Латински=математика?

Преди около месец д-р Лъчезар Томов (НБУ, НГДЕК) ми предложи да коментирам статията "An Apology for Latin and Math" от Cheryl Lowe, публикувана на страницата memoriapress.com (оригиналът може да бъде намерен тук). Ето моя отговор, публикуван и като коментар във Фейсбук:

Началото на статията е много ясно, като показва, че в основата на класическото образование стоят латинският и старогръцкият. Това, разбира се, е валидно навсякъде, не само в САЩ, и трябва да се повтаря постоянно. Оттам нататък съм взискателен към аргументите, които се използват. Например това, че „Мечо Пух“ е преведен на латински по никакъв начин не изяснява каква е стойността на изучаването на този език, затова до голяма степен не съответства на началото на изречението, в което стои. А това, че латинският не се използва за всекидневно общуване просто не е вярно – постоянно виждам стотици примери за такова общуване между хора, които не използват друг език за общуване помежду си, като това е само един конкретен отрязък от време – трябва да си даваме сметка, че всъщност това е нещо постоянно в последните повече от две хиляди години. Правилното съждение тук би било, че днес няма родители, които да научават децата си на първи език латински, който да им се превръща в майчин език. Веднага след това, изречението за безсмъртието е добро и не е просто красива метафора, а може да се разглежда като синтез на цялостна теза, подкрепена от аргументи от историята на езика.

По-нататък имаме една дълга апология на математиката, която завършва с това, че почти всичко, което се е казало за нея, може да се каже и за латинския. Тук основната теза е, че математиката изисква „cumulative study“. Да, това важи и за латинския, но не важи ли и за всеки един друг език, свой или чужд? Кумулативен е начинът, по който се усвоява и майчиният език – детето събира примери, на които подражава, след което получава съответните корекции от по-възрастните и така натрупва граматика и думи. Такъв би следвало да бъде начинът и на изучаване на всеки един друг чужд език. Струва ми се, че тук прозира адресирането на някакъв недостатък на чуждоезиковото обучение в САЩ, да речем, което може би се вижда на авторката твърде ситуативно, а не систематично. 

Оттам нататък някак апофатично (чрез отрицание на английския) разбираме какъв (следва да) е латинският – че има „структура“, „форма“ и „логика на правилата“. Това обаче също важи за всеки един език, доколкото, ако в един език нямаше „структура“, „форма“ и „логика на правилата“, той нямаше да може да изпълнява основната си комуникативна функция и да предава еднозначно посланията, които говорещите го закодират. Не виждам обаче латинският да се отличава с нещо от другите езици в това отношение. Дори разликата между прозата и поезията, писани на латински, е доста съществена по отношение на „структура“ и „форма“, а ако погледнем историческото развитие на езика, „логиката на правилата“ въобще няма да се изясни, даже ще се предизвикат толкова въпроси, колкото и отговори имаме.

След това има някакви по-скоро умилителни съждения като „The Romans were disciplined, and their language marched in columns, row after row, like soldiers.“, „English grammar is abstract, whereas Latin is concrete.“, за които аргументи не могат да се приведат. Същото може да се каже и за „In Latin, you know the direct object because it is in the accusative case.“ Последното не е логично, тъй като една дума може да е в акузатив, но да не е пряко допълнение, т.е. от A (търсим пряко допълнение) следва B (намираме дума в акузатив), но от B (намираме дума в акузатив) не следва непременно A (думата, която сме намерили, е пряко допълнение). Има и хубави съждения като „By teaching a language that is very different from English, the student, for the first time, really starts to see how his own language works.“

Сега, тук трябва да се каже, че в първия учебник по латински за НГДЕК, писан от забележителните Мария Костова, Красимир Банев и Димитър Бояджиев има написано нещо подобно: „1. Латинският прилича на математиката. Той изисква логична мисъл и строго прилагане на правилата. 2. Латинският език прилича на спорта. Както без редовни тренировки няма победа, така и без последователно заучаване на всичко предадено няма превод.“ Което наистина е подходящо наставление за един осмокласник, като тук ясно е посочена тогавашната цел в учебната програма – да има добър превод от латински на български. Но преводът е съвсем друга операция спрямо свободното ползване на един или друг език. Ако това свободно ползване (дори и с цел превод в един момент) е най-важното при изучаването на езика, то логиката не е нещо, което ще го рекламира, особено при това богато наследство на литературата, написана на латински, до което всеки би могъл да се докосне, а не да го ползва само като инструмент. Така или иначе, явно и подобни текстове като този в статията имат някакъв ефект за убеждаването на повече хора да учат латински, интересно би било да се проследят тенденциите по време и след ученето. Сигурно по-скоро такива текстове не вредят.