Избрано от Лукиан - част от поредицата "Архетип" - в. Култура

От днес, 28. януари 2011 г.:

Нови цветове на пъстротата

Към колекция „Архетип” на издателство “Фондация за българска литература”, тръгнала миналата година със седем заглавия на старогръцки и византийски автори, се прибави нова книга – „Лукиан. Избрани съчинения”. За първи път на български език четем „Диалози на хетери” (превод Димитър Илиев), диалога „Токсарис, или Приятелството” (превод Драгомира Вълчева) и трактата „Как се пише история” (превод Марта Ивайлова). Тази жанрово и тематично разнородна книга внася нови черти в българската рецепция на този пъстър автор.

От изключително богатото литературно наследство на Лукиан (риторически съчинения, диалози, пародии, сатири) българският читател познава сравнително малко. Последната поява на Лукиан на български преди настоящата книга е през 1986 г. („Сатири и пародии”, библиотека „Хермес”, Народна култура, София, 1986, преводи на Богдан Богданов, Владимир Атанасов и Мирена Славова), сиреч преди четвърт век. Още тогава у нас се набелязва тенденцията Лукиан да бъде превеждан комуникативно, раздвижено, без стилово затваряне в рамките на високия книжовен език. В самата философия на библиотека „Хермес”, в която влиза този предишен Лукиан, подборът на автори и текстове разчупваше установения от по-предишното поколение преводачи и изследователи музейно-величествен образ на античността. В това по-ранно издание на Лукиан стилът на преводите, ползващи с лекота ресурсите на разговорния език, приближаващи текста до потенциалния му читател, без да го модернизират излишно, се вписва в общия замисъл: разкрива една различна античност, забавна, пъстра, близка до съвременността, провокираща въображението.

Колекция „Архетип”, поне с някои от включените в нея текстове, се явява естествено продължение на стратегията на поредицата „Хермес”. Новоизлезлият Лукиан се вписва в тази линия на представяне на античната литература у нас, като се започне със самия подбор на текстовете.

Ако останалите Лукианови творби в диалогична форма (Диалози на богове, Морски диалози, Диалози на мъртъвци) са отдавна познати на българския читател, то той едва сега се среща с остроумните битови сценки на Диалозите на хетери. Едва ли бихме могли да си представим, че тези миниатюрни пиеси са отражение на реалния живот на хетерите, съвременнички на Лукиан, или пък битово-исторически очерк за хетерите от класическа Атина. Те се родеят по-скоро с героините на Новата атическа комедия и на римската fabula palliata (комедия по гръцки сюжет); в тях се срещаме с типичните комедийни персонажи на войника-самохвалко, влюбения юноша, стареца-скъперник, опитната наставница на млада хетера, наивното момиче, прохождащо в занаята. Цялата литературна условност на декора дава основание да предположим, че в този текст не бива да се търси документален реализъм на ситуацията и диалога. В това отношение преводът на Димитър Илиев е образец на добро чувство за мяра: той възсъздава онази бутафорна ежедневност, онова заиграване с разговорния стил, което е характерно за оригинала и така трудно уловимо в един съвременен превод. Неговите хетери дишат и разговарят естествено, но с тънкия привкус на стилова и драматургическа игра.

Диалогът „Токсарис или Приятелството” е своеобразно риторическо състезание на гърка Мнезип и скита Токсарис, в което те оспорват превъзходството на своите народи: всеки от тях разказва на събеседника си по пет истории за голяма приятелска преданост. Някои от тези вмъкнати разкази са като миниатюрни самостоятелни авантюрни романи – един характерен за късната античност жанр, пародиран в други произведения на Лукиан. Сблъсъкът на елинския и източния манталитет е стара тема за гръцката литература, като се започне поне от Херодот. Тук обаче сириецът Лукиан е решил спора по-скоро в полза на скита, а в последна сметка – в полза на приятелството. Опитът на Драгомира Вълчева в превод не само от старогръцки, но и от съвременен гръцки език, е решаващ за естествеността и добре дозираната модернизираност на този превод.

Текстът „Как се пише история” може да се разгледа като един вид литературна критика. В него Лукиан анализира, без да пести саркастични бележки, огромното количество исторически текстове, заливащи читателската публика на II век. С тънък хумор той критикува основните недостатъци на тези съчинения – раболепните възхвали на военачалници, излишните поетизми, неадекватните опити на авторите да мерят сили със самия Тукидид. Съчинението завършва с препоръки към историографа както по отношение на най-уместния за историческо изследване стил, така и по отношение на етиката на това занимание, обобщена така: „Само това е присъщо на историята – единствено на истината трябва да се принасят жертви”. Преводът на Марта Ивайлова – един успешен преводачески дебют – предава с лекота и изобретателност риторическия финес на Лукиановия текст.

За да обобщя характера на тази забавна, разсмиваща, но и сериозна книга, подобава да цитирам препоръката на Лукиан към автора на исторически съчинения – препоръка, която сам той изпълнява умело: „Не пиши, вторачен само в настоящето с цел да те хвалят и ценят съвременниците ти, а със стремеж към вечността, пиши повече за тези след тебе и очаквай от тях отплата за написаното, за да кажат за тебе: „Наистина той беше свободен човек, напълно откровен, в произведенията му няма нищо угодническо, нито робско, а всичко е истина”.

Доротея Табакова

Статията може да видите тук: http://www.kultura.bg/bg/article/view/17931

Представяне на поредицата "Архетип" в предаването "Библиотеката" по БНТ

Представяне на преводната колекция "Архетип" в предаването "Библиотеката" по БНТ, 24.01.2011 г. - http://bnt.bg/bg/productions/60/edition/11993/bibliotekata_24_januari_2011 .

Phrontisterium classicum на 17.01.2011 г. (понеделник)

От страницата на катедра "Класическа филология":

Заповядайте на първата сбирка на интердисциплинарния семинар Phrontisterium за Новата 2011 г. на 17 януари, понеделник от 17 ч. в 176 ауд. Лекция на тема "How to Sell a True Adventure Story: Descriptio peregrinationis Georgii Huszthii", свързана с латиноезичната хърватска литература от 17 в., ще изнесе д-р Горана Степанич от Университета в Пула, Хърватия.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Честита Нова година! Нека тя да бъде мирна, здрава и щастлива. Дано тя да бъде и успешна за класическото образование в България.