Глория-Никол Георгиева, носителка на две награди от международни конкурси: "Избрах класическата филология, защото ще науча невероятни неща и ще съм духовно удовлетворена."

Как реши да се занимаваш с Античността и класическите езици?

Любопитство. Преди да вляза в гимназията не съм имала особен интерес в тази насока. Научих за НГДЕК от бивш възпитаник и бях силно заинтригувана, тъй като не се бях замисляла да уча подобно нещо. Езиците винаги са ми били страст, но да изучавам древни такива беше предизвикателство, на което нямаше как да устоя. Очакванията ми бяха не само оправдани, но и надминати.

Какво за теб беше най-ценното, което научи от обучението си в НГДЕК?

Колкото и грандиозно да звучи, НГДЕК ме направи човек. Сблъсъкът с древни езици, история, култура, литература ми показа откъде са тръгнали хората и накъде отиват. Научих се да разбирам, да търся и винаги да се питам защо и как. Преподавателите в гимназията са хора, които ще помня цял живот. Те бяха извор на знания и умения, които едва ли бих могла да получа другаде. Те, както и съучениците ми – безкрайно интересни и невероятно различни от другите хора, с които съм имала контакт – ме мотивираха ежедневно да надграждам себе си и да обмислям всяко нещо. НГДЕК ме научи, че de omnibus dubitandum est.

Ти имаш две награди от международни конкурси по превод от латински език (вж. тук и тук) . Разкажи нещо повече за участието си там.

Още от началото на обучението ми в гимназията латинският ме впечатли най-много, затова и бях най-старателна именно там. Така се стигна до конкурсите. А те бяха невероятни приключения, нещо незабравимо. За Цицероновия конкурс бях неуверена и не можех да повярвам, когато на награждаването казаха моето име. При превода на Овидий бях по-сигурна в себе си, макар че конкуренцията беше наистина голяма. Емоцията, когато ти връчват наградата и хора от цяла Европа ти ръкопляскат е просто неописуема. Имах добра подготовка от изключителни преподаватели – д-р Лидия Домарадска и Каменка Рангелова, които наистина се постараха и вложиха много сили в това начинание. Съучениците ми също много помогнаха – Красимир Иванов и Гергана Богданова (сега и двамата са студенти по класическа филология - бел. Д.Д.) – без тях нямаше да се справя. Всъщност най-хубавото и от двата конкурса е възможността да се срещнеш с толкова много хора от къде ли не, които имат същите интереси, и да видиш техните методи, техните знания. Смятам, че гимназията трябва да обърне повече внимание на конкурсите по латински и да няма такива проблеми около финансирането им, защото все пак ние сме единствените представители на България и можем да покажем много.

Сега си студентка по класическа филология в СУ, в първи курс. Какви са твоите впечатления от месеците, прекарани в университета?

Радвам се, че се доверих на вътрешното си усещане и записах именно това, въпреки че семейството и приятелите ми не ме разбираха. Далеч съм от мисълта, че ще работя нещо, свързано с латински или старогръцки (но знае ли човек) и да си намеря доходоносна работа с това образование не е моя цел. В такъв случай щях да запиша икономика или информационни технологии. Но аз избрах класическата филология, защото знам, че ще науча невероятни неща, ще усъвършенствам уменията си и ще съм духовно удовлетворена. Доволна съм от подготовката в университета, преподавателите са брилянтни, предметите - любопитни, колегите са прекрасни, всеки ден научавам нови неща и допълвам вече научените. Вярвам, че съм направила правилен избор.

Какво по-специално те интересува от сферата на Античността, на класическите езици и въобще на studia humanitatis?

Интересът ми е свързан с най-простичките неща – бита и съзнанието на тогавашните хора, тяхното мислене и култура. Разбира се, интересни са ми философските трудове и дори юридическите речи, но най-любопитно ми е как са живели обикновените хора, какво е занимавало умовете им и как са си обяснявали нещата от живота. Античното изкуство според мен изразява именно тези неща и затова голяма страст са ми древната архитектура, лирика, вазопис и живопис.

Разкажи нещо за себе си извън сферата на академичното.

До преди 2 години се занимавах сериозно с народни танци и макар че сега нямам много време да го правя, все още обожавам да танцувам. Обичам френското кино, дълги разходки сред природата, поезия, баскетбол, лалета и захарен памук. Харесва ми да правя сладкиши и си мечтая някой ден да отворя сладкарница. Следващата ми цел е да науча новогръцки.

Благодаря за думите ти!

Е, аз ти благодаря!

Въпросите зададе Димитър Драгнев