universitatis Sophiensis, urbis capitalis Bulgariae Divinae Sapientiae dicatae. Nos in Bulgaria maxime huic novae societati condendae favemus nec tantum verbis, sed quod est maioris momenti etiam rebus. Memoria enim tenemus nostros atavos – Sanctum Cyrillum, Sanctum Methodium et Sanctum Climentem Achridensem dico – qui saeculo nono alphabetum Cyrillicum confecerunt Sacramque Scripturam in sermonem vernaculum Paleobulgaricum verterunt, ut postea his litteris humanitatem non tantum in nostra terra, sed ad Mongoliam et ad Mare Pacificum usque propagarent.

Credo nos una posse illum locum Pici Mirandulensis in illius Orationi de hominis dignitate, quo verbis Dei dicit: “Nec certam sedem, nec propriam faciem, nec munus ullum peculiare tibi dedimus, o Adam, ut quam sedem, quam faciem, quae munera tute optaveris, ea, pro voto, pro tua sententia, habes et possideas" (Pici Mirandulensis Orat. de hominis dignitate, 18.) ita ad effectum adducere, ut hoc in loco necnon in omnibus inceptibus societatis sit spatium liberum, in quo iuvenes totius orbis terrarum amore humanitatis ardentes, suum amorem (et proprium indolem) colant, amplificent, divulgent. Consentire quoque maxime velim his verbis, quod humanitas et notio humanitatis fines Europae late excedat. Nam poeta maximus Persarum Saadi Shirazi qui saeculo decimo tertio vixit hos prorsus versus conscripsit:

تن آدمی شریف است به جان آدمیت

نه همین لباس زیباست نشان آدمیت

Tan-e adami sharif ast be jan-e adamiyat;

Na hamin lebas-e ziba ast neshan-e adamiyat.

ubi illud "adamiyat" significat idem atque humanitas, “adam” enim Persice homo sibi vult.  His verbis poeta dicit non vestem pulchram, sed anima nobilis hominem verum hominem reddere. Cuius rei postea et Aeneas Silvius Piccolomini in sua fabula Romanensi “De duobus amantibus”, et Thomas Morus in sua “Utopia” mentionem fecerunt.

Gratias vobis ago! 

Romae, a.d. VI Id. Nov. AD MMXIV

На първо място искам да благодаря на проф. Луиджи Мираля и на всички, които организираха тази конференция. За мен е голяма чест да Ви поздравя от свое име и от името на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В България изключително подкрепяме това ново начинание не само на думи, но и на дела, защото в паметта ни са нашите предци – Св. Константин Кирил, Св. Методий, Св. Климент Охридски, които през IX в. създадоха славянската писменост и преведоха Светото Писание на старобългарски език, така че след това чрез тези букви да разпространят humanitas не само в нашата страна, но дори чак до Монголия и до Тихия Океан.

Вярвам, че можем да осъществим на дело онова място от „Речта за достойнството на човека“ на Джовани Пико делла Мирандола, в която той чрез думите на Бога казва: „Нито определено място, нито собствено лице, нито определено призвание ти дадохме, о Адаме, така че ти сам което място, което лице и които призвания поискаш, тях по своето желание и своето мнение да притежаваш“ („Реч за достойнството на човека", 18.). Така на това място тук, както и във всички начинания на съобщността млади хора от целия свят, водени от любов към тази humanitas, да  развиват, поддържат и разпространяват нея и своите собствени таланти. Бих искал силно да се съглася с казаните думи, че самата идея за humanitas далеч надхвърля границите на Европа. Защото един от най-великите персийски поети Саади Ширази, живял през XIII в., е написал следните стихове:

تن آدمی شریف است به جان آدمیت

نه همین لباس زیباست نشان آدمیت

 Tan-e adami sharif ast be jan-e adamiyat;

Na hamin lebas-e ziba ast neshan-e adamiyat.

където думата "adamiyat" означава същото каквото и humanitas, защото „adam“ на персийски означава човек. Чрез тези думи поетът казва, че не красивата дреха, а благородната душа прави човека човек. Това по-късно споменават и Енеа Силвио Пиколомини в своя роман „За двамата влюбени“, и Томас Мор в своята „Утопия“.

Благодаря Ви!

Рим, 08.11. 2014 г.