Новини за античността

Един от най-добрите и най-често обновяваните блогове с новини, свързани с античността и класическите езици е Rogueclassicism. Той е списван всеки ден от David Meadows, преподавател по Classics в САЩ.

Сайтът на проф. Богдан Богданов

Личната интернет страница на проф. дфн Богдан Богданов, дългогодишен преподавател по старогръцка литература в СУ "Св. Климент Охридски", основател и понастоящем - почетен председател на Настоятелството на НБУ, е отличавана няколко пъти като образцова. На нея освен актуална информация, интервюта и текстове от доста време функционира и форум, в който се обсъжда широк спектър от теми. Най-ценното обаче е пълната библиография и достъпът до някои от най-известните книги на проф. Богданов - "От Омир до Еврипид", "Омировият епос", "История на старогръцката култура", "Литературата на Елинизма" и други.

Интересни статии на сайта на катедра "Класическа филология"

На интернет страницата на специалност "Класическа филология" в СУ "Св. Климент Охридски" са публикувани интересни текстове на професорите и доцентите, преподавали в катедрата от нейното основаване до днес. Сред тях могат да се намерят ранното изследване на проф. Александър Балабанов "Еволюция на мотивите в гръцката поезия", както и докторската дисертация на проф. Димитър Дечев "De tragoediarum Graecarum conformatione scaenica ac dramatica".

Българските преводи на "Метаморфози" на Овидий - представяне на книгата на д-р Йоана Сиракова

На 10.12. (понеделник) от 17 ч в Огледалната зала в Ректората на СУ ще бъде представена книгата "Българските преводи на "Метаморфози" на Овидий" на гл.ас. д-р Йоана Сиракова от Катедра "Класическа филология" в СУ. Книгата предлага обстоен анализ на преводната рецепция в България на най-популярното произведение на великия римски поет, както различните преводи са разгледани в паралел с оригинала. Студенти от четвърти курс, специалност класическа филология, ще изпълнят откъси от текста на поемата на латински и на български. 

Още една лекция на проф. Виктор Кастелани - за трагедиите на Еврипид

Проф. Виктор Кастелани, който вчера изнесе лекция за боговете и героите в "Илиада" и "Одисея" в рамките на интердисциплинарния семинар "Phrontisterium classicum" на катедра "Класическа филология" в СУ, ще изнесе още една лекция на тема "Most tragic of poets - and most sensational: Euripides' play of divine epiphany". Датата е сряда, 05.12., от 16:00 ч в 176. аудитория.

Лекция на проф. Виктор Кастелани за боговете и героите в гръцкия епос

От страницата на катедра "Класическа филология":

Уважаеми колеги,Каним ви на следващата сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterum Classicum, която ще се проведе на 03.12, понеделник, в 176 аудитория от 17ч. Наш гост ще бъде проф. Виктор Кастелани от Университета Денвър в Колорадо, който ще представи своята лекция на тема "Athena and Friends: Gods and Heroes in Greek Epic and Iconography".Заповядайте!

Отново за българско-латинския речник

Преди две седмици публикувах съобщение за излизането на нов българско-латински речник с автор Димитър М. Димитров. Този речник беше издаден от Университетското издателство на СУ "Св. Климент Охридски" и в последните дни широко рекламиран. Разбира се, виждайки тези реклами, се поинтересувах относно неговото съдържание. Речникът (според описанието) съдържа около 4400 думи и обща справочна част по римска история и култура. Тъй като тези 4400 думи (взети само от съчинения на Цезар, Салустий и Цицерон) са основна, но само малка и ограничена част от лексикалния състав на латинския език, прецених, че няма нужда да отделям необходимата сума, за да го купя, понеже притежавам доста по-големи латински речници. Все пак реших да напиша съобщение за новото издание тук, щом видях името на гл.ас. д-р Йоана Сиракова, мой уважаван преподавател от катедрата по класическа филология в СУ, посочено като научен редактор, и, разбира се, Университетското издателство като издател на тази книга. Поради това смятам, че е редно да публикувам текста на д-р Сиракова относно това издание:

ЗА ЕДИН МАЛЪК БЪЛГАРО-ЛАТИНСКИ РЕЧНИК И ЗА ЕДНА ГОЛЯМА ИЗМАМА („Малък българо-латински енциклопедичен речник. Илюстровано издание”. Автор: Димитър М. Димитров. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2012) В последните десетилетия сме свидетели на бурна издателска дейност, което само по себе си е похвално явление, макар и по парадоксален начин да противоречи на читателската нагласа на новите поколения. Сякаш свикнахме с появата на всякакви заглавия, често самиздатски и често луксозно опаковани, съдник за чиито качества остава единствено читателят. Нали Н.В. Пазарът определя всичко.

Изданието, за което иде реч, напълно безпроблемно и незабележимо би се вписало в описания контекст, ако не поставяше няколко сериозни въпроси както от лично, така и от обществено значимо естество. Ще започна от частното, което е и поводът за настоящата реакция, а сетне ще премина и към общото, което е и по-значимото. В изданието „Малък българо-латински енциклопедичен речник. Илюстровано издание” с автор Димитър Димитров, (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2012 г.) моето име е използвано (меко казано) некоректно, като е вписано под титула „научен редактор”. Въпросът е, че аз не само не съм редактирала научно речника, нито съм давала съгласието си името ми да стои като научен редактор на изданието. Ангажиментът, който бях поела към автора за краткото време, с което разполагах, и съответно на виждането ми за издаването на подобен речник, бе да коригирам несъответствията и несистемността в изписването на лемите според нормите и традициите на представяне на латинските думи в речник. Нещо повече. Моето изрично изискване и изрична уговорка с автора бе името ми по никакъв начин да не се свързва с каквато и да било научна редакция или рецензия, за каквато аз очевидно не мога да претендирам с оглед на извършената от мен работа, а още по-малко да бъде изписвано, така да се каже, официално в качеството на научен редактор или рецензент. Причините за това мое изрично желание са няколко. На речника по никакъв начин не може да се гледа като на научно издание, а като на популярно. Създаването на един речник е по принцип колективно дело на група от специалисти, които в продължение на много години са мислили върху концепцията на изданието и са работили върху представянето на конкретните леми, които са подбрали, за да бъдат включени в речниковото тяло. Тук е мястото да уточним, че Димитър Димитров не е специалист по латински език. Той е завършил Националната гимназия за древни езици и култури, където е работил върху дипломна работа, чиято цел е била да състави речник на някои понятия, които се срещат в откъси основно от съчинението на Гай Юлий Цезар „Записки за гражданската война” и на Гай Салустий Крисп „Заговорът на Катилина” (общо около 750 думи от над 4400, които включва изданието според текста на задната корица). Разширяването на този речник стои в основата и на настоящото издание. Това не би било невъзможно, стига да имаше поне ясна концепция и систематизация на материала. Всъщност речникът е допълнен с речникови единици, които са заети от интернет издание на руско-латински речник (http://www.ruslat.info/), вследствие на което са включени и думи от средновековния латински език, неолатински, както и медицински термини. Може би е излишно, но нека изясня, че най-съвестно съм споделила тези свои съображения с автора и в този смисъл отговорността за издаването на книгата е изцяло на автора. Впрочем един дребен, но твърде показателен детайл ме накара да се усъмня дали всички нанесени от мен поправки са били взети под внимание. На страница 10, съдържаща списък със съкращенията стои следното: coni. – coniunctivus (съюз) sic!, което аз най-надлежно бях поправила. Освен това в същия списък може да се прочетат и разгърнати съкращения от типа: f – feminum generis (което би следвало да се чете genus femininum), sing. – singularum (което би следвало да се чете singularis)... В този ред на мисли целта, която си поставя авторът с този речник, а именно „да служи като ценно помагало за учениците в Класическата гимназия от всички класове, Италианския лицей, гимназиите с преподаване на италиански език, както и за студентите по класическа и западни филологии, право, богословие, история и археология, философия, културология и медицина” (стр. 8), изглежда (отново меко казано) напълно неоправдана.
По-важният проблем, който изложеното дотук повлича след себе си, е, че използването на името ми като научен редактор на изданието на „Малък българо-латински речник” (въпреки моето изрично несъгласие) означава и некоректно използване на името и авторитета на образователната институция, в която преподавам – Софийския университет и съответно Катедрата по класическа филология. И не на последно място появата на изданието с логото на Университетско издателство „Св. Климент Охридски” означава и некоректно използване на престижа на издателството. Силно се надявам този казус да е прецедент в издателската дейност на университетското издателство и, ако е така, да си остане прецедент. Надявам се също така издателството да намери легитимен начин да обозначава подобни издания, с който и да ги разграничава от онези, преминали през нужните и задължителни научни обсъждания и рецензии в различните образователни звена на университета.
гл.ас. д-р Йоана Сиракова Катедра по класическа филология Факултет по класически и нови филологии Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Нека този (ф)акт да бъде един основателен призив за създаването на един научен и подробен българско-латински речник, от какъвто явно българската общественост има нужда (излезлите през последната година два такива речника не са научно изработени от специалисти в областта на латинския език).