Латински=математика?

Преди около месец д-р Лъчезар Томов (НБУ, НГДЕК) ми предложи да коментирам статията "An Apology for Latin and Math" от Cheryl Lowe, публикувана на страницата memoriapress.com (оригиналът може да бъде намерен тук). Ето моя отговор, публикуван и като коментар във Фейсбук:

Началото на статията е много ясно, като показва, че в основата на класическото образование стоят латинският и старогръцкият. Това, разбира се, е валидно навсякъде, не само в САЩ, и трябва да се повтаря постоянно. Оттам нататък съм взискателен към аргументите, които се използват. Например това, че „Мечо Пух“ е преведен на латински по никакъв начин не изяснява каква е стойността на изучаването на този език, затова до голяма степен не съответства на началото на изречението, в което стои. А това, че латинският не се използва за всекидневно общуване просто не е вярно – постоянно виждам стотици примери за такова общуване между хора, които не използват друг език за общуване помежду си, като това е само един конкретен отрязък от време – трябва да си даваме сметка, че всъщност това е нещо постоянно в последните повече от две хиляди години. Правилното съждение тук би било, че днес няма родители, които да научават децата си на първи език латински, който да им се превръща в майчин език. Веднага след това, изречението за безсмъртието е добро и не е просто красива метафора, а може да се разглежда като синтез на цялостна теза, подкрепена от аргументи от историята на езика.

По-нататък имаме една дълга апология на математиката, която завършва с това, че почти всичко, което се е казало за нея, може да се каже и за латинския. Тук основната теза е, че математиката изисква „cumulative study“. Да, това важи и за латинския, но не важи ли и за всеки един друг език, свой или чужд? Кумулативен е начинът, по който се усвоява и майчиният език – детето събира примери, на които подражава, след което получава съответните корекции от по-възрастните и така натрупва граматика и думи. Такъв би следвало да бъде начинът и на изучаване на всеки един друг чужд език. Струва ми се, че тук прозира адресирането на някакъв недостатък на чуждоезиковото обучение в САЩ, да речем, което може би се вижда на авторката твърде ситуативно, а не систематично. 

Оттам нататък някак апофатично (чрез отрицание на английския) разбираме какъв (следва да) е латинският – че има „структура“, „форма“ и „логика на правилата“. Това обаче също важи за всеки един език, доколкото, ако в един език нямаше „структура“, „форма“ и „логика на правилата“, той нямаше да може да изпълнява основната си комуникативна функция и да предава еднозначно посланията, които говорещите го закодират. Не виждам обаче латинският да се отличава с нещо от другите езици в това отношение. Дори разликата между прозата и поезията, писани на латински, е доста съществена по отношение на „структура“ и „форма“, а ако погледнем историческото развитие на езика, „логиката на правилата“ въобще няма да се изясни, даже ще се предизвикат толкова въпроси, колкото и отговори имаме.

След това има някакви по-скоро умилителни съждения като „The Romans were disciplined, and their language marched in columns, row after row, like soldiers.“, „English grammar is abstract, whereas Latin is concrete.“, за които аргументи не могат да се приведат. Същото може да се каже и за „In Latin, you know the direct object because it is in the accusative case.“ Последното не е логично, тъй като една дума може да е в акузатив, но да не е пряко допълнение, т.е. от A (търсим пряко допълнение) следва B (намираме дума в акузатив), но от B (намираме дума в акузатив) не следва непременно A (думата, която сме намерили, е пряко допълнение). Има и хубави съждения като „By teaching a language that is very different from English, the student, for the first time, really starts to see how his own language works.“

Сега, тук трябва да се каже, че в първия учебник по латински за НГДЕК, писан от забележителните Мария Костова, Красимир Банев и Димитър Бояджиев има написано нещо подобно: „1. Латинският прилича на математиката. Той изисква логична мисъл и строго прилагане на правилата. 2. Латинският език прилича на спорта. Както без редовни тренировки няма победа, така и без последователно заучаване на всичко предадено няма превод.“ Което наистина е подходящо наставление за един осмокласник, като тук ясно е посочена тогавашната цел в учебната програма – да има добър превод от латински на български. Но преводът е съвсем друга операция спрямо свободното ползване на един или друг език. Ако това свободно ползване (дори и с цел превод в един момент) е най-важното при изучаването на езика, то логиката не е нещо, което ще го рекламира, особено при това богато наследство на литературата, написана на латински, до което всеки би могъл да се докосне, а не да го ползва само като инструмент. Така или иначе, явно и подобни текстове като този в статията имат някакъв ефект за убеждаването на повече хора да учат латински, интересно би било да се проследят тенденциите по време и след ученето. Сигурно по-скоро такива текстове не вредят.

Escuela con clásicos - в Испания също се борят за класическото образование

Днес, 08. септември, пред Министерството на образованието в Мадрид се организира демонстрация в подкрепа на класическото образование. Множество организации са загрижени най-вече за намаления избор от страна на учениците на предмета "Старогръцки език" в рамките на хуманитарния профил. Отскоро в Испания тече и интернет кампания под мотото #EscuelaConClásicos.

Ето и съобщението за събитието, публикувано на страницата culturaclasica.com (оригиналът е тук):

"Мадрид, 06. септември 2018 г.

Осемнадесет испански асоциации и платформи, свързани с изучаването и разпространението на класическото образование, свикват протест в Мадрид,  следващата събота, 8. септември, от 12 ч пред Министерството на образованието, за да изразят своята загриженост за окаяното положение на предметите от цикъла на класическото образование – "Старогръцки език", "Латински език" и "Класическа култура" – в средното и в бакалавърската степен на висшето образование. В частност, акцент е поставен и върху изключително тежкото положение, в което се намира предметът "Старогръцки език".

Много хора, свързани с античния свят или не, смятат, че обучението по предметите латински, старогръцки и антична култура съставлява един основен елемент в образованието на нашите ученици както заради своето специфично съдържание, тясно свързано с нашите езици и култура, така и заради общите ценности на универсалност, хуманизъм, сътрудничество, политически и философски модели, които те предават.

Премахването на хуманитарния профил в много испански институти и колежи и по-специално това на предмета "Старогръцки език" в мнозинството от тях (според достъпните данни предлагането на този предмет е намалено с 50% процента в последните три години) носи опустошителни последици за нашата образователна система. 

На първо място, ограничаване на висококвалифицирани и  мотивирани професионалисти, които ще бъдат задължени да преподават „сродни“ предмети, докато в същото време има ученици, готови и желаещи да получават уроци по латински и старогръцки. 

На второ място, това означава едно истинско неравенство във възможностите за учениците по места и региони, където просто не се предлага хуманитарен профил.

Заради всичко това свиканите общности и колективи държат да дадат гласност на проблема за прогресиращото изчезване пред обществото и образователните власти.  Този проблем се дължи на изброените факти, а не на законодателството, засягащо класическото образование в нашата образователна система.

Не става дума за инициатива против нещо, а само в полза на продължаването на един тип образование, който смятаме за жизнено необходим за нашето общество и за бъдещите поколения.

Организаторите вече изложиха тази своя загриженост в Министерството на образованието и поискаха среща с министъра, за да я предадат от първа ръка – информация от центровете в цяла Испания за това, което се случва, така че да се търсят начини, които могат да спрат и обърнат настоящото положение.

Организатори:

Plataforma Educativa “Escuela con Clásicos”

Sociedad Española de Estudios Clásicos (S.E.E.C.)

Sociedad de Estudios Latinos (SELat)

Asociación Cultura Clásica

Sociedad Española de Bizantinística (SEB)

Asociación Cultural Hispano-helénica (ACHH)

Sociedad Hispánica de Estudios Neohelénicos (SHEN)

Asociación de Profesores de Latín y Griego de Murcia (AMUPROLAG)

Madrid, capital del mito - Asociación de Profesores de Griego, Latín y Cultura Clásica de la Comunidad de Madrid

Associació de Professorat de Llengües Clàssiques de Catalunya (APLEC)

Collegium Latinitatis

Federación Europea de Asociaciones de Profesores de Lenguas y Humanidades Clásicas (EUROCLASSICA)

Asociación Céfiro (Asturias, Profesores de Latín y Griego)

Asociación Internacional Alma Clásica

Ludere et discere, de Sagunto

Plataformama d'Ensenyants de Llatí i Grec (PÈLAG)

Somos de Clásicas

Asociación de Profesores de Instituto de Andalucía (APIA)"

Предаване на текста от испански: Димитър Драгнев, редакция: Анна-Мария Етова.

Опит за премахване на латинския като матуритетен предмет в Гърция

В понеделник (03. септември) гръцкото Министерство на образованието, науката и вероизповеданията излезе с изявление, според което латинският следва да бъде заменен от социологията като матуритетен предмет в общогръцките изпити, които служат за вход към висшите учебни заведения. Това изявление на министър Константинос Гавроглу предизвика вълна от недоволство в страната. Още в същия ден бяха направени изявления и призиви за незабавната отмяна на това решение. Вчера (05. септември) министърът заяви, че е готов да отстъпи от това свое предложение.

Предлагаме ви превод на позицията на Деканата на Философския факултет на Атинския университет, от която се разбират доводите на министерството и силните аргументи против, които доведоха до преосмислянето на това решение. Оригинала можете да намерите тук. 

СЪОБЩЕНИЕ

Деканатът на Философския факултет на Националния и Каподистрийски университет в Атина  [Атинския университет, б. пр.] издаде следното съобщение:

С изненада, която бързо се превърна в разочарование, бяхме уведомени днес от Министъра на образованието, науката и вероизповеданията за замяната на латинския от социологията като матуритетен предмет за вход в третата степен на образованието [висшето образование, б.пр.]. Според министерството: „тази замяна беше оценена като необходима от една страна защото от целия спектър на науките от Първата образователна област латинският език се отнася само до филологическите катедри, а от друга страна защото с изключително ограничения изпитен материал това предизвиква изкривяване в крайното оценяване на изпитваните.” И двата довода не издържат и могат лесно да бъдат отхвърлени. Ефектът и ползата на латинския език са с много по-големи от тези, признавани от министерството и познаването му е необходимо не само за филолозите, но и за много други хора, занимаващи се с наука, както и за хора с други професии (само за пример: за правистите, лекарите, фармацевтите, учените, занимаващите се с древна и съвременна философия, занимаващите се с археология, с европейска история от римско време до ранното Ново време, преподаватели по чужди езици). Колкото до „ограничения изпитен материал“ по отношение на латинския език, както е споменат от министерството, ще трябва да напомним, че за определянето на материала, за дидактическата употреба на конкретно пособие, за нуждата или за незаменянето му с по-съвременни книги, за подсилването и разширяването  на преподаването на латински език, заедно с части от историята и най-вече от културата, но и за постепенното деградиране на предмета във времето основен отговорен е самото министерство. Иначе съществуват и много и достойни предложения от специалисти, които предлагат по систематичен начин подобряването на предмета латински език и щеше да е лесно тези предложения да бъдат оползотворени в рамките на централната власт, така че да се направи усилие тези констатирани недостатъци да бъдат заличени, а не да доведат до премахването на един предмет.

Неоправданото деградиране на предмета латински език е стратегически абсолютно погрешно и анахронично и то за съжаление ще допринесе за още по-голямо изолиране на учениците в страната от европейската действителност и за по-нататъшното им укрепване в едностранчивия им възторг от – безспорно важната – гръцка култура, заедно с неприятните последици, които би могло да има нещо такова. Латинският език представлява единственият негръцки предмет, отнасящ се до древността, с ясна европейска ориентация и движат напред познанията на учениците и ученичките за европейската култура, спомагащ определено за затвърдяването на европейската идея посредством запознаването им с един език и една култура, която е представлявала и представлява основен стълб на европейската култура, с трайно и пресичащо епохите въздействие. Колкото изучаването на латинския език, толкова и заниманията с римска литература и римска култура представляват неотменими предпоставки, за да оформят гръцките ученици и ученички цялостна своя завършена европейска културна идентичност. Те подсилват наред с това чувството за непрекъснатите връзки на древната гръцка култура с римската и с византийската.

Във време, когато е широко известно, че народите в световен мащаб ревизират своето отдалечаване от класическото образование, признават многостранното му положително въздействие  върху духовното развитие на човека и най-вече търсят повторното определяне на идентичността си и на културата си, връщайки се към основите на това образование, предизвиква най-малкото учудване решението на гръцкото Министерство на образованието да деградира и по-същество да отстрани от образователната система предмета латински език, осъждайки по този начин учениците и ученичките на незавършена подготовка в най-значимото поле от историята и културата, на едностранчивост и на привързаност към изживени националистически схващания.

Решението за премахване на латински език от общогръцките изпити [от матурите, които са и вход към висшите учебни заведения, б. пр.] представлява съзнателно деградиране на цял един клон, който поддържа средното образование, на клон ΠΕ02 – филология, от чиято същност се отнемат учебни часове и един цял предмет; представлява и подправяне на образа на гръцкото училище. Бива изоставена една стабилна основа от подготвени учители, която е работила с труд и усилия в продължение на много години, и се подготвя заменянето ѝ с нещо несигурно и неоформено. Не е случайно вълнението, което беше предизвикано незабавно у голяма част от студентите – бакалаври или магистри – но и у възпитаниците на много универститетски катедри и факултети и трябва да бъдат отбелязани разнообразните изрази на недоволство, които го придружават.

Призоваваме Министерството на образованието, науката и вероизповеданията да провери отново и в крайна сметка да преосмисли и отмени това напълно погрешно свое решение, което за съжаление би довело с математическа точност до по-нататъшното деградиране на обучението на учениците и ученичките в нашата страна.

Декан /п/ проф. Елени Карамаленку

(превод Димитър Драгнев)

За пета поредна година в България се проведе Лятна школа по класически езици

От 19. до 27. август в Трявна за пета поредна година в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие общо 57 души - ученици, студенти и преподаватели от НГДЕК "Константин Кирил Философ", СУ "Св. Климент Охридски", Първа АЕГ, 9. ФЕГ "Алфонс дьо Ламартин", Френски лицей "Виктор Юго", ПГРЕ "Г.С. Раковски" - гр. Бургас и други.

По време на школата бяха проведени 135 часа занимания, основно по латински и старогръцки, както и по други класически езици като старобългарски, персийски, староанглийски и литовски. Бяха четени произведения на Цицерон, Вергилий, Катон, Исидор Севилски, Корнелий Непот, Катул, Хораций, Овидий, Хигин, Еразъм, Лудвиг Холберг, Сафо, Атеней, Черноризец Храбър, Саади и "Беоулф". Както всяка година, и този път имаше занимания с антична поезия и нейните интерпретации през вековете.

В три поредни дни доц. д-р Невена Панова и д-р Димитър Илиев от катедрата по класическа филология в СУ проведоха занимания с участниците съответно под формата на ателие за превод на български автори, пишещи по антични мотиви, на старогръцки и латински език и под формата на семинар за епиграфските паметници по българските земи. Д-р Кръстю Банев от университета в Дърам, Англия, направи практическо упражнение по реторика чрез древните Progymnasmata на Афтоний, а д-р Иван Петров, преподавател в МУ-Пловдив проведе занимания по литовски език и неговата връзка с останалите индоевропейски езици, а заедно с Димитър Драгнев - и по персийски език. Студентът по класическа филология Борислав Петров за втора поредна година представи своите продължаващи занимания по староанглийски език.

На 25. август участниците в школата разгледаха Nicopolis ad Istrum, близо до дн. с. Никюп, Великотърновско - един от забележителните римски градове по българските земи (под ръководството на доц. Павлина Владкова, ръководител на обекта) и представиха в рамките на 20 минути рецитал по антична поезия в рамките на античния фестивала "Нике - играта и победата", организиран от сдружение "Mos maiorum Ulpiae Serdicae", сдружение "Бъдеще за Никюп" и др.

Половината от участниците бяха в школата за първи път, а сред останалите има такива, които идват за четвърти или пети пореден път. Сред тях следва да бъдат отново споменати Бетина Янева, Диана Зулчева, Мария-Магдалена Пейчинова, Борислав Петров - носители на награди от международни и училищни конкурси по латински език, които помогнаха при обучението на начинаещите; Василен Василев, първенец на Националната олимпиада по философия за 2017 г., Михаил Зарев - лауреат на същата олимпиада за 2018 г., Магдалена Станилова и Явор Кондов - победители в олимпиадата по класически езици на НГДЕК за тази година.

По време на школата беше осъществен и видеоразговор с миналогодишните гости на школата от Сърбия, които, вдъхновени от постигнатото, през тази година правят своя лятна школа в град Сремски Карловци - Collegium Carolivicanum.

Преподаватели: Димитър Драгнев (alumnus на СУ, Accademia Vivarium Novum в Рим/Фраскати, Италия; организатор на школата), Марта Методиева (преподавател по латински в НГДЕК), Георги Митов (alumnus на Accademia Vivarium Novum), Адриан Прейс (също възпитаник на Accademia Vivarium Novum от Полша).

Снимки във Фейсбук с таг #Лятнаschola .