Награда за Глория Георгиева, НГДЕК и България от Цицероновия конкурс в Арпино

Глория-Никол Георгиева, ученичка от XI клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ" бе отличена с почетна награда на ΧΧΧΙΙ-то издание на Международния Цицеронов конкурс по превод от латински език в град Арпино, Италия. Заедно с другия български участник Красимир Иванов, също ученик от XI клас на НГДЕК (и преподавател г-ца Каменка Рангелова) те се състезаваха с още 270 души от цяла Европа. Текстът, който участниците трябваше да преведат и коментират, е от съчинението "De re publica" на Цицерон - можете да го видите тук: http://www.certamenciceronianum.it/index.php?option=com_content&task=view&id=242&Itemid=136 . На страницата на конкурса са публикувани и много снимки. Поздравления! Gratulamur!

Certamen Horatianum MMXII

Нели Александрова и Савина Петкова, ученици от XI клас на НГДЕК "Константин Кирил Философ" (с преподавател д-р Лидия Домарадска) достойно представиха училището си и България в тазгодишното издание на конкурса за превод от латински и коментар на стихове от Хораций в неговия роден град Веноза (Venusia) в Италия. Те се състезаваха заедно с ученици от Италия, Хърватска, Румъния, Португалия и други европейски страни. Очаквайте скоро и снимки!

Lingua Latina viva

В днешно време можем да разграничим няколко сфери на употреба на латинския език:

Първата и най-важна е употребата му като общ език на всички учени хора и особено на тези, които се занимават с литература. Това е т.нар. Res publica litterarum – идеята за обща „Държава на литературата“ на всички, които се занимават с античното наследство и със всички онези неща, които ни правят хора – т.е. studia humaniora/humanitatis. Тази идея се появява у Сенека (Ot. IV, 1. "Duas res publicas animo complectamur, alteram magnam et uere publicam qua di atque homines continentur, in qua non ad hunc angulum respicimus aut ad illum sed terminos ciuitatis nostrae cum sole metimur, alteram cui nos adscripsit condicio nascendi"), интерпретирана е от Августин, възродена е от Петрарка (Petr. Fam. 9, 13), после се появява у всички хуманисти (например L. Vallae Elegantiarum Latinae linguae libri sex, Praefatio). Латинският език се употребява от науката активно до 30-те години на XIX в. (например думата electricitas първо е употребена от Гаус на латински, а после влиза в останалите европейски езици). След това продължава да се използва активно във филологията, философията и литературата. Дисертации и най-различни други научни съчинения се пишат на латински, а той е и езикът на образованието в редица учебни заведения. Един съвременен пример е академията "Вивариум новум" в Италия (www.vivariumnovum.it).

Втората употреба е литературният латински език – литература на него се създава от времето на Апий Клавдий Цек (края на IV в. пр.Хр.) до днешно време без прекъсване. След епохата на хуманистите, които творят във всички жанрове без изключение (Петрарка даже надминава великия Цицерон, тъй като пише трактати, писма, речи, лирика, епически поеми, пътеводители и диалози), в последните векове като че ли преобладава поезията. В това отношение знаменити са творбите на Джозуе Кардучи, италианският поет нобелист от началото на XX в., голяма част от неговото творчество е на латински, или пък Джовани Пасколи, който е знаменит и с италианските, и с латинските си творби (можете да видите тук: http://www.mauriziop...ti/carmina.html).

Третата употреба е разговорният латински като начин за изучаване на езика. Това по никакъв начин не е изкуствена употреба, тъй като тя се е използвала (за начало под формата на диалози, а после с упражнения в писане на текстове и подготвяне на речи на различни теми) от хуманистите, които несъмнено са знаели латински по-добре от нас, а после е продължила да се прилага в най-различни форми. Материалите и книгите за това са безброй. Най-ярък пример са учебниците на датчанина Hans Orberg (1920-2010), който още през петдесетте години е натоварен да приложи системата The Natural Methode към латинския език (www.lingua-latina.dk). И тук се стига и до една подробност - не е вярно, че има някои неща, които не могат да се кажат на латински – и той, както всички езици в постоянна употреба се развива и има държава, в която е официален – Ватикана, която публикува речници, с които конституира настоящия език. За всичко има думи, повечето от които се намират още у античните или у малко по-късните автори. Или казано на латински, Latine omnia dici possunt. Освен това, когато се общува рядко се налага да се употребяват някакви особени и специализирани съвременни думи (броят на тези думи се свежда може би до 40-50 във всекидневна употреба), още по-малко това става в часовете по самия език, чийто език се базира само на това, което виждаме в книгите. В България за съжаление сме възприели немската традиция от XIX в., която изхожда от граматиката, а не я ползва като помощно средство, каквото следва да бъде.

4. Останалите употреби се свеждат до медицината, ботаниката, зоологията, правото, както и до употребата в тържествени случаи – кратки поздравителни речи, надписи, грамоти и документи (или пък татуировки).

Ето и една страница, в която всичко ставащо по света се отразява на латински: http://ephemeris.alcuinus.net/.

А ако някой иска да упражнява своя латински, нека да заповяда тук: http://lingualatina.freeforums.org/hic-loquamur-latine-f7.html .

Встъпителна лекция на проф. Петя Янева

На 02.04.2012 г. от 16:30 ч в 176. аудитория на СУ новоизбраният професор по старогръцки език проф. Петя Янева ще изнесе своята встъпителна лекция на тема: "Формиране на гръцката търговска терминология (въз основа на материали от архива на Константин Фотинов)".

Phrontisterium Classicum - 26. март

От страницата на катедра "Класическа филология" на СУ:

Уважаеми колеги,




Заповядайте на поредната сбирка на нашия интердисциплинарен семинар Phrontisterium classicum, която ще се проведе на 26 март (понеделник), този път от 18 ч. в 176 ауд. На нея д-р Армен Казарян, ръководител на Катедра "Антична и средновековна архитектура" в Изследователския институт по теория на архитектурата и градското строителство към Руската академия по архитектура и строителство в Москва, ще изнесе лекция на тема "10th-11th Century Architecture on the Balkans and its Armenian Counterpart: the Enigma of Similarities".

Приятели на Certamina Latina

Във Facebook тече кампания за набиране на средства за тазгодишното участие на ученици от НГДЕК в конкурсите по латински език в Италия (Арпино, Веноза и Сулмона). Ето и повече данни:

Къде: Класическата гимназия

Кой: Най-силните ученици

Кога: април-май 2012

Цел: Участие в Certamen Ciceronianum (Arpino), Certamen Horatianum (Venosa), Certamen Ovidianum (Sulmona)

Средства: ок. 1300 евро или 6 самолетни билета София-Рим-София

Срок: март 2012

Сметка: УниКредитБулбанк с IBAN BG12UNCR9660017250910 (лева)

УниКредитБулбанк с IBAN bg70uncr9660417250900 (евро)

По регламент участват по двама ученици и по един придружаващ ги учител. Училищният бюджет поема таксите за участие, пътните и командировачните разходи на учителите. Нощувките и храната са за сметка на организаторите, с изключение на Сулмона, където са за сметка на учениците
 
Може да се присъедините и към самата група във Facebook: http://www.facebook.com/certamina

Избираем курс “Класическо образование и идея за класическа древност в България”

През летния семестър в СУ "Св. Климент Охридски" се провежда за първи път един доста интересен избираем курс за класическото образование и въобще за класическото в България. Водещ е доц. д-р Николай Гочев. Ето и програмата:

“Класическо образование и идея за класическа древност в България”

Анотация:



Курсът се съсредоточен върху състоянието на университетското класическо образование през времето от края на 80-те години на ХІХ в. до края на 40-те през ХХ в.



Обръща се внимание на основните насоки в изследванията, преподаването и преводите от класическите езици; на интереса към античността в средите на интелигенцията; на начините за представяне и обсъждане на античното наследство. Прави се опит да се посочат различните отношения и концептуални подходи към античността; кои от тях доминират сред специалистите и интелигенцията, и защо; кои са причините за смяна на доминиращите подходи.



Прави се преглед на източниците за такова проучване – научни трудове, преводи, популярни публикации, мемоари.



Тематичен план:



1. Отношение към класическата древност през Възраждането. Възможности за образование, преводи и изследвания.



2. Поставяне на основите на класическото образование след Освобождението. Чужденци-античници в България. Гимназиалното образование.



3. Университетски курсове от основаването на СУ до началото на второто десетилетие на ХХ в.



4. Класическото образование между двете войни. Положението в СУ.



5. Преводите от класически езици до началото на 40-те



6. Интелигенцията и нейният интерес към античността. Популяризиране на античното наследство. Дейността на Ал. Балабанов.



7. Списание “Прометей” – замисъл, теми и автори.



8. Перспективите пред класическото образование през втората половина на 40-те години



9. Източници за проучване на предмета.





Основна библиография:



Ангелов, Д. Спомени. “Парадигма”, 2004



Арнаудов, М. История на Софийския Университет „Св. Климент Охридски” през първото му полустолетие 1888-1939.



Балабанов, Ал. Студии, статии, пътеписи, писма. “БП”, 1978



Бешевлиев, В. Погледъ върху историята на класическите студии въ нашите земи. Сп. “Прометей”, год. ІІІ, кн. VІ. 1939



Богданов, Б. Класическото образование в България. Сп. “Прометей”, 1, 1999; също в: Университетът – особен свят на свобода. НБУ, 2006



Боров, Т., Сестримски, И. съст. Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986



Велков, В. Специалността Класическа филология 1946-1950. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988



Венедиков, Ив. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. “Христо Ботев”, 1993



Георгов, Ив. Алманах на СУ, 1888-1928. С., 1929



Геров, Б. Из историята на класическото образование в България от Освобождението до днес (учебници и преводи лат. ез.). “Прометей”, 1940



Дечев, Д. Развой на класическата филология. ГСУ, 1922



Михайлов, Г. Проф. Ал. Балабанов. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988



Николова, А., съст. Преводна рецепция на европейските литератури в България. Класическа литература. БАН, 2002



Ничев, Ал. Методологически въпроси в областта на античната литература. Сп. “Септември”, май 1950



Попов, Н, Пиронкова, М. Образователната система в България. Бюро за педагогически услуги, 2007.



Тъпкова-Заимова, В. Класическото образование преди, по време и след епохата на социализма. Интервю на Зоя Христова-Димитрова, взето през декември 2007 - http://kkf.proclassics.org/history02.php



Iv Ilchev and oth. University of Sofia St. Kliment Ohridski: the first 120 years. St. Kliment Ohridski UP, 2008



Сп. “Прометей”, 1937-1943