Григор Димитров се вдъхновява от Хораций

Най-добрият български тенисист Григор Димитров споделя в кампанията на Nike "Тенис безкрай", че любимият му израз е завършекът на ода I.11. от Хораций - "Carpe diem!" или иначе казано - "Улови мига!" Той споделя в Twitter, че тези думи "наистина значат нещо". Няма съмнение, че за спортист от неговата класа и за свръхактивния му начин на живот всеки миг е от значение. Ето линк към статуса в Twitter.

А ето и цялото стихотворение на Хораций. То е написано в Пета асклепиадова строфа (схемата може да бъде намерена тук) и е посветено на приятелката му Левконоя (едно от многобройните негови вдъхновения). Римският поет я насърчава да не се опитва да предузнае бъдещето и да не се грижи за него, тъй като то е неясно и dum loquimur, fugit invida aetas ("докато говорим, отлита завистливото време"):

QUINTI HORATII FLACCI CARMINA I.11.

Tu ne quaesieris (scire nefas) quem mihi, quem tibi

finem di dederint, Leuconoe, nec Babylonios

temptaris numeros. Vt melius quicquid erit pati!

Seu pluris hiemes seu tribuit Iuppiter ultimam,

quae nunc oppositis debilitat pumicibus mare               5

Tyrrhenum, sapias, uina liques et spatio breui

spem longam reseces. Dum loquimur, fugerit inuida

aetas: carpe diem, quam minimum credula postero.

Ето и българският превод, дело на Георги Батаклиев:

Левконоя, недей пита каква цел на мен и на теб

богът дал - не дири, грях е! Недей търси халдейските

таблици! Да търпиш свойта съдба, вярвай, е по-добре.

Зими повече ли Юпитер нам ще подари, или

тази сетната, що днеска ломи скалните насипи

над Тиренско море, мъдра бъди, виното бистрила,

не мисли за живот дълъг. Ний тук бъбрим, а времето

бърза. Хващай деня, с леко сърце не чакай следния!

Глория-Никол Георгиева, носителка на две награди от международни конкурси: "Избрах класическата филология, защото ще науча невероятни неща и ще съм духовно удовлетворена."

Как реши да се занимаваш с Античността и класическите езици?

Любопитство. Преди да вляза в гимназията не съм имала особен интерес в тази насока. Научих за НГДЕК от бивш възпитаник и бях силно заинтригувана, тъй като не се бях замисляла да уча подобно нещо. Езиците винаги са ми били страст, но да изучавам древни такива беше предизвикателство, на което нямаше как да устоя. Очакванията ми бяха не само оправдани, но и надминати.

Какво за теб беше най-ценното, което научи от обучението си в НГДЕК?

Колкото и грандиозно да звучи, НГДЕК ме направи човек. Сблъсъкът с древни езици, история, култура, литература ми показа откъде са тръгнали хората и накъде отиват. Научих се да разбирам, да търся и винаги да се питам защо и как. Преподавателите в гимназията са хора, които ще помня цял живот. Те бяха извор на знания и умения, които едва ли бих могла да получа другаде. Те, както и съучениците ми – безкрайно интересни и невероятно различни от другите хора, с които съм имала контакт – ме мотивираха ежедневно да надграждам себе си и да обмислям всяко нещо. НГДЕК ме научи, че de omnibus dubitandum est.

Ти имаш две награди от международни конкурси по превод от латински език (вж. тук и тук) . Разкажи нещо повече за участието си там.

Още от началото на обучението ми в гимназията латинският ме впечатли най-много, затова и бях най-старателна именно там. Така се стигна до конкурсите. А те бяха невероятни приключения, нещо незабравимо. За Цицероновия конкурс бях неуверена и не можех да повярвам, когато на награждаването казаха моето име. При превода на Овидий бях по-сигурна в себе си, макар че конкуренцията беше наистина голяма. Емоцията, когато ти връчват наградата и хора от цяла Европа ти ръкопляскат е просто неописуема. Имах добра подготовка от изключителни преподаватели – д-р Лидия Домарадска и Каменка Рангелова, които наистина се постараха и вложиха много сили в това начинание. Съучениците ми също много помогнаха – Красимир Иванов и Гергана Богданова (сега и двамата са студенти по класическа филология - бел. Д.Д.) – без тях нямаше да се справя. Всъщност най-хубавото и от двата конкурса е възможността да се срещнеш с толкова много хора от къде ли не, които имат същите интереси, и да видиш техните методи, техните знания. Смятам, че гимназията трябва да обърне повече внимание на конкурсите по латински и да няма такива проблеми около финансирането им, защото все пак ние сме единствените представители на България и можем да покажем много.

Сега си студентка по класическа филология в СУ, в първи курс. Какви са твоите впечатления от месеците, прекарани в университета?

Радвам се, че се доверих на вътрешното си усещане и записах именно това, въпреки че семейството и приятелите ми не ме разбираха. Далеч съм от мисълта, че ще работя нещо, свързано с латински или старогръцки (но знае ли човек) и да си намеря доходоносна работа с това образование не е моя цел. В такъв случай щях да запиша икономика или информационни технологии. Но аз избрах класическата филология, защото знам, че ще науча невероятни неща, ще усъвършенствам уменията си и ще съм духовно удовлетворена. Доволна съм от подготовката в университета, преподавателите са брилянтни, предметите - любопитни, колегите са прекрасни, всеки ден научавам нови неща и допълвам вече научените. Вярвам, че съм направила правилен избор.

Какво по-специално те интересува от сферата на Античността, на класическите езици и въобще на studia humanitatis?

Интересът ми е свързан с най-простичките неща – бита и съзнанието на тогавашните хора, тяхното мислене и култура. Разбира се, интересни са ми философските трудове и дори юридическите речи, но най-любопитно ми е как са живели обикновените хора, какво е занимавало умовете им и как са си обяснявали нещата от живота. Античното изкуство според мен изразява именно тези неща и затова голяма страст са ми древната архитектура, лирика, вазопис и живопис.

Разкажи нещо за себе си извън сферата на академичното.

До преди 2 години се занимавах сериозно с народни танци и макар че сега нямам много време да го правя, все още обожавам да танцувам. Обичам френското кино, дълги разходки сред природата, поезия, баскетбол, лалета и захарен памук. Харесва ми да правя сладкиши и си мечтая някой ден да отворя сладкарница. Следващата ми цел е да науча новогръцки.

Благодаря за думите ти!

Е, аз ти благодаря!

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Дипломиране на випуск 2013 на Факултета по класически и нови филологии

Дипломирането. Източник

На 14.04.2014 г., Велики понеделник, в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" бе извършена церемонията по връчването на дипломите на випуск 2013 на Факултета по класически и нови филологии. От специалност "Класическа филология" се дипломираха общо осем абсолвенти - Елина Боева, Цветомира Колева, Стела Петрова, Лора Янева, Александра Соколова, Димана Славова и Димитър Драгнев като бакалаври и Стефан Стефанов като магистър. Събитието откри деканът проф. дфн Цветан Теофанов. От името на ректорското ръководство поздравление произнесе доц. д-р Милена Стефанова. Във връчването на дипломите участва и заместник-деканът проф. дфн Емилия Денчева. За събитието може да прочетете и на сайта на СУ.

Професорите. От страницата на СУ

От името на абсолвентите слово произнесе Димитър Драгнев. Според традицията  то беше произнесено първо на латински език, а след това на български. Ето видео от самата церемония, а по-надолу е пълният текст на словото.

На латински: 

Colendissima prorectrix professor Stephanova, eminentissime decane facultatis nostrae professor Teophanov, eminentissima professor Dencheva, splendidissimi professores, splendidissimae professtrices linguarum totius mundi, carissimi carissimaeque collegae condiscipuli, familiae amantes, honorati hospites, salvete! Mihi honori necnon gaudio est in primis nomine omnium discipulorum gratias ingentes agere magistris nostris, tot et tam exculte doctis viris et feminis, quorum exemplis, incitamentis, consiliis, non tantum mere philologicis, sed potius vere humanis, ad hunc solemnem diem feliciter pervenire potuimus. Ea benevolentia, quam hi in omni modo fortasse non iure neque merito, sed caritate erga nos exerecebant, manebit semper in memoria nostra, quacumque via in vita posteriori proficisci decernamus - sive ad scientiam colendam – hic in nostra Alma mater aut in aliis universitatibus studiorum, sive ad textus vertendos vel ad discipulos edocendos, sive ad munera rei publicae fungenda vel dein ad privata incepta persequenda. Nam re vera multae et diversae sunt viae, quae nobis patent – quaedam placidae et tranquillae, quaedam vero – arduae et asperae. Quoniam non sunt tantum linguae – plus quam triginta, quas hic discebamus et philologia non est tantum philoglossia, i.e. amor erga linguas, non est tantum scientia linguistica, quod fortasse nonnulli ignorantes cogitant. Quod si veram philologiam, i.e. amorem erga verbum, erga logon, acceperimus, optimo et unico huic vitae instrumento donati sumus. ΛΟΓΟΣ Graece multas res significat et a multis iam inde ab antiquis temporibus adhibitum est, nos tantum hoc dicere quimus – elocutio mentis, ratio et oratio, sicut Cicero hoc verbum convertit. Ergo quidem et litteris, et rebus gestis, et cultui publico, et moribus ipsis operam dabamus, ut ad veros homines, tam hodiernos, quam priscos, ad eorum mentes et cogitata, ad ipsam humanitatem accedere, intellegere, accipere, divulgare possemus. Est igitur nobis officium uti hoc dono maxima reverentia et summa conscientia. Ne denique praetermittamus sententiam summi momenti, quam Evangelista scripsit – "In principium erat Verbum". Ut ad principia nostra revertamur, nihil restat, nisi patronum nostrae universitatis studiorum laudemus. Gratias denique agamus Sancto Clementi Ochridensi, qui non solum "primus episcopus Bulgaricae linguae" et conditor plurium scholarum, magister nostri populi fuit, sed - ne obliviscamur! primus et quidem optimus et egregius philologus Bulgarus. In eo, qui non solum populum Bulgariae edocuit, sed multis aliis gentibus litteras donavit, summum exemplum habere possumus eorum, quae philologia efficere potest. Sive in una sententia vertenda, sive in toto populo educando, amor, caritas verbi nos ex tenebris in lucem ducit. Utinam nos tueatur Sanctus Clemens! Vivat Accademia, vivant professores! Semper sint in flore!

На български:

Уважаема зам.-ректор проф. Стефанова, уважаеми проф. Теофанов, декан на нашия факултет, уважаема проф. Денчева, уважаеми професори и преподаватели по езици от целия свят, уважаеми служители на ФКНФ, скъпи колеги, драги роднини, почитаеми гости! За мен е чест и радост от името на всички завършващи първо да благодаря на нашите професори, доценти, асистенти, с една дума – учители – с такива изключителни познания в своите области, благодарение на чиито примери, насърчения и съвети – не само чисто филологически, а по-скоро наистина човешки, успяхме щастливо да стигнем до този тържествен момент. Благосклонността им, която те упражняваха към нас всякак, макар и понякога незаслужено от наша страна, ще помним винаги, по който и път да тръгнем в последвалия живот. Дали ще се изявяваме в полето на науката – тук, в нашата Алма матер или в други университети, дали ще превеждаме или обучаваме, дали ще служим и помагаме на държавата или ще реализираме свои собствени идеи, едно е ясно – че пътищата, които се отварят пред нас, са много и различни. Някои от тях са тихи и спокойни, други – тежки и стръмни. Но не са само езиците (повече от тридесет!), на които тук се учехме, и филологията не е просто филоглосия – занимание с езика, лингвистика, както може би някои незапознати смятат. Защото ако наистина сме възприели в себе си истинската същност на филологията, т.е. любовта към словото, любословието, сме получили изключителен и ценен дар за този живот. Думата ΛΟΓΟΣ на старогръцки означава много неща и е използвана от мнозина още от най-древни времена. За нейното значение днес можем да кажем – „израз на мисълта“, „мисъл и реч“, както Цицерон превежда тази дума. Следователно ние в университета се посветихме и на литературата, и на историята, и на културата, и на нравите, така че да достигнем наистина до хората, съвременни или древни, до техните умове и мисли, до самата същност на човешкото, и да го разберем, възприемем и разпространим. Наш дълг е да използваме този дар с голямо внимание и съзнание. Не трябва и най-накрая да пропускаме изречението, което Евангелистът е написал „В началото бе словото“. И за да се върнем към нашите начала не остава нищо друго, освен да изкажем похвала и благодарност на нашия патрон Св. Климент Охридски, който не само е „пръв епископ на български език“, основател на много училища, учител на нашия народ, но е освен всичко друго и първият, изключителен и забележителен, български филолог. У него, който не само образова нашия народ, но и дари букви на много други, можем да имаме най-висш пример за това, което филологията може да осъществи. Било в превода на едно изречение от един език на друг, било в ограмотяването на цял един народ, филологията ни води по пътя от тъмнината към светлината. Св. Климент да ни закриля! Vivat Academia, vivant professores! Semper sint in flore!

Химнът на Европа на латински

Както всички знаем, "Одата на радостта" от Деветата симфония на Бетовен (в оригинала по текст на Фридрих Шилер) е официалният химн на Европа. Заради многобройните езици, на които се говори на нашия континент, в повечето случаи химнът се изпълнява само инструментално, без текст. Въпреки това в много страни (включително и в България) се използва и негова версия с текст на латински език, който е "неутрален" и същевременно свързан като класически език на европейската култура с всички държави в ЕС и Европа.

Автор на текста е австриецът д-р Петер Роланд. Ето латинския текст и българския превод:

Est Europa nunc unita

et unita maneat;

una in diversitate

pacem mundi augeat.

Semper regant in Europa

fides et iustitia

et libertas populorum

in maiore patria.

Cives, floreat Europa,

opus magnum vocat vos.

Stellae signa sunt in caelo

aureae, quae iungant nos.

Сега Европа е обединена

и нека остане обединена;

единна в различията

да отстоява мира в света.

Винаги в Европа да властват

вяра и справедливост

и свободата на народите

в голямата родина.

Граждани, нека Европа процъфтява,

голямо дело ви призовава.

Златните звезди в небето

са знаците, които ни обединяват.

Д-р Роланд е направил специален сайт, който поддържа вече повече от десет години. В него може да бъде открит и поздравителен адрес на латински от председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, който също обича да пише стихове на латински.

Ето и клип на химна:

Флагът на Европа е взет оттук.

Пореден успех за български ученици в международен конкурс по латински език

Пред паметника на Овидий в Сулмона

След успехите на Глория-Никол Георгиева (за които може да прочетете тук), ученици от НГДЕК отново завоюваха важен успех на международен конкурс по латински език. Калина Димитрова, ученичка от XII клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ" зае шесто място на петнайстото издание на Certamen Ovidianum Sulmonense в родния град на Овидий Сулмона, Италия. Със своята съученичка Нели Керезова те отново представиха достойно България и защитиха мястото на НГДЕК сред най-добрите класически гимназии в Европа. Техен преподавател е д-р Лидия Домарадска, учител по латински език в НГДЕК и специалист по епиграфика.

Текстът, който участниците трябваше да преведат, е от пета книга на "Метаморфози" на Овидий, стихове 409-454, в които се разказва за нимфата Циана. Ето някои от отзивите в италианските медии: тук и тук.

Снимките са любезно предоставени от участничките в конкурса.

"Антигона" на Софокъл - издание на старогръцкия текст и нов превод на български от доц. д-р Николай Гочев

На 07. март в кафе-галерия "Synthesis" бе представена една уникална за България книга - издание на старогръцкия текст (по изданието на Август Бьок от 1843 г.) и нов превод на български (в стихове) на Софокловата трагедия "Антигона", направен от доц. д-р Николай Гочев от Катедра "Класическа филология" на СУ "Св. Климент Охридски". Издателството е "Проектория", което преди малко повече от година издаде и превода на "Херметическия корпус", направен отново от доц. Гочев.

Книгата се предлага в няколко варианта - на хартия и електронен, като при електронния има възможност за избор - дали книгата да бъде закупена като билингва, или на един от двата езика. Освен по книжарниците, тя може да бъде поръчана от сайта на издателството: https://projectoria.com/product/product?path=65&product_id=98 .

На канала "Класически изследвания" е качен пълен запис на представянето, в което участваха освен преводача още Анастас Герджиков, Боян Манчев, Георги Тенев, Димка Гочева и Цена Желязкова (издател). Първата част от видеото се намира тук:

Изложба "Гърция - минало и съвремие"

От 14. до 28. февруари 2014 г. в Централната сграда на БАН се провежда изложбата "Гърция - минало и съвремие", организирана от НГДЕК "Константин Кирил Философ" под патронажа на Института за балканистика на БАН.

Изложбата се състои от фотографии, направени от десетокласниците на НГДЕК на учебната им практика из Древна Елада през 2013 г. На страницата на училищния вестник "Diagnosis: Classicus" може да намерите видео от откриването: Кадри от откриването на изложбата "Гърция - минало и съвремие" .

Тук и тук може да намерите връзки към две интервюта по БНР, дадени от организаторите на изложбата - Рада Бонева, Мария-Юлита Зехирова, Георги Митов и техния учител проф. Ваня Лозанова.