Дьорд Каршаи за старогръцката литература в София

Чуждестранен гост по проекта "Арион" за рецепцията на античната драма в България в класическата филология в СУ. Ето и официалното съобщение:

Катедра Класическа филология и Проект "Арион" ви канят на лекциите на нашия гост-лектор от университета в Печ - Дьорд Каршаи:

Classical philology and communism in Hungary after World War Two. The censorship and the Antigone. - 05.11, 18:30ч. Унгарски културен институт

The Prometheus Bound: a Misunderstood Tragedy of Aischylus - 06.11, 14:00ч. Аудитория 176            

Tragedy and Comedy in the Iliad - 08.11, 14:00ч. Аудитория 176.

Линк към плаката.

Представяне на дисертацията на д-р Вяра Калфина

На Димитровден привечер в 187. аудитория на СУ д-р Вяра Калфина представи защитената си наскоро дисертация на тема "Ритуални аспекти на митологичните мотиви за насилствена смърт в древногръцки културен контекст". Д-р Калфина представи конкретните митове и източници (писмени и археологически), върху които се е концентрирала по време на работата си, а в последвалата дискусия бяха коментирани различни теории за връзката между мита и ритуала. Семинарът беше организиран от Асоциацията за развитие на университетското класическо образование (АРУКО).

"ΕΛΛΗΝΙΚΑ" - политика и култура на Древна Елада

На 23.10.2012 г. в СУ "Св. Климент Охридски" беше представен първият том от поредицата "Хеленика - политика и култура на Древна Елада" на Ваня Лозанова-Станчева, професор в Центъра по тракология към Института по балканистика на БАН. Благодарение на чудесното полиграфическо изпълнение на Академичното издателство "Марин Дринов" на български вече е налично едно чудесно изложение на историята на Гърция преди гърците, на зараждането на ойкуменето на Древна Елада, на политическото развитие на Атина и Спарта, като към него са прибавени таблици и карти, част от които за първи път се появяват на български. 

Текстът изобилства и с откъси от древни автори (Херодот, Тукидид, Аристотел), които илюстрират представените тези. За първи път на български се появява толкова подробен обзор на най-ранната история на Атина и Спарта, като са приложени съответните хронологически таблици и географски карти. Явно в съответствие с приведените откъси от превода на Херодот, направен от проф. Петър Димитров, повечето антични имена са транскрибирани със старогръцкото им възстановено произношение, а не според традиционния начин.  

Очакваме с нетърпение и следващите две части, които ще говорят за античния театър и старогръцката религия.

Phrontisterium classicum - 22.10.2012

От страницата на Катедра "Класическа филология":

Заповядайте на първата за тази учебна година сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterium сlassicum, която ще се проведе на 22 октомври, понеделник, от 17 ч. в 176 ауд. На нея ще проведем отложената среща от м. май с нашия колега и талантлив преводач Владимир Атанасов. Той ще говори за "Предизвикателствата на превода от класически езици" и ще сподели опита си от работата с античните текстове и превода им на български език.

(Владимир Атанасов е автор на многобройни преводи от латински и старогръцки - някои от тях са: историята на Тит Ливий - досега са излезли първите осем книги, "Атически нощи" на Авъл Гелий, писмата на Юлиан, "Киропедия" на Ксенофонт, сатири и пародии на Лукиан, речи на Цицерон, "За Светия Дух" на Василий Велики, автор е и на много предговори и най-различни статии, свързани с Античността и античното наследство.)

Българско-латински речник (второ издание)

В понеделник излезе на пазара второто издание на Българско-латинския речник на Диян Желязков. Разширеното издание съдържа 18 500 думи и изрази и може да бъде закупено на цена от 36 лева. Ето и обявата. 

Ватиканът създава академия за латински език

След като дейността на Ватиканската фондация за латински език (Opus fundatum Latinitas) постепенно затихна, папа Бенедикт XVI най-после обяви това, което дълго се говореше в Курията - а именно създаването на академия за латински език, чиято цел ще е да развива езика и да увеличава неговата популярност сред учени и лаици, организирайки научни семинари и други събития. Тя ще трябва да продължи издаването на Lexicon recentis Latinitatis, в който се публикуват новите думи в латинския език. Все още не е ясна съдбата на списанието Latinitas, което излиза вече почти шестдесет години и през годините е публикувало и статии за България - от бившия апостолически нунций Марио Рици ("Хораций в България"), а и българи са участвали в неговото списване - Милена Минкова, сега професор в университета "Кентъки" в САЩ и поетът Александър Свещаров със свои стихове (преводът на латински е от Иво Братанов).

Явно е, че въпросната академия ще бъде изградена и с помощта на Салезианския университет в Рим, единственият от трите папски университета, който предлага обучение по антична и раннохристиянска литература. Vaticaninsider цитира положителното мнение на Роберто Спатаро, преподавател по раннохристиянска литература в Салезианския университет.

Надяваме се, че дейността на тази бъдеща академия ще допринесе за запазването на дълбоката връзка между съвременната европейска цивилизация и латинския език.

Снимки на класиците

Снимки от миналото и настоящето на класиците в България може да видите на адрес: http://kkf.proclassics.org/gallery.php .