01 септември 2016

Завърши третата Лятна школа по класически езици в България


От 21.08. до 30.08.2016 г. за трети път в България се проведе Лятна школа по класически езици. В нея взеха участие 42 участници от четири страни - България, Италия, Белгия и Франция (през 2015 г. участниците бяха 25, а през 2014 г. - 12), като от българските участници най-много бяха учениците от НГДЕК и студентите от СУ, а преподавателите бяха от СУ "Св. Климент Охридски", НГДЕК "Константин Кирил Философ", Accademia Vivarium Novum (Рим) и Schola Nova (Белгия). Школата се проведе в базата на МОН до с. Атия на брега на Черно море.

За осемте пълни дни на школата бяха проведени над 80 часа занимания. Както и през предишните години, основните занимания бяха по латински и старогръцки, като този път беше обърнато и специално внимание на старобългарския като класически език, бяха проведени и две занимания по библейски еврейски език. Докато начинаещите правеха своите първите стъпки в активното овладяване на латинския и старогръцкия (чрез четене, но и чрез говорене, писане и слушане), напредналите се занимаваха с четене и анализ (предимно на латински език) на автори - от латинските бяха четени Вергилий, Хораций, Овидий, Лукреций, Катул, Тит Ливий и Федър, а четенето на старогръцките започна с Теофраст в памет на наскоро отишлия си от този свят проф. Богдан Богданов (чийто първи публикуван превод е именно на Теофрастовите характери) и премина през Аристофан, Алкифрон, Платон, Лукиан, Херодот, Мимнерм, за да завърши с Омировата Илиада. Доц. д-р Невена Панова от Катедрата по класическа филология в СУ изнесе лекция на латински език за диалогичното у Платон, а д-р Димитър Илиев представи съвременни електронни ресурси за Digital humanities.

Освен заниманията с текстове, основен акцент в школата беше античната поезия, пресъздадена чрез песни, съставяне и представяне на кратки сцени на латински език по теми от античната митология, бяха направени и две пътувания - до античния Деултум и до старинния Созопол.



Школата се организира от преподавателя по латински и старогръцки език Димитър Драгнев. Подкрепена е от СУ "Св. Климент Охридски", Катедра "Класическа филология" и НГДЕК "Константин Кирил Философ".
  

25 март 2016

Конкурс за авторски творби (резултати)

LA: infra invenitur.

BG: Завърши първия по рода си конкурс за авторски творби на латински език за ученици и студенти (под патронажа на НГДЕК и СУ). Ето резултатите:

(класиране на ученическите текстове)
Победител: Диана Зулчева 12 Г (първа награда и публикация на текста в международното списание "Melissa").

В категория до 1500 думи:
Почетно упоменаване за текста на Мадлен Нанева 12 Г. 

В категория до 200 думи:
Особена похвала (ex aequo) за Бетина Янева 12 Г и 
                    за Мария-Магдалена Пейчинова 12 Б

Почетно упоменаване за текста на Румяна Павлова 10 В и
                    на Стилияна Ковачева 9 А.

(класиране на студентските текстове)

Награда не се присъжда
Голяма похвала за текста на Красимир Иванов, III курс.

Благодарим на всички участвали!
Комисия: проф. д-р Милена Минкова
       Владимир Атанасов
       Димитър Драгнев

LA: Certamen ad textus Latinos componendos AD MMXVI sub aegide Lycei Classici a Constantino Cyrillo Philosopho nuncupati
et Universitatis Serdicensis a Sancto Clemente Ochridensi nuncupatae

(opuscula discipulorum)

Victrix: Diana Petrova; 
tribuitur ei primum praemium et divulgatio operis in commentariis periodicis, c.n. Melissa.

In ordine ad MD verba: 
Mentio honoris causa tribuitur Magdalenae Nanevae

In ordine ad CC verba:
Laus (ex aequo) tribuitur Betinae Ianevae et
     Mariae-Magdalenae Peitchinovae
Mentio honoris causa tribuitur Rumianae Pavlovae et
       Stylianae Kovatchevae

(opuscula universitaria)

Praemium non tribuitur
Tribuitur magna laus Krasimiro Ivanov

Gratias agimus omnibus discipulis et studiosis!
Iudices: prof. Milena Minkova
   Vladimir Athanasov
   Demetrius Dragnev

24 януари 2016

Конкурс за авторски текстове на латински (под патронажа на НГДЕК и СУ)


Конкурс за авторски творби на латински език
Certamen ad textus Latinos componendos

За ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ" и студенти от СУ "Св. Климент Охридски". Конкурсът се провежда под патронажа на НГДЕК и СУ.

Важно пояснение: Учениците и студентите се класират отделно.

Конкурсът има две категории - за текстове до 200 думи и за текстове до 1500 думи.
Няма ограничения в темата и жанра на творбите.
Не се допуска участие с текстове, написани в рамките на академични, училищни или извънкласни дейности.
Учениците и студентите могат да се консултират с преподаватели от НГДЕК и СУ, без да има пряка преподавателска намеса върху творбите.

Основни критерии за оценяване на текстовете:
“Elegantia est, quae facit ut locus unus quisque pure et aperte dici videatur.” (Ad Her. IV, 17)
“in primis esse curandum, ut apta, ut Latina, ut elegans, ut pura sit oratio… Elegantia partim sita est in verbis receptis ab autoribus idoneis, partim in accommodando, partim in compositione.” (Erasmus, “De copia verborum et rerum”, I, 10)

Книги, които могат да бъдат консултирани: Wagner, F.: Lexicon Latinum seu […] Universae Phraseologiae Corpus Congestum [...],Brugis, MDCCCLXXVIII: на този линк;
Meissner, C.: Latin Phrase-book, MacMillan and Co., London 1894: на този линк;
Erasmus Roterodamus, D.: De copia verborum libri duo. In usum scholae Paulinae, Londini 1823: на този линк;
както и други книги, препоръчани от преподавателите.

Награди за първите: книги и публикация на текста в международно издание.



Краен срок за предаване на творбите: 29. февруари 2016 г.
за студенти: в канцеларията на Катедра "Класическа филология" (каб. 183 в Ректората - Гълъбарник).
за ученици: в канцеларията до учителската стая в сградата на НГДЕК на ул. „Баба“ 16.

Внимание: конкурсът е АНОНИМЕН. Участниците следва да предадат творбите си в три напечатани екземпляра, поставени в голям плик. В големия плик освен тези три екземпляра трябва да има малък плик с листче, на което да са написани трите имена на участника, клас/курс и категорията, в която участва. Произволен номер следва да се напише в горния десен ъгъл на трите екземпляра, върху малкия плик и върху листчето с имената. Пликовете се запечатват.
NB най-вече за учениците: приемащият работите в канцеларията е инструктиран да провери, че всичко остава анонимно. Ако не сте сигурни дали сте спазили изискванията по анонимността, може да запечатате пликовете в момента на самото предаване. Ако анонимността на конкурса не е спазена, участникът не може да участва в класирането.

Комисия по оценяването: 
проф. Милена Минкова, професор по латински език в Университета на щата Кентъки, САЩ, автор на изследвания върху новолатинската литература и на книги върху латинска стилистика. Доктор по класическа филология на СУ и възпитаник на НГДЕК.

Владимир Атанасов, един от първите учители по старогръцки в НГДЕК, преводач на съчиненията на Тит Ливий и на средновековни романи и на други текстове от латински и старогръцки език.

Димитър Драгнев, преподавател по латински и старогръцки, основател на Лятната школа по класически езици в България. Завършил СУ, специалност „Класическа филология“, Accademia Vivarium Novum в Рим и НГДЕК.


05 декември 2015

Конкурс за илюстрация на мъдра мисъл за учениците от Х клас на НГДЕК

До учениците от Х клас: остават още десет дни да се включите в конкурса за илюстрация на мъдра мисъл. Ето повече:

Общи условия и насоки:
Цел: Създаване на илюстрация върху съдържанието на сентенция от предложения по-долу списък. Илюстрацията може да е изпълнена с различна техника и в различен стил, но важно условие е да съдържа някакъв „античен елемент“, т.е. дори съдържанието й да е съвсем общо и общовалидно, а не отнесено до античен контекст, все пак и то трябва да е илюстрирано посредством подобен детайл: например като далечен фон виждаме очертанията на гръцки храм или поне на колона. Бихте могли (отново само „подсказка“) да изобразите онова, което искате да изобразите, върху „гръцка ваза“, като се опитате и да последвате някой конкретен стил във вазописта... или пък да останете „по-близо до текста“ и всъщност да го изпишете-изрисувате самия него, като в отделните букви „вложите“ нещо антично – например йотата да бъде колона и т.н... А ако не смеете сами да рисувате, направете колаж!

Един ученик може да участва с до три илюстрации (формат: най-малко А4).

Срок за предаване на илюстрациите: 15 декември 2015 г., вторник, включително. Моля, предавайте материалите в канцеларията, на преподавателите си по старогръцки или на класните си ръководители.

Класирането ще бъде обявено на Сатурналиите! Очаквайте награди и – както е според античната традиция – слава! Успех!

1.      Ἀρχή ἐστιν ἥμισυ παντός. 2. Γυναιξὶ κσμον  σιγ φέρει.
3.      Εἷς ὑπὲρ πάντων, πάντες ὑπὲρ ἑνός. 4. Ἐλέφας μῦν οὐ θηρεύει.
5.      Ἐν οἴνῳ ἀλήθεια εἶναι λέγεται. 6. Ἡ ἀνδρεία ἀρχή ἐστι τῆς νίκης.
7.      Ἡ τῆς ἀρετῆς ὁδὸς τραχεῖά ἐστιν. 8. Καλὸν δένδρον φέρει καλοὺς καρπούς.
9.      Κόραξ κόρακι φίλος ἐστίν. 10. Ὁ θεὸς ἐκ τῶν ἔργων γιγνώσκεται.
11.  Σπεῦδε βραδέως. 12. Τῷ νεανίᾳ πρέπει τὴν γλῶτταν κατέχειν.
13.  Φίλων ἐστὶ τὸ αὐτὸ βούλεσθαι. 14. Χάρις χάριτος αἰτία.

15.  Χαλεπόν ἐστι μῶρον διδάσκειν ἐν βραχεῖ χρόνῳ.

17 септември 2015

Проф. Луиджи Мираля на посещение в България


Днес основателят и директор на Accademia Vivarium Novum проф. Луиджи Мираля идва в България заедно с още двама преподаватели от академията. Това е едно дългоочаквано посещение, което е от голямо значение за класическото образование в България.

Утре от 10 ч в СУ "Св. Климент Охридски" проф. Мираля ще говори не само за методите на преподаване на класически езици в днешно време, но и за мястото на тези езици в обществото, на литературата, написана на тях, за ценностите, които тя носи. Проф. Мираля ще сподели своите възгледи като задълбочен изследовател на текстове, а и огромния си опит от работата със студенти от различни краища на света. Лекцията ще бъде съчетана с практическо занимание, в което ще се включат студенти от Софийския университет и ученици от НГДЕК "Константин Кирил Философ".

След обедната пауза Йожеб Арон Тот, преподавател в Академията, ще проведе занимание по римска поезия с акцент върху правилното скандиране и предаване на поетическите размери за днешните читатели и слушатели на древните стихове.

В събота преподавателите ще имат отново занимания със студенти и ученици.

Проф. Мираля е световноизвестен учен и преподавател по латински език, който през 1996 г. в Италия основава Accademia Vivarium Novum, където през последните години стотици младежи от цял свят са получили образование по класически езици и свързаните с тях учебни дисциплини. В Академията не само всички занимания са водени изцяло на латински (само тези по старогръцки са на старогръцки), но латинският е и езикът на всекидневното общуване между студентите. Целта е те да го овладеят изключително добре и то активно, за да могат по-добре да разбират мисленето и стила на различните автори, творили през вековете. Академията е и притегателен изследователски център за мнозина учени от цял свят и има собствено издателство. Повече за нея може да научите на този сайт: www.vivariumnovum.net

Проф. Мираля идва по покана на катедра "Класическа филология" на СУ "Св. Климент Охридски" и на НГДЕК "Константин Кирил Философ", но основна заслуга за това посещение има Красимир Иванов, студент по класическа филология в Софийския университет, който през изминалата година стана третият българин, който преминава обучение в Академия Vivarium Novum.

Ето и линк към събитието във Фейсбук, в който може да намерите още подробности: https://www.facebook.com/events/182983842033820/ .

10 септември 2015

Латинският език не е мъртъв, убива го този, който го преподава зле

Интервю с проф. Луиджи Мираля, президент на Accademia Vivarium Novum, дадено за електронното издание Il Sussidiario през април 2009 г.


Проф. Мираля, съществува впечатлението, че днес в Италия обучението по класически езици съществува само като един вид наследство от миналото. Вие как преценявате най-общо обучението по латински и старогръцки в нашата страна?

Въпросът за класическите езици в Италия и до голяма степен и в другите страни в Европа има дълбоки исторически корени, които отвеждат най-малкото до края на XVIII в. Тогава хора като Фридрих Август Волф и Вилхелм фон Хумболт, които са авторите на концепцията за Formale Bildung („формално образование“), виждат изучаването на латински така: „изключително средство за упражняване на определени способности на човешката душа“. В Италия тази постановка на въпроса, която ражда граматико-преводния метод в обучението по класически езици, навлиза по-късно и за определен период се противопоставя на дидактическата система, която идва от времената на Ренесанса. Но след 1860 г., включително по идеологически причини, „научният метод“ е въведен със сила и резултатите още в началото са катастрофални. Още през 1894 г. министър Марини се вижда принуден да свика комисия, която да удостовери резултатите от новата методология. Президентът на тази комисия, Джовани Пасколи (един от най-големите италиански поети, творил на италиански и латински език - бел.ред.), произнася тежка присъда, но независимо от това идеологията взима връх и обучението продължава по същия начин. Въпросът се проточва през целия изминал век до момент, в който се стига дотам да говорим за новия метод като „традиционен метод“.

Кои са негативните ефекти от този „традиционен“ метод на преподаване?

За метода, който в момента има превес в италианското училище, бих казал, че е подходящо да извикаме заедно със Сенека: Utinam tantum non prodesset: nocet! Учениците се учат да мразят с непримирима омраза граматиката, скучните текстове за превод, които трябва да се разгадават, непонятните класически автори, от които безплодно трябва да научат наизуст един неразбираем превод, скалъпен от море от безбройни и несмилаеми бележки. Също и изучаването на текстовете от римската литература в такава ситуация се свежда често до повтаряне на чужди мнения за стила, употребата на езика, реторическите похвати: защото бедният ученик, който не разбира нищо от текста и който често не чете (или по-добре не „дешифрира“) дори няколко реда от текста, няма основа, върху която да мисли самостоятелно, и, доколкото е възможно, самостоятелна критическа оценка. Има и сериозен риск, че тук се извършва един обратен подбор: един толкова дедуктивен метод рискува да предпочита и да поставя на първо място този тип ученик, който следва пасивно някакви нареждания; от друга страна бива „наказван“ ученик, който има независима и свободна мисъл, който обича живата и настояща реалност. Не само че не са за похвала постоянното прилежание, способността за самообладание и упражняването на рационалните способности; на мен ми се струва парадоксално, че брилянтността на интелекта и желанието да свържеш verba и res, "думите" и "нещата" в изучаването на класически езици са един вид за порицание, сякаш са грях, а не добродетел.

Стигаме до pars construens: Академия „Vivarium Novum” (www.vivariumnovum.net), на която сте президент, разпространява в Италия обучението по латински и по старогръцки посредством „естествения метод“ (“Methodus natura”) на датчанина Ханс Орберг: в какво се състои синтезирано основата на този метод на обучение?

„Естественият метод“, приложен от Орберг за латинския, и колкото са моите възможности – от мен самия за старогръцкия, не е съвременно изобретение. Всъщност това е „директният“ или „индуктивен“ метод, който до голяма степен е използван в школите на хуманистите и след това; както казах по-горе поне до края на XVIII в. в цяла Европа. Той започва от „значещия контекст“, първоначално конструиран ad hoc, впоследствие оригинален, който предоставят разпределените за изучаване думи, морфология и синтаксис, заедно с многобройни примери, вплетени вътрешно в една непрекъсната и увлекателна история, която служи за мнемоническа опора и като мотивация за учене – в учебника по латински за начинаещи сякаш имаме един „роман“ за превратностите в живота на една familia Romana от II в. сл. Хр. Текстовете са илюстрирани per se (сами по себе си): вече не става дума за „енигмата“ на превода, а за текстове, които постепенно следват нивото на познания, които ученикът е придобил, защото той е в състояние да ги разбира на момента, без необходимост да превежда на своя език. Ученикът „излиза“ колкото е възможно по-малко от езика, който изучава, и носи в съзнанието си, заедно с детайлни и подредени обяснения, това, което е срещнал в текстовете, само след като го е видял приложено в един текст или в примери, които са разбираеми. Така за доста кратко време се усвояват морфологията, синтаксиса, лексиката, които трябва да се владеят и разпознават без колебание в текстовете на авторите. Vox maiorum (гласът на предците) достига по този начин до ушите на младежите от съвременната епоха, които по този начин водят диалог с Цицерон, Сенека, Салустий и Вергилий, а не са принудени да се занимават повече с непоносими логически задачи и загадки.

Следователно Вие подкрепяте отказване от това, което погрешно се нарича „традиционен метод“ и препоръчвате този метод на преподаване?

Въпреки че вярвам силно в свободата в преподаването и в автономията при избора на методи, които не могат да бъдат налагани на никой преподавател, си позволявам, въз основа на своя собствен опит и на този на многобройни преподаватели от цяла Италия и други части на света, да препоръчам тази дидактическа система. Дали другият метод е изпълнил предназначението си за „формиране на ума“ и „развитие на логиката“, или не, това други ще преценят: аз, който смятам, че не може да съществува друг аргумент за защита на обучението по латински в училищата освен този най-прост, че това е езикът, чрез който достигаме до огромно наследство от антични, средновековни, ренесансови и следренесансови текстове, въпросът, който току-що обсъдих, няма голямо значение. Латинският е ключ към цялата европейска култура – към литературата, правото, философията, историята, богословието, природните науки, антропологията, себепознанието и познанието на другите култури. Обаче всички съкровища, които той може да разкрие, остават добре пазени в шкафовете и касите на творбите, чрез които те са ни препредадени, ако езикът не е овладян така, че да могат да се четат свободно цели книги от автори като Еразъм, Коперник и Спиноза. Граматико-преводният метод по самата си същност не позволява това. Индуктивният метод обаче не само е успял с поколения учащи през вековете, но, стига да е приложен със строгост и професионализъм, дава доста добри резултати и днес.

Преходът от дедуктивен към индуктивен метод (не само за класическите езици, но и за италианския и за целия природоматематически цикъл) би ли могъл да бъде един генерален отговор на въпроса за успешната работа на нашите ученици?

Индуктивният метод е без съмнение по-увлекателен и съставлява един стимул за преодоляване на по-неприятните трудности и за събуждане на интерес у младежите дори и в сферата на природните науки и математиката. Не бих искал обаче да бъде объркван с някаква „леснотия“ и с „празен педагогизъм“, които от известно време са навлезли в италианското училище, с реториката на „правенето“, на „оперативността“, на „сръчността“. Истинската цел, която всеки педагог трябва да си постави, е да води постепенно своите ученици до развитие на способностите за абстракция, които им позволяват да се освободят от придържането към отделните факти, за да стигнат до изводи, идеи, аргументи, дори закони, които да важат в по-общ план, така че [учениците] да не са обвързани с конкретен случай. Това е единственият път, чрез който те да не са подчинени на необуздания поток на модерното в определения момент, на калейдоскопската промяна, на преобладаващото мнение. Не трябва да забравяме онзи риск, който предвиждаха Олдъс Хъксли и Рей Бредбъри: рискът да превърнем учениците само в дресирани двуноги, а не в мислещи същества. Ето това е, от което се страхувам: не от това някой просто да се ограничава само до изхождането от дадено нещо, за да стигне до универсалното, но от това да е закотвен за единия сетивен факт, с отслабнала способност за абстракция.

Какво смятате за предложението, подкрепяно от мнозина, обучението по класически езици да се превърне в избираемо? Това би ли допринесло за по-доброто им изучаване, или е крачка към пълната забрава на латинския и старогръцкия (в момента в Италия има около два милиона ученици, изучаващи латински и около 600 хиляди – старогръцки. Това прави Италия страната с най-широко разпространение на класическото образование в света. – бел. прев.)?

Смятам, че превръщането на латинския и старогръцкия в избираеми предмети би било сериозна грешка. Причините за това са няколко – едните чисто теоретични, други – практически. Който предлага това, изхожда от идеята, че класическите езици са част от специализирано познание, запазено за този, който иска да се посвети на „лабораторно“ и „научно“ реконструиране на античния свят. Латинският обаче позволява достъпа до нашето вековно наследство и четенето не само на Цицерон и Сенека, но и на Елред и Абелар, на Бартоломео де лас Касас и на Нютон, на Енеа Силвио Пиколомини и на Пико дела Мирандола, на Еразъм и Галилей. Смятам, че не може да имате съзнание за историческото развитие на професията, която упражнявате и на материята, която изучавате, без integros accedere fontes, т.е. без да пристъпите към самите оригинални извори, което само латинският позволява. Според мен въпросът стои само в методите, защото е очевидно че един ученик учи пет години по четири или пет часа седмично един език и в края не е в състояние да чете дори Евангелието, следователно няма причина това нещастно положение да продължава напред. Щом е показано, че само за две години учениците могат да достигнат състояние, в което да четат и да вкусят една известна част от хилядолетната литература, написана на латински език, смятам, че трябва да се съгласим, че за приемането на един инструмент, който е от такова културно значение, си струва усилията той да бъде включен със съответното нему време в училищния curriculum.

А кои са аргументите от практическа страна, които показват, че класическите езици не бива да се превръщат в избираеми предмети?

Дори от практическа гледна точка запазвам мнението си, че превръщането им в избираеми би било беда. Имал съм възможността да анализирам добре ситуацията в училищата във Франция и отчасти в тези в Англия, в които от време латинският е избираем, а старогръцкият е почти изчезнал. Така, разрушителният ефект върху обществото (докато при нас всяка квартална сергия е все още пълна с джобни издания на антични автори, в Париж и дори в Оксфорд те са се превърнали в стока за книжни плъхове) е този, че във Франция например, учителят по латински не може да изисква много от своите ученици, които, ако той се превърне в по-взискателен, напускат групата и избират друг предмет, оставяйки го без „клиенти“ и така и без работно място. Този тип тирания влияе доста негативно върху качеството на преподаване, което точно заради това е доста ниско. Превръщането на латинския в избираем предмет, накратко, би определило ефективното и категорично негово изчезване от италианските училища. 

Превод от италиански: Димитър Драгнев. Оригиналната публикация се намира на този адрес.

07 септември 2015

Началото на "Фарсалия" от Лукан в превод на Манол Глишев

Днес в блога си известният български поет Манол Глишев публикува превод на първите 23 стиха от Лукановата поема "Фарсалия". Преводът е точен и същевременно издържан в традицията на български преводи на епически произведения: http://mglishev.blog.bg/poezia/2015/09/07/lukan-farsaliia-1-23.1389732 .

Нека възпеем войната, по-зла и от междуособна, 
на ематийски полета. Престъпно народът най-властен 
сам се прониза със меча, донесъл му много победи, 
своята гръд той прободе и свойте закони погуби. 
Всичките земни предели разтърси свирепият сблъсък. 
Обща, вината изправи стяг против стяг и орелът 
пак със орел се сражава, копие копия среща. 
Граждани, що за безумство, алчност каква подлуди ни – 
тъй чужденците да радват пролетите кърви на Лаций? 
Вместо авзонски трофеи от горд Вавилон да заграбим 
(скръбната Красова сянка неотмъстена витае), 
водим престъпни войни, които не носят триумфи. 
Колко земи и – уви! – колко просторни морета 
можехме да завладеем с кръвта, що проляхме във разпри: 
там, де Титанът изгрява и нощ дето крие звездите, 
там, дето пладне излъхва жега в горещи предели 
или пък дето студът, нивга смекчаван от пролет 
страшно сковава във лед скитския бряг насред мрака, 
варварин, цял във коприна, да влачи ярем отвъд Аракс, 
или, ако съществува, народът край нилския извор. 
Само тогава, о, Рим, щом толкова много обичаш 
битките: щом подчинил си света на латински закони, 
себе си удряй. Противник никога няма да липсва.

Bella per Emathios plus quam civilia campos 
iusque datum sceleri canimus, populumque potentem 
in sua uictrici conversum viscera dextra 
cognatasque acies, et rupto foedere regni 
certatum totis concussi viribus orbis 
in commune nefas, infestisque obvia signis 
signa, pares aquilas et pila minantia pilis. 
Quis furor, o cives, quae tanta licentia ferri? 
Gentibus invisis Latium praebere cruorem 
cumque superba foret Babylon spolianda tropaeis 
Ausoniis umbraque erraret Crassus inulta 
bella geri placuit nullos habitura triumphos? 
Heu, quantum terrae potuit pelagique parari 
hoc quem civiles hauserunt sanguine dextrae, 
unde venit Titan et nox ubi sidera condit 
quaque dies medius flagrantibus aestuat horis 
et qua bruma rigens ac nescia vere remitti 
astringit Scythico glacialem frigore pontum! 
Sub iuga iam Seres, iam barbarus isset Araxes 
et gens siqua iacet nascenti conscia Nilo. 
Tum, si tantus amor belli tibi, Roma, nefandi, 
totum sub Latias leges cum miseris orbem, 
in te verte manus: nondum tibi defuit hostis. 

Популярни публикации

Общо показвания