Опит за премахване на латинския като матуритетен предмет в Гърция

В понеделник (03. септември) гръцкото Министерство на образованието, науката и вероизповеданията излезе с изявление, според което латинският следва да бъде заменен от социологията като матуритетен предмет в общогръцките изпити, които служат за вход към висшите учебни заведения. Това изявление на министър Константинос Гавроглу предизвика вълна от недоволство в страната. Още в същия ден бяха направени изявления и призиви за незабавната отмяна на това решение. Вчера (05. септември) министърът заяви, че е готов да отстъпи от това свое предложение.

Предлагаме ви превод на позицията на Деканата на Философския факултет на Атинския университет, от която се разбират доводите на министерството и силните аргументи против, които доведоха до преосмислянето на това решение. Оригинала можете да намерите тук. 

СЪОБЩЕНИЕ

Деканатът на Философския факултет на Националния и Каподистрийски университет в Атина  [Атинския университет, б. пр.] издаде следното съобщение:

С изненада, която бързо се превърна в разочарование, бяхме уведомени днес от Министъра на образованието, науката и вероизповеданията за замяната на латинския от социологията като матуритетен предмет за вход в третата степен на образованието [висшето образование, б.пр.]. Според министерството: „тази замяна беше оценена като необходима от една страна защото от целия спектър на науките от Първата образователна област латинският език се отнася само до филологическите катедри, а от друга страна защото с изключително ограничения изпитен материал това предизвиква изкривяване в крайното оценяване на изпитваните.” И двата довода не издържат и могат лесно да бъдат отхвърлени. Ефектът и ползата на латинския език са с много по-големи от тези, признавани от министерството и познаването му е необходимо не само за филолозите, но и за много други хора, занимаващи се с наука, както и за хора с други професии (само за пример: за правистите, лекарите, фармацевтите, учените, занимаващите се с древна и съвременна философия, занимаващите се с археология, с европейска история от римско време до ранното Ново време, преподаватели по чужди езици). Колкото до „ограничения изпитен материал“ по отношение на латинския език, както е споменат от министерството, ще трябва да напомним, че за определянето на материала, за дидактическата употреба на конкретно пособие, за нуждата или за незаменянето му с по-съвременни книги, за подсилването и разширяването  на преподаването на латински език, заедно с части от историята и най-вече от културата, но и за постепенното деградиране на предмета във времето основен отговорен е самото министерство. Иначе съществуват и много и достойни предложения от специалисти, които предлагат по систематичен начин подобряването на предмета латински език и щеше да е лесно тези предложения да бъдат оползотворени в рамките на централната власт, така че да се направи усилие тези констатирани недостатъци да бъдат заличени, а не да доведат до премахването на един предмет.

Неоправданото деградиране на предмета латински език е стратегически абсолютно погрешно и анахронично и то за съжаление ще допринесе за още по-голямо изолиране на учениците в страната от европейската действителност и за по-нататъшното им укрепване в едностранчивия им възторг от – безспорно важната – гръцка култура, заедно с неприятните последици, които би могло да има нещо такова. Латинският език представлява единственият негръцки предмет, отнасящ се до древността, с ясна европейска ориентация и движат напред познанията на учениците и ученичките за европейската култура, спомагащ определено за затвърдяването на европейската идея посредством запознаването им с един език и една култура, която е представлявала и представлява основен стълб на европейската култура, с трайно и пресичащо епохите въздействие. Колкото изучаването на латинския език, толкова и заниманията с римска литература и римска култура представляват неотменими предпоставки, за да оформят гръцките ученици и ученички цялостна своя завършена европейска културна идентичност. Те подсилват наред с това чувството за непрекъснатите връзки на древната гръцка култура с римската и с византийската.

Във време, когато е широко известно, че народите в световен мащаб ревизират своето отдалечаване от класическото образование, признават многостранното му положително въздействие  върху духовното развитие на човека и най-вече търсят повторното определяне на идентичността си и на културата си, връщайки се към основите на това образование, предизвиква най-малкото учудване решението на гръцкото Министерство на образованието да деградира и по-същество да отстрани от образователната система предмета латински език, осъждайки по този начин учениците и ученичките на незавършена подготовка в най-значимото поле от историята и културата, на едностранчивост и на привързаност към изживени националистически схващания.

Решението за премахване на латински език от общогръцките изпити [от матурите, които са и вход към висшите учебни заведения, б. пр.] представлява съзнателно деградиране на цял един клон, който поддържа средното образование, на клон ΠΕ02 – филология, от чиято същност се отнемат учебни часове и един цял предмет; представлява и подправяне на образа на гръцкото училище. Бива изоставена една стабилна основа от подготвени учители, която е работила с труд и усилия в продължение на много години, и се подготвя заменянето ѝ с нещо несигурно и неоформено. Не е случайно вълнението, което беше предизвикано незабавно у голяма част от студентите – бакалаври или магистри – но и у възпитаниците на много универститетски катедри и факултети и трябва да бъдат отбелязани разнообразните изрази на недоволство, които го придружават.

Призоваваме Министерството на образованието, науката и вероизповеданията да провери отново и в крайна сметка да преосмисли и отмени това напълно погрешно свое решение, което за съжаление би довело с математическа точност до по-нататъшното деградиране на обучението на учениците и ученичките в нашата страна.

Декан /п/ проф. Елени Карамаленку

(превод Димитър Драгнев)