За големите успехи в конкурсите по латински на учениците от НГДЕК

През изминалата учебна година учениците от НГДЕК (въпреки финансовите затруднения) участваха в три международни конкурса по превод от латински език в Италия. На тях те затвърдиха силното представяне на българските класици от последните години и за четвърта поредна година се върнаха с престижни награди.

В средата на април Минка Дешева и Александра Петрова от ΧΙΙ клас участваха в Certamen Ovidianum в град Сулмона, родното място на поета Овидий. Минка беше отличена със специална награда и премия от 200 евро сред чуждестранните участници в конкурса. Откъсът, който се падна на конкурса, беше от десета книга на „Метаморфози“.

По същото време във Веноза, родния град на Хораций, в традиционния конкурс взеха участие ученичките Мария-Магдалена Пейчинова и Бетина Янева от XI клас. И двете бяха отличени с почетни награди за преводите и коментарите си върху стихотворение от Хораций.

Участниците в поетическите конкурси подготвяше д-р Лидия Домарадска, дългогодишен преподавател по латински в НГДЕК, която положи много усилия и за намирането на средствата за конкурсите.

В началото на май Диана Зулчева и Мадлен Нанева от XI клас взеха участие в най-стария конкурс по превод от латински – Certamen Ciceronianum в родния град на Цицерон – Арпино. Те  успешно се пребориха с превода и коментара върху пасаж от De officiis. Преподавателят, който ги придружаваше, е г-жа Марта Методиева.

След участията си в конкурсите всички ученици и преподаватели бяха приети като гости в Accademia Vivarium Novum в Рим, едно от най-авторитетните учебни заведения в областта на класическите езици в света. Диана, Мадлен и г-жа Методиева останаха няколко дни в Академията, където през изминалата учебна година се обучаваше Красимир Иванов, студент по класическа филология в СУ (и също възпитаник на НГДЕК, участник в Цицероновия конкурс през 2012 г.). Те посетиха няколко от редовните лекции по литература, музика и други предмети, които се провеждат изцяло на латински език и проведоха разговори с директора на Академията проф. Мираля, с преподаватели и студенти.

Поздравления за всички ученици и учители и дано следващата година да донесе още по-големи успехи.

Десети юбилеен античен фестивал "Орел на Дунава" (05.-07.юни)

През следващата седмица в Свищов ще се проведе десетото издание на станалия вече традиционен античен фестивал. Програмата е изключително разнообразна. Препубликуваме актуалната информация към този момент, а повече подробности може да намерите на сайта на фестивала http://www.eagleonthedanube.org/ .

Петък, 5 юни 2015 г. Място: Античен лагер Нове и Посетителски център

• 10:00 – 20:00 ч.: Римският походен лагер и варварският лагер - отворени за посетители

• 10:00 – 14:00 ч.: "Антични бързи, смели, сръчни": Предизвикателството на античните спортни игри, с участието на училища и клубове от Свищов и съседни общини. Провеждане на състезания в дисциплините от древните тракийски и гръко-римски спортни игри

• 16:00 – 18:30 ч.: Научна конференция „Античното наследство - открития, състояние, перспективи“ със секция „История и археология” и секция „Културен туризъм’.

• 19:00 – 21:00 ч.: Под светлините на факлите: Откриване, запалване на огъня, освещаване на знамената, огнено шоу

• 21:00 – 21:15 ч.: Връчване на наградите „Орел на Дунава“ за принос в опазване на културно-историческото наследство. Лауреати: доц. Павлина Владкова и доц. Евгения Генчева

• 21:15 ч. - Антично нощно тога парти с DJ Marti G;

Събота, 6 юни 2015 г. Място: Античен лагер Нове и Посетителски център

• 10:00 – 20:00 ч.: Римският походен лагер и варварският лагер - отворени за посетители

• 11:00 – 14:00 ч.: Сутрешно шоу в сърцето на Легиона: Гладиаторски битки, древна римска кухня, ритуали, занаяти; Кулинарен конкурс за автентична древна кухня с приготвяне и презентиране на ястията пред компетентно жури, съставено от историци, гастрономи и готвачи

• 14:00 – 17:00 ч.: Следобедни представления: демонстрации, танци, обичаи и ритуали, дегустации – на различни места в крепостта Нове

• 18:00 – 20:00 ч.: Битката за Нове: Представления на групите-участници (Групо Сторико Романо, Нимфите от Дакия, Багатур, Първи Италийски Легион, Терра Дакия Етерна) 

• Голямата битка на реенакторите – варвари срещу римляни. „Историята на Регалиан – размирни времена по Дунавския лимес”.

• 20:00 – 20:30 ч.: Връчване на наградата „Орел на Дунава“ за популяризиране на културно-историческото наследство на Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан – посланник на Република Франция в България

• 20:30 – 21:15 ч.: Концерт на хор „Юлангело“ - автентични средновековни и религиозни песнопения, Съвместно изпълнение с Първи Италийски легион "Покръстването на варварите: възстановка на ритуално кръщение на изгубения готски език по Codex Argenteus (Сребърния кодекс) - ръкописа от VI век, съдържащ превода на Библията на епископ Вулфила на готски" и специалното участие на Първи български хор „Янко Мустаков“

Неделя, 7 юни 2015 г. Място: по улиците на Свищов

• 11:00 – 13:00 ч.: Тържествен парад на групите по улиците на Свищов, Обща снимка на участниците. Надписване на сертификати за участие във Фестивала. Закриване на Фестивала.

Юбилейна конференция "Филология - класическа и нова"

Днес Факултетът по класически и нови филологии на СУ "Св. Климент Охридски" отбелязва петдесетгодишнината си с юбилейна конференция "Филология - класическа и нова". Програмата може да намерите в този линк: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/kalendar/yubilejna_konferenciya_na_fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii_na_tema_filologiya_klasicheska_i_nova .

Лятна schola по класически езици 2015

Тази година в България за втори път ще се проведе Лятна школа по класически езици. Ето повече информация:

Забележка: Капарото и останалата част от сумата следва да се внесат по тази сметка: BG71 UNCR 7000 1520 7460 71; титуляр: Марта Методиева
При основанието за плащане да се посочи: Лятна школа; име, фамилия и клас на участника.

Phrontisterium classicum на 23. март

От страницата на катедрата по класическа филология:

Уважаеми колеги,
 Следващата сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterium classicum ще се проведе на 23 март, понеделник, от 17 ч. в 176 ауд. Лекция на тема „Античност, археология и национално въобразяване: случаят Перперикон“ ще изнесе доц. д-р Цвете Лазова от Департамент „Антропология“ на Нов български университет.
Заповядайте!

Днес е откриването на новата библиотека на специалност "Класическа филология"

От страницата на Катедрата:

И една бележка - всъщност 187. аудитория е мястото на историческата читалня на библиотеката към специалността, във времето, когато сградата на Ректората не е изпитвала такъв недостиг на аудитории, както сега. С настоящото обновяване имаме едно завръщане към традицията. Bonis auspiciis! 

Марион Дапсенс, учителка от Белгия: "В България класиците изглеждат щастливи."

Марион Дапсенс, магистър по класическа филология на университета в гр. Лувен-ла-ньов, Белгия, и преподавател по класически езици, беше в България през септември, за да преподава на български ученици в Лятната школа по класически езици, проведена в Боровец. Тя сподели своите мисли за преживяното, за класическото образование в България и за своя опит в Белгия. Оригиналът на латински може да видите в края публикацията.

Какво те доведе тук в България за Лятната schola?

За да съм честна, първоначално дойдох от любопитство да видя както една нова държава, град и университет и да срещна нови хора, така и да видя как древните езици се преподават в друга страна. Обичам много латинския и старогръцкия език и литература и смятам, че те са ми били от голяма полза в живота, затова желая сега, след като съм получила от тях толкова и такива полезни неща, по някакъв начин да дам нещо на изучаващите тези езици. Разбрах, че в тази schola мога да бъда полезна на своя приятел Димитър Драгнев, който се занимава активно с латинския език; защото много хора говорят латински и искат да опазят езика, но малко са тези, които наистина предприемат и организират нещо.

Какво можеш да разкажеш за schola-та и кое е това, което най-много ти хареса?

Много ми хареса да обучавам ученици, чийто език аз самата не знам; вълнуващо беше, понеже знаех, че може да общуваме само на латински –  защото съм преподавала латински на латински, но на ученици, които говорят и френски, т.е. имащи същата основа като мен. Смятам – и то заслужено – че опитът, който получих сега, беше много важен за мен.

Успя да посетиш и Софийския университет и да научиш повече за класическото образование в България. Какво смяташ за това?

Софийският университет, макар и да е единственият в България, който предлага класическа филология като специалност, има младежки дух. Понякога класическите катедри изглеждат като старци, очакващи смъртта, които виждат, че идват все по-малко и по-неподготвени студенти, и програмата не им помага за бързи печалби в работата след това, но въпреки всичко тихо търпят съдбата си и не предприемат нищо, за да преодолеят положението. В София обаче, макар и да има малко студенти, библиотеката е богата, хората изглеждат щастливи.

Защо си се концентрирала в изучаването на латинската и старогръцката литература и с какво друго се занимаваш?

Случайно започнах да уча тези езици в държавно училище; не ми харесваха, но ги смятах за „необходимото зло“. В Schola Nova – за която после ще разкажа – те се изучават по един жив начин и така ги заобичах, че на третата година реших да се запиша да уча класическа филология. В началото ми харесваха самите езици, граматиката и културата, но постепенно видях от какво и колко голямо значение е литературата, която е написана на тези езици, че тя е основата на европейската култура за 20 века. Видях и връзките и общуването между младежите в Европа, които говорят латински и имат общи интереси; забелязах също, макар че това като че ли е на второ място, че античната литература има отлично влияние върху младите хора. Всички тези неща ме накараха да изучавам и обичам класическите езици.

Сподели нещо за Schola Nova, за Insula Latina и за университета в град Лувен-ла-ньов.

Schola Nova е основана преди 20 години от Стефан Фейе, тогава преподавател в консерваторията в Леоден, който не успял да намери в Белгия добро място с класическо образование за своите синове. При нас тези езици се изучават в много училища, но малко часове и зле. Schola Nova, както и другите училища, е искала да предложи предмети като френски, английски, холандски, математика, природни науки, история, география, музика, но преди всичко латински и старогръцки по начина, по който те са преподавани в Белгия преди 60 години; основателите са искали също да се говори и преподава на латински – това, което в нашата страна не съществува от сто години – тъй като са убедени, че по един жив начин тези езици се изучават по-бързо и по-лесно. Първата година е имало само един ученик, после трима, петима, тази година са 60. Това училище е изцяло частно и свободно; освен това приема както ученици, така и преподаватели от други държави.

Моята сестра Одилия, съученикът ми Юлиан и аз, след като приключихме обучението си в Schola Nova и в Accademia Vivarium Novum, искахме да продължим да говорим на латински и да направим така, че и други студенти да могат да го правят. Затова решихме да основем нещо като кръжок по латински, който се казва Insula Latina Neolovaniensis. В тази Insula обичайно организираме изцяло латински (понякога и гръцки) вечери за съученици и приятели, а и за всички изучаващи латински; на тях предлагаме не само вечеря, но текстове, игри и песни на латински.

Накрая, кажи дали България ти е харесала. Би ли искала да се върнеш отново в нашата страна?

Разбира се, България много ми хареса. Ако това събитие се повтори – дано! – надявам се, че ще мога да участвам отново.

Въпросите зададе Димитър Драгнев

Qua re permota venisti ad scholam aestivam in Bulgariam?

Ut verum dicam, primum curiositate ducta veni, curiositate cum videndae novae civitatis, urbis et universitatis et alios homines conveniendi, tum inspiciendi quo modo docerentur linguae antiquae alia in terra. Sermones scriptaque Latina et Graeca perdiligo, eosque video mihi multum in vita profuisse, quare cupio nunc, tantis et tot beneficiis acceptis, quodam modo aliquid dare his linguis hisque studentibus. Comperi me illis scholis posse auxilio esse amico Demetrio Dragnev, qui Latinitatem vivam active colit; nam multi Latine loquuntur linguamve servare volunt, sed pauciores inveniuntur qui aliquid revera suscipiant et instituant.

Quid praecipui de hac schola narrare potes et quid est quod tibi maxime placuerit?

Mihi maxime placuit docere discipulos quorum linguam ipsa ignorarem ; mihi quoque maximum excitabat studium, cum scirem nos lingua Latina solum communicare posse. Iam enim linguam Latinam docueram, etiam Latine, at discipulos Gallice etiam loquentes, et eo eadem fundamenta habentes ac mea ; puto – et merito quidam – hanc experientiam maximi momenti fuisse.

Potuisti etiam Universitatem Sophiensem visitare necnon quaedam de statu linguarum classicarum in Bulgaria sciscitare? De his quid sentis?

Universitas Sericensis, quamquam unicae est quae adhuc proponit studentibus programma philologiae classicae, iuventutem redolet. Nam aliquando videntur facultates classicae quasi senes mortem expectantes, quae vident discipulos pauciores et minus docti pervenire, programma suum non iuvare statum ad pecuniam faciendam, sed fatum quasi silentio patiuntur, neque quicquam faciunt ut id vitent. Serdicae autem, quamquam pauci discipuli philologiae classicae nomen dant, bibliotheca est locuples, homines laeti videntur.

Qua de causa litteris Latinis et Graecis strenue operam das et quibus aliis rebus studes?

Casu coepi his linguis in schola publica operam dare; mihi sane displicebant, sed censebam has esse quasi “malum necessarium”; in Schola Nova – de qua aliqua dein verba faciam –  cum hae modo vivo docerentur, eas adeo diligere coepi ut tertio anno Litteris classicis apud Universitatem operam dare statuerem. In initio, mihi placebant sermones ipsi, grammatica et cultus; at paulatim vidi quanta quantique momenti scripta et litterae extarent; has esse quasi fundamenta cultus Europaei per viginti saecula. Vidi etiam commercia et vincula inter iuvenes Europaeos Latine loquentes et studium commune habentes; animadverti etiam, quamquam hoc argumentum secundum habetur, linguas antiquas optimos habere effectus in animos iuvenum. Haec omnia me duxerunt ad linguas classicas perdiscendas et diligendas.

Profer, quaeso, quaedam verba de Schola Nova, de Insula Latina, de Universitate Neolovaniensi?

Scholam Novam ante viginti annos condidit Stephanus Feye, tum in Conservatorio Leodiensi professor, cum studia Graeco-Latina valida suis filiis in Belgio non iam inveniret. Nos in multae scholae docentur hi sermones, sed paucum et male. Schola Nova, tamquam ceterae scholae, proponere cupiebat linguam Gallicam, Anglicam, Batavicam, res mathematicas, scientias, historiam, geographiam, musicam, sed praesertim linguam Latinam et Graecam, modo quo docebantur in Belgio ante sexaginta annos; conditores volebant etiam Latine loqui et docere, id quod in nostra civitate iam centum annum non extabat; persuasum habebant linguas modo vivo multo rapidius et facilius disci. Primo anno unus fuit discipulus, dein tres, quinque, ad sexaginta usque, hoc anno. Haec schola omnino privata et libera est; accipere solet etiam cum discipulos tum magistros ex aliis civitatibus.

Soror mea Odilia, Julianus condiscipulus et ego, studiis in Schola Nova et in Vivario Novo perfectis, Latine loqui pergere voluimus et efficere ut alii studentes idem facere possent. Quare decrevimus nos condere quasi circulum Latinum, c.n. Insula Latina Neolovaniensis. In hac Insula cenas omnino Latinas (et interdum Graecas) apponere solemus condiscipulis, amicis, dein omnibus Latinitatis studiosis; eis non solum cenam, sed etiam textus, ludos et carmina Latina proponimus.

Dicas, in fine, placueritne tibi Bulgaria. Velisne aliquando in nostram terram redire?

Perplacuit mihi sane Bulgaria, omnibus de causis quas supra explicui. Si iterabitur tale inceptum – quod utinam fiat! – spero me huic iterum participare posse!