Откриха неизвестен тунел от римско време в Пловдив

При разчистване на "Небет тепе" в Пловдив, общински служители откриха неизвестен досега римски тунел. Ето връзка с повече информация за новината: http://tvoeto.info/2009/07/%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B5-%D0%B2-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4/

Кръгла маса в СУ (10.07.2009 г.)

На 10.07.2009 г. (петък) Катедра "Класическа филология" организира кръгла маса в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски", от 15 ч. Темата е "В лабиринта на транскрипциите" - ще се дискутират проблемите при предаването на антични имена и реалии на български. От 18:30 ч ще бъде представена поредицата "Архетип".

Покана за събитието може да се види тук

За класическото образование

Реч на английския философ Джон Стюърт Мил (1806 - 1873) пред университета "Сейнт Андрюс", 1867 г.

Понеже са чисти, езиците на Гърция и Рим са ценна за интелекта дисциплина колкото нито един съвременен европейски език, по специално заради тяхната симетрична и комплексна структура. Да помислим за момент какво е граматиката. Тя е най-елементарната част от логиката. Тя е началото на анализа на процеса на мислене. Принципите и правилата на граматиката са тези неща, посредством които формите на езика кореспондират с универсалните форми на мисленето. Разграничаването между различните части на речта, между различните падежи на имената, между наклоненията и времената на глаголите, между функциите на частиците, е разлика в мисълта, не просто в думите. Единични имена и глаголи изразяват неща и случки, много от които могат да бъдат схванати от сетивата; но начините на съчетаване на имената и глаголите помежду им изразяват отношенията между нещата и случките, които могат да бъдат схванати само от мисълта. И всеки различен начин на съчетаване отговаря на различно отношение. Структурата на всяко изречение е урок по логика. Различните правила на синтаксиса ни задължават да правим разлика между подлог и сказуемо в изречението, между вършителя на действието, самото действие и това, върху което се извършва действието; да отбелязваме когато една идея е предназначена да променя нещо или да го окачестви, или просто да се съчетае с друга идея; кои твърдения са категорични и кои – само условни, дали идеята е да се изрази подобие или контраст, да се създаде множество от твърдения конюнктивно или дизюнктивно, кои части от изречението, посредством граматическа завършеност помежду им, са чисти членове или подчинени части на твърдението, изказано чрез цялото изречение. Такива неща формират предметът-основа на универсалната граматика и езиците, които ни учат най-добре на това са тези с най-ясни правила и които ни предоставят различни начини на изразяване за най-голям брой форми на мисълта. И така, ако ние започнем да обръщаме внимание прецизно и акуратно на всяка една от тях, не можем да допуснем случването грешна употреба на дума в езика. С тези качества класическите езици имат несравнимо преимущество над всеки модерен език и над всички езици, мъртви или живи, които имат стойностна литература, и които са изследвани добре.

(Текстът е от страницата http://udallasclassics.org/whyClassics.html#lowell )

Мисъл на Алберт Айнщайн

"Аз никога не съм отишъл далеч от тях. Как може един добре образован човек да стои далеч от древните гърци? Винаги съм се интересувал повече от тях, отколкото от науката." - Алберт Айнщайн

Събрание на методическото обединение по класически езици в НГДЕК

Днес в НГДЕК се състоя събрание на методическото обединение по класически езици, на което бяха обсъдени плановете за следващата учебна година.

Facebook-група за класически езици

Класическото образование в България вече има и своя група във Facebook - присъединете се!