Началото на "Фарсалия" от Лукан в превод на Манол Глишев

Днес в блога си известният български поет Манол Глишев публикува превод на първите 23 стиха от Лукановата поема "Фарсалия". Преводът е точен и същевременно издържан в традицията на български преводи на епически произведения: http://mglishev.blog.bg/poezia/2015/09/07/lukan-farsaliia-1-23.1389732 .

Нека възпеем войната, по-зла и от междуособна, 

на ематийски полета. Престъпно народът най-властен 

сам се прониза със меча, донесъл му много победи, 

своята гръд той прободе и свойте закони погуби. 

Всичките земни предели разтърси свирепият сблъсък. 

Обща, вината изправи стяг против стяг и орелът 

пак със орел се сражава, копие копия среща. 

Граждани, що за безумство, алчност каква подлуди ни – 

тъй чужденците да радват пролетите кърви на Лаций? 

Вместо авзонски трофеи от горд Вавилон да заграбим 

(скръбната Красова сянка неотмъстена витае), 

водим престъпни войни, които не носят триумфи. 

Колко земи и – уви! – колко просторни морета 

можехме да завладеем с кръвта, що проляхме във разпри: 

там, де Титанът изгрява и нощ дето крие звездите, 

там, дето пладне излъхва жега в горещи предели 

или пък дето студът, нивга смекчаван от пролет 

страшно сковава във лед скитския бряг насред мрака, 

варварин, цял във коприна, да влачи ярем отвъд Аракс, 

или, ако съществува, народът край нилския извор. 

Само тогава, о, Рим, щом толкова много обичаш 

битките: щом подчинил си света на латински закони, 

себе си удряй. Противник никога няма да липсва.

Bella per Emathios plus quam civilia campos 

iusque datum sceleri canimus, populumque potentem 

in sua uictrici conversum viscera dextra 

cognatasque acies, et rupto foedere regni 

certatum totis concussi viribus orbis 

in commune nefas, infestisque obvia signis 

signa, pares aquilas et pila minantia pilis. 

Quis furor, o cives, quae tanta licentia ferri? 

Gentibus invisis Latium praebere cruorem 

cumque superba foret Babylon spolianda tropaeis 

Ausoniis umbraque erraret Crassus inulta 

bella geri placuit nullos habitura triumphos? 

Heu, quantum terrae potuit pelagique parari 

hoc quem civiles hauserunt sanguine dextrae, 

unde venit Titan et nox ubi sidera condit 

quaque dies medius flagrantibus aestuat horis 

et qua bruma rigens ac nescia vere remitti 

astringit Scythico glacialem frigore pontum! 

Sub iuga iam Seres, iam barbarus isset Araxes 

et gens siqua iacet nascenti conscia Nilo. 

Tum, si tantus amor belli tibi, Roma, nefandi, 

totum sub Latias leges cum miseris orbem, 

in te verte manus: nondum tibi defuit hostis.